/Поглед.инфо/ В медии и социални мрежи продължават да шестват  български притеснения от новото име на Р Македония, за което са се споразумели Атина и Скопие. Името „Северна Македония“ можело да доведе в бъдеще до териториални претенции към нашата страна.

Опасността е на съвсем друго място.

„Северна Македония“ не ражда повече опасност от териториални претенции, отколкото името „Македония“. С какво първото е по-притеснително от второто? Още с признаването през 1992 г.на бившата югославска република заедно с избраното от нея име, нашата държава прие тя да се казва така, както се казва географска област в югозападна България. Нашата държава прие гражданите на БЮРМ да се наричат така, както се наричат част от нашите сънародници в югозападна България. Нашата държава прие езикът на тази бивша югославска република да се назовава така, както се назовава един наш диалект в югозападна България. Така че, нека днес да се правим на притеснени повече отколкото бяхме притеснени вчера. Ако вчера не сме се притеснявали, днес изобщо нямаме основание да твърдим, че се е появило някакво ново притеснение. В близкото минало българските политици са решили, че тези наши западни съседи могат да се наричат както си искат и новото име „Северна Македония“ не ражда със себе си никаква нова ситуация.

Атина е против прилагателното „македонски“ да се използва за определяне на държавата, но няма нищо напротив „македонски“ да се използва за определяне на историята и културата, ако това не засяга гръцката история и гръцката култура .  Скопие се е съгласило.

Атина иска Скопие да не използва символи, които Атина счита за „част от свое историческото или културното наследство“. Скопие се е съгласило. Пример – Северна Македония няма да може да ползва  „Звезда на Виргина“ – символ на Македония, който Атина възприема като свой.

Атина иска  Северна Македония да разгледа статута на „паметници, обществени сгради и инфраструктура“ на своята територия и да „гарантира уважението към историческото и културно наследство“ в случаите, когато те отпращат към историята и цивилизацията на елините. Скопие се е съгласило. Така например величественият паметник на Александър Македонски в центъра на Скопие вече щял да се казва „Елински войн на кон“ и ще бъде преместен в Атина. Как ще се обърне езикът и мисленето на македонците да казват, пишат и учат децата си, че Александър Македонски е грък, а не македонец, не ми го побира главата. Как ще върнат на Гърция маса паметници на Филип Македонски, както са се разбрали, не знам. Как ще запишат в учебниците си,че нямат древна история, не знам.

Гърците обаче знаят! За да дадат своето съгласие Северна Македония да става член на НАТО и ЕС те разбираемо и категорично казват: „Не пипайте нашата история! Не пипайте нашата цивилизация!“ И Скопие е съгласно.

Какво ще направят македонците? Ще се нахвърлят още по-усърдно, още по-ожесточено, да присвояват българската история! Все пак и те искат да имат история! Гърците като им пресичат пътя към древността, кое остава? Естествено българското средновековие и след това!

В „Договора за добросъседство между Република Македония и Република България“ този въпрос не е решен. Той е оставен на учените, на историците, което означава, че България е избягала от неговото поставяне. Историците няма да го решат. Историците не могат да го решат. Дори само за това, че македонската наука е получила задание, получила е политическа заповед, да изобрети македонска история!

От тази гледна точка следните думи на президента Радев не са верни: „Договорът за добросъседство между Република Македония и Република България е позитивен пример за това как държавите могат ефективно да разрешават отворените въпроси, които стоят между тях.“ Не са верни, защото договорът не е решил никакъв отворен въпрос. Никакъв въпрос, свързан с историята и културата.

Така, че нека да не си затваряме очите пред факта, че въпросът с името на държавата изобщо не изчерпва важните, кръстопътните, цивилизационните, въпроси във взаимоотношенията между София и Скопие.

Преди два дни двете президентски съпруги –  Мая Иванова и Десислава Радева са  разгледали къщата-музей на поета Никола Вапцаров. Дали са се разбрали по някои въпроси? Чий е този поет? От каква народност е този поет? Част от коя история е този поет? Или въпросът не е важен? За мен е важен. За голямата част от българския народ този въпрос е важен. Важен е за децата и внуците ни. Важен е за възпитанието, за самочувствието, за самосъзнанието, за обичта към страната ни!  А братя Миладинови чии са? А Самуил чий цар е? Тук примерите са стотици и всеки грамотен българин знае много от тях.

Какво трябва да направят българските политици?

Българските политици трябва да искат анекс към „Договора за добросъседство“, в който да се запишат тези текстове за култура, история и цивилизация, които записват гърците, като само се замени понятието „елински“ с понятието „български“. Нищо повече! Нищо не трябва да измислят! За нищо не трябва да си напъват мозъците! Тук няма интелектуален проблем! Тук има морален и волеви проблем!

Нека се казват „Северна Македония“! Но нека да бъдат така добри да престанат да крадат от нашата история и изкуство! Много ли е това? Непосилно ли е за нашите политици такова искане, такова действие, такава решителност?

Клуб 24 май