/Поглед.инфо/ Не чух аплодисменти за вицепремиера Валери Сименов, а той ги заслужава.

Кирил Домусчиев, собственик на Български морски флот (БМФ) преди няколко месеца поиска от арбитраж да отмени ангажимента му (по приватизационен договор) да поддържа определен тонаж на корабите и определено количество личен състав. Мотивите? Корабният бизнес изпаднал в криза малко след приватизацията на БМФ и това е наречено „стопанска непоносимост“. Тричленен състав на Арбитражния съд към Българската търговско – промишлена палата (БТПП) приема мотивите на Домусчиев; приема за нормално, че той не изпълнява клаузите по договора и с това му спестява неустойки за 55 млн. лева. Тук се намесва вицепремиерът Валери Симеонов. По негово настояване Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обжалва решението на арбитража пред Върховния касационен съд, който отменя арбитражното решение. Доста логично при драстичните нарушения на договора – половината от корабите на „Параходство БМФ“ са нарязани на скрап, а персоналът е 20 пъти под договореното. Припомням: през 2008 г. германско-българският консорциум, който купува БМФ, поема ангажимент към десетата година след сделката общият тонаж на корабите да е 1,3 млн. DWT (дедуейт) и личният състав да е 2360 души (данните са по „Капитал дейли“ от 13.11.17 г.) И тъй като десетата година – 2018 г. наближава, компанията иска неустойките да бъдат отменени. И арбитражен съд го прави.

Тук всеки бизнесмен би казал може би, че Домусчиев има основание – световната финансова криза нанесе огромен удар върху много бизнеси и е логично един купувач да иска «оневиняване» за нарушение по договор, който е сключен в условията на изключително добра икономическа конюнктура. Това е така, ако не отчетем една «подробност». Консорциумът «Кей Джи маритайм шипинг», който през 2008 г. става собственик на 70% от БМФ, става изцяло собственост на Домусчиеви през 2013 г. През 2013 г.! Тогава, когато ефектите на кризата са известни, възможностите на предприятието също и когато икономиката започва да се съвзема. През 2013 г. Домусчиев е наясно (естествено!) с приватизационния договор; с това, което се случва с БМФ; но явно е сигурен, че може да избяга от приватизационните задължения и да спаси неустойките, които ясно са записани. Само че един вицепремиер влиза в проблема и разваля пъзела на българския магнат в полза на българската държава. За което заслужава аплодисменти!

А иначе голямото безобразие и престъпление спрямо българския народ, наречено «приватизация» се нуждае от специален и продължителен разговор в българското общество. А не просто юридически спор дали може да се премахне давността за престъпления, свързани с приватизацията. Този спор отново измества истинския проблем. Дали и кои могат да бъдат наказани е сериозен въпрос, но още по-сериозна е нуждата нашето общество да разбере истината, за това което се случи по време на приватизацията. Когато човек знае съществени неща от своето близко минало, може да се очакват и промени в неговото поведение по отношение на предстоящото бъдеще.

Тук ще дам за илюстрация само три кратки примера.На 14 юни 1999 г. кабинетът «Костов» продава «Кремиковци». Цената е 1 щ.д., а задължение на купувача е да покрие задължения за 645 млн. лева и да инвестира още 300 млн. долара. Нищо от ангажиментите не е изпълнено. Безнаказано, разбира се! Втори пример. На 30 юни 1999 г. държават продава «Авиокомпания Балкан» на добре известния Гад Зееви. Както каза един синдикалист: «Държавата не можа ли да намери друг Гад, на който да продаде компанията?». Обещаните инвестиции са за 100 млн. щ.д. Цената, разбира се, е поносима – 150 хил. лева. Зееви разпродава, спечелва 300 млн. долара и не прави никакви инвестиции. Безнаказано, разбира се! Трети пример. На 20. 02. 2004 г. държавата продава 65 % от акциите на БТК на неизвестна офшорка за 230 млн. евро. Броени месеци след това за останалите 35% държавата взима през борсата малко над 650 млн. лева! Достигната тогава цена на акция от 1320 лева надхвърля над 10 пъти онази цена от 102 лв за акция платена от офшорката! (данните са от „Банкерь“ бр.15 от 2013 г.) Някой е прибрал, т.е. откраднал от държавата, стотици милиони, ама ние май не сме впечатлени много! И най-любопитното, според мен, при тази сделка: офшорката «Вива венчърс» си прибира дивидент от 46 млн. евро за 2003 г., когато компанията е държавна собственост! Някой да е чул за тази пладнешка кражба от 46 млн. евро? Някой да си спомня за нея? Ама сега, днес, ще си обсъждаме дали можем да променяме Конституцията, за да си кажем някои неща за славната българска приватизация!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели