/Поглед.инфо/ Във всеки случай не защото Бойко Борисов смята, че това е правилно. Неговият политически нюх, доказал много пъти великолепна интуиция, му подсказва, че най-опасен противник на ГЕРБ е председателят на БСП. Когато изрича тази препоръка обаче, той знае, че в левите среди ще сработи рефлексът на отхвърляне. А на него тъкмо това му трябва.

Точно преди 20 години ръководех комисия на Висшия съвет на БСП, която след поредица от обсъждания трябваше да предложи профил на кандидата на партията за президент. Тогава публикувах статията си „Кой се притеснява от Александър Лилов“ („Дума“, 1.04.1996), която започваше така: „БСП се нуждае от публично обсъждане на конкретни имена за своя кандидат-президент... БСП се нуждае от тази публичност, за да докаже и на себе си, и на другите, че къса с маниера на полусенчестите договорки и „висши“ съображения...“

Идеята БСП да излезе със своя председател като най-ярка политическа фигура бе посрещната като неудачна. Затова пък „удачната“, изчислена по фамозните формули на политическата геометрия, спечели на първи тур 27%, а на втори – 40%.

През 2001 г., когато излязохме със супер партийно тясната кандидатура на Първанов и много негови вътрешни врагове доволно потриваха ръце, убедени, че ще загуби, той взе, че спечели... Елементарно е да се твърди, че “тесният профил” беше единствената причина за успеха, но е справедливо да се каже, че липсата на шикалкавене изигра голяма роля.

Не бих писал, ако ставаше дума просто за вътрешнопартиен проблем на БСП. Проблемът е на цялата българска левица и на цялото българско опозиционно пространство. Като атом от това пространство очаквам с надежда кандидатура, която да се противопостави с воля, морал и ясни идеи на тъжното статукво. Днес обаче

в БСП отново доминират погрешни нагласи

Първата от тях е да се търси обществено значима фигура с хлабава или никаква връзка с БСП. Това щяло да отвори шансове към „мек“ електорат и всякакви периферии. И се вадят едни пергели и калкулатори. Едни „профили“ и „критерии“ изпълват (за кой ли път) пустотата на политическото говорене пред камери и микрофони, затвърждавайки (за кой ли път) усещането за задкулисни договорки и сделки в уж публичните разговори и консултации.

Това, което, сигурен съм, най-много отблъсква днешния избирател, е задкулисието. За 25 години у българския избирател се формира усещането, че политиката няма отношение към неговите проблеми и интереси, че тя задоволява щенията на тясната група, наречена „политически елит“, а истинските решения се взимат на тъмно.

Колкото по-тайнствен е процесът на номиниране за президентските избори, толкова по-малък е шансът резултатът да докосне сърцето на онзи избирател, който не гласува по команда. А това е най-важният избирател за опозицията.

„Много е важно да знаем каква коалиция предпочита нашият твърд електорат“ – това е втората погрешна нагласа.

Плод на тази нагласа беше вътрешнопартийното допитване. Този референдум има значение за утвърждаване на нов стил на работа, но няма никакво отношение към номинирането на кандидат с шансове. Какво научи ръководството на БСП от него? Че партийните членове не искат коалиция с ГЕРБ? Че предпочитат да се търсят съюзници, вместо да се демонстрира надменно отношение? Че е добре потенциалните съюзници да са бивши членове на БСП? Наистина, какво научи „Позитано“ 20 от това допитване? Нищо.

Съвсем друг е таргетът, от който може да се очаква полезна информация. Това е половиният милион избиратели на БСП, които не излязоха до урните на последните парламентарни избори. Тяхното отношение е ключово за доброто представяне още на първия тур. Друга целева група са опозиционно настроените избиратели, които не се отнасят към БСП с принципно и неподлежащо на промяна отхвърляне. Тук класическото допитване е неприложимо. Възможно е обаче сериозно социологическо проучване с достатъчен брой фокус групи, които съдържателно ще покажат при какви условия, при какви процедури и при какъв кандидат съответните хора са готови да подкрепят човек на БСП. И цяла загадка е защо ръководството на БСП не се интересува от мисленето на тези групи.

„Добрата коалиционна формула ще доведе до силен кандидат“ – това е третата погрешна нагласа.

Колко гласа се надява да получи БСП след успешни преговори с АБВ и Д21? 3%, 4%? Ръководството на партията наистина ли мисли, че Първанов и Дончева са в състояние да изкомандват хората, които гласуваха за тях на последните избори? А калкулира ли процентите, които подобна подкрепа може да отнеме? А процентите от т.н. „периферия“, която отново може да се въздържи, ако усети безпринципност в „успешните преговори“?

Зависимостта е точно обратната –

не „добра коалиция – силен кандидат“,
а „силен кандидат – добра коалиция“

Тук под „добра коалиция“ разбирам сериозна подкрепа за втория тур. Защото БСП има и самостоятелни шансове да получи втори резултат на първия. Под „силна“ кандидатура разбирам ясна и логична кандидатура, а не компромисно профилирана по мераците на политически субекти, без никаква представа за реалната си тежест в обществото.

Най-логичната кандидатура на БСП е Корнелия Нинова.

Когато изгря звездата на Калфин, се опитвах да обясня на мои приятели французи защо търсим за кандидат-президент човек извън БСП. Не успях. Логиката на французите беше желязна – това е политическо състезание, в което всяка партия излиза на тепиха чрез себе си, а не като подменя себе си или бяга от себе си. „Каквото имате – това. Ако някой много иска да е ваш кандидат, нека стане член на вашата партия.“ Просто и разбираемо. Моето обяснение за „електорална периферия“ и „равна отдалеченост“ беше сложно и неразбираемо за тях.

Продължавам да не разбирам защо левицата не извлича поуки от собствения си опит. Защо не артикулира уроците от успешния случай „Първанов – председателят на БСП“ и неуспешния „Маразов – прекрасният интелектуалец“. Защо забравя впечатляващата поредицата от загуби, произведени по геометрията на Станишев. Защо не отчита логиката, по която успешни „играчи“ (и у нас, и в Европа) успяват да останат трайно в политиката – с яснота, изчистеност на посланията, отказ от компромисно говорене и задкулисно договаряне.

Да си балансьор в цирка, носи радост и възхищение. В българска политическа реалност обаче, колкото и да прилича на цирк, е тъкмо обратното. Балансьорът отблъсква.

Ето защо полезният ход на БСП е не да изчислява баланси, а без повече колебание и загуба на време да номинира своя председател. С просто послание към обществото: „Това сме ние! Влизаме в битката! Търсим подкрепа!“