/Поглед.инфо/ Проследих внимателно и предконгресната и конгресната дискусия в БСП. Просто защото развитието на България зависи много от процесите в най-голямата лява партия. Дори когато е в опозиция.

Най-обемисти и пълни с енергия са разговорите за „лявото“ в БСП. „Доколко е лява?“, „Какво означава да е лява?“, „Прави ли ляв завой?“... Липсва обаче един простичък въпрос:

Следва ли БСП своята Програма?

Бих задал въпроса още по-ясно: „Интересува ли се изобщо БСП от своята Програма?“. Според мен отговорът е отрицателен. И какъв извод следва от това? Когато една партия не се интересува от своята програма, причината може да бъде само една – политическият ѝ живот се подчинява не на ценности, а на безпринципен стремеж към власт, твърде прагматичен, т.е. доходоносен за някои. А в менюто за избирателите – словесни пируети, като заместители на адекватното поведение.

Морално право да пиша тези редове ми дава фактът, че съм един от авторите на Програмата.

България върви по път, обратен на очертания в Програмата на БСП

Бедността и несигурността се увеличават, демографската криза е на път да се превърне в катастрофа, пропастта между богати и бедни се задълбочава, „достойният живот“ се превръща в кух лозунг. Свободата е формална, справедливостта е за малцина, солидарността е на думи.

Без да си затваряме очите пред обективни обстоятелства и без да надценяваме възможностите на БСП, истина е, че редица фундаментални програмни постановки на БСП не намират приложение и конкретизиране в поведението на партията – нито на власт, нито в опозиция. И това е основна причина за ерозирането на доверието към нея.

* * *

През целия период след 1989 г. БСП твърди, че е противник на наложеното неолиберално развитие:

„...Промяната, която предлагаме е: смяна на неолибералния модел със социалната алтернатива.“

Борбата срещу неолибералния модел означава преди всичко възстановяване на активната роля на държавата в основните процеси на българското развитие. В това число и на първо място – в икономическите процеси. БСП много отдавна не прави нищо значимо или дори забележимо в тази посока.

„Наложената догма „Държавата е лош стопанин“ и криворазбраният либерализъм, вместо градивна пазарна конкуренция, породиха паразитен, консумативен тип капитализъм.“

Тоталната приватизация, особено на монополи, и отказът на държавата да създава свои икономически субекти са пряка реализация на догмата „Държавата е лош стопанин“. Чрез своето поведение – и на власт, и в опозиция, БСП не се противопостави на тази догма.

„Необходима основа на политиките за растеж и модернизация е постигането и поддържането на реална равнопоставеност между частната и държавната и общинската собственост; развитието на кооперативната форма на стопанисване.“

Не съществува никаква равнопоставеност между държавна и частна собственост. Като изключим няколко предприятия в енергетиката и транспорта, държавата категорично се е оттеглила от пряко участие в икономическия живот. Не съществуват никакви усилия за подкрепа на кооперативната собственост. Със своето мълчание и бездействие по този въпрос БСП много отдавна е ключов изпълнител в родния неолиберален хор.

„Смятаме за наложително да се изготви и приложи нова икономическа стратегия за предстоящия период.“

Тази „наложителност“ не присъства като императив в поведението на БСП – нито на власт, нито в опозиция. България няма икономическа стратегия. България няма свое виждане нито за развитието на икономиката като цяло, нито за повишаване на производителността на труда и конкурентоспособността на българските продукти.

„Конкретен израз на програмирането на икономиката следва да станат ясно дефинирани индустриална и експортна политика.“

България няма – нито ясни, нито неясни! – дефинирани индустриална и експортна политика.

Грижата за наемния труд

Тя присъства в ритуалните речи на лидерите, но тотално отсъства в техните притеснения и действия.

„Основното отношение между труд и капитал се характеризира със силно занижен дял на работната заплата в стойността на крайната продукция, далеч под средния за европейските страни.“

Тази констатация, която в контекста на Програмата на БСП, е силна критика срещу характеристиките на днешния български капитализъм, не поражда действия – нито за изясняване на причините за този дисбаланс, нито за неговото преодоляване.

“...да защитава стратегическите интереси на обществото... във външноикономическите отношения.”

От българския износ днес се интересува само статистиката. У нас за 25 години обществото не бе ангажирано в нито една национална дискусия по проблемите и възможностите на нашия износ. За тази незаинтересованост ключова отговорност носи и БСП.

В крайна сметка най-голямата лява партия на практика се дистанцира от извода си, че:

„в основата на бедността в нашето общество стои разрушителното въздействие на нерегулираните пазарни сили и недостатъчната ефективност на държавното въздействие.“

Бедността сякаш е обективен процес, върху който политиката има нищожно въздействие. Може ли някой да посочи действия на БСП за регулиране на пазарните сили и повишаване ефективността на държавното въздействие върху икономическите процеси?

Лявата алтернатива

За да бъде на равнището на ценностите на своята програма, БСП трябва да работи за това:

–държавата да създаде солидни предприятия в областта на производствената, банковата, застрахователната и външнотърговската дейност;

–да бъдат проучени възможностите за възстановяване на държавната и общинската собственост върху практически монополни дейности, като енергоснабдяването и водоснабдяването;

–българската дипломация да бъде активно ангажирана с възстановяването на стари и търсенето на нови пазари за българската продукция;

–държавата да се заеме с проучване на фактите, свързани с големите и многогодишни финансови загуби на знакови фирми от „Топ 100“;

–държавата да се ангажира с проучване на причините, поради които доходите на наемния труд у нас са силно подценени в сравнение със средноевропейските – и като процент от Брутния вътрешен продукт (БВП), и като съотнесени с производителността в нашата икономика;

–чрез промени в законодателството отношението между преки и косвени данъци да се приведе към средноевропейското.

На последния конгрес на БСП бе отхвърлено предложение в устава на партията да се запише:„Националният съвет на БСП най-малко веднъж в годината да обсъжда на свое специално заседание съответствието между програмни постановки и политическо поведение на партията“.Случайно ли?

Такъв запис и съответно такива обсъждания ще осветят по един нелицеприятен начин тоталното разминаване между Програма и политическо поведение. Ще разкрият тъжната истина, че програмните документи, които се пишат и гласуват в партията, са се превърнали в моден костюм за пред хората, в брошка, финтифлюшка, в най-добрия случай – в ритуал за подхранване на илюзията за лява идентичност.