/Поглед.инфо/ През годините, винаги когато започваше Световният икономически форум в Давос, търсех информация за Световния социален форум. Порто Алегре, Мумбай, Бамако, Найроби, Монреал... Създаден през 2001 г. като алтернатива на Давос, шумен, шарен, невъздържан, той викаше “Един друг свят е възможен!”. Давос му отговаряше: “Светът е такъв, какъвто е – за нас лъскав, костюмиран, сдържан, пресмятащ, богат. Друг не е възможен!” За тази година не открих информация за Световния социален форум! Отказа ли се да променя света? Уплаши ли се? Отчая ли се? Затова пък Давос се случи. Отново с 3000 души – корпоративен и политически елит, охраняван строго, включително с пътни блокади и ограничения за прелитане над курорта.

Гледам от птичи поглед – чрез кратки информации и непретенциозни анализи... Руснакът Анатолий Чубайс - впечатлен, че участниците били обхванати от ужас – предстояла “глобална политическа катастрофа”. Това било май по повод на Тръмп? Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков от Москва му намигал с репликата: “Тук в Москва няма ужас”.

Форумът бил открит от генералния секретар наКитайскатакомунистическа партия. Както пишат – ведър, спокоен, 50 минутна реч без да поглежда бележки, усмихващ се на жена си, седнала на първия ред. И участниците преглъщат парадокса – комунист да ги убеждава в предимството на отворените икономики, в перспективите на глобализацията. Държал се, както казва “Либерасион”, като апостол на свободната търговия. И о, Боже! Осъждал протекционизма, подаващ глава от речите на новоизбрания американски президент!

Какъв е бил този Давос 2017 г.? Сигурно всеки е дошъл тук с притесненията и надеждите за собствения си бизнес. Както е казал американският посланик в Германия Джон Емерсън: Давос “се превърна в място, на което влиятелните хора просто се показват, за да правят бизнес”. Е, сигурно е имало и концептуални въпроси. Ще разреши ли Китай на чуждите компании да се листват на китайските борси? Ще продължи ли Китай да извива ръцете на света с ниския курс на юана? И ще продължи ли да бъде толкова инвестиционно агресивен? А Америка? Там всъщност какво става? Банките скачат от радост – Тръмп им обещал опростяване на регулациите. А корпоративният данък наистина ли ще бъде намален на 15%? Санкциите срещу Русия ще паднат ли? – за Запада бизнесът там е апетитен. И все повече притеснени от влиянието на роботите върху заетостта... Дали не се сещат за лудитите, които трошали тъкачните станове през 19 век? А Сорос в кулоарите си мърморел: “Тръмп е диктатор! Тръмп е диктатор!” Разбира се, чува се и за по-общи постановки. Шефът на МВФ Кристин Лагард се загрижила за средната класа изобщо. Джо Байдън, току що сдалия вицепрезидент на САЩ, й пригласял.

А нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц пак се запънал с неговите неравенства по света. И казал им на елитните бизнесмени: “Трябва да направите няколко много прости неща. Първо, плащайте си данъците. И стига с тези офшорни зони! Второ, грижете се за своите работници, както го е правил Хенри Форд. Трето, инвестирайте в бъдещето на своите предприятия”. И дава човекът цифри как днешният едър бизнес по си пада по раздаване на дивиденти, отколкото по инвестиране на печалбата обратно в бизнеса. И бута в очите един пример, при който ние, тук, в България, можем да паднем от учудване, дори от недоумение. А най-вече ще паднем от смях! Та става дума за емблематичния английски бизнесмен Филип Грийн. Даван от няколко правителства за “светъл фар” за световния бизнес, награждаван с маса награди, рицар дори бил станал... Взел обаче парламентът, та създал специална комисия, която да разследва как така и защо не е инвестирал достатъчно в своя бизнес, та допуснал фалити и супер дефицит на пенсионен фонд? Накрая парламентарната комисия се произнесла: човекът е “неприемливо лице на капитализма”! Моля? И аз се изпълних с много смесени чувства. “Как така държавата ще му се бърка в частния бизнес? Един вид ще му гледа в канчето?” Неразбираемо...

Продължавам. Човек остава с впечатлението, че Форумът в Давос е бил много притеснен за неравенствата в света. Та нали в навечерието на срещата Оксфам изнесе сметката, че 8-те най-богати притежават толкова, колкото половината човечество от 3,6 милиарда души? А през 2014 г., подчертава Стиглиц, те били 84 души. Та тогава, тези най-богати, е можело да бъдат натоварени на един голям автобус, а тази година, както прозорливо отбелязва пак Стиглиц – една лека кола ще е достатъчна. “Е, казвам си аз, чак пък само лека кола... Да, де, петима на седалките и трима в багажника – така става... Ама то, в Америка, има такива осем местни...” Ей такива реплики ми пълнят ума, докато се информирам за любезностите от Форума “Давос”.

Думата ми беше за впечатлението, което Давос оставя – притеснение от неравенствата. Обаче. В едно предварително социологическо изследване участниците във Форума подреждат предизвикателствата. И в групата на петте най-големи риска изобщо не поставят икономически проблем. На първо място като риск - екологичните проблеми, на второ – принудителната миграция, на трето – голямо природно бедствие, на четвърто – терористична атака, на пето – масова злоупотреба с данни. Това – разширяваща се пропаст между богати и бедни, икономическа несигурност пред стотици милиони хора, безработица, ужасяваща бедност, хуманитарни катастрофи като в Сирия и Йемен – няма ги. Рискът от миграция го има, но рискът от причините, които пораждат тази миграция го няма. И миналата година беше така.

И чудя се аз, на социологията ли да вярвам, на Лагард и Байдън ли? А Световният социален форум така ми липсва - стой та гледай!