/Поглед.инфо/ Общото събрание на ООН преди дни избра " с акламации" Мишел Бачелет за Върховен комисар на ООН за правата на човека. Тя заема официално поста на 1 септември 2018г.
Запознах се в Кито, Еквадор с президентката на Чили Мишел Бачелет. Заедно с 12 президенти, повечето от Латинска Америка, тя беше на церемонията по встъпване в длъжност на еквадорския президент Рафаел Кореа, януари 2007г., на която имах честта да присъствам и аз. По-късно Бачелет гостува по покана на президента Уго Чавес в Каракас, Венецуела и също имах възможността да се срещна с нея. Бачелет е интересна жена-политик, с чувство за хумор и прозорливост. Въпреки известността й, властта и високомерието не са я лишили от очарованието й да търси и печели приятелства.
Латинска Америка е земя с отворени рани, със стогодишна самота, земя горда и приказна, отечество на хиляди именити творци. Регионът от времето на нейното откриване е имала, както велики апостоли-герои освободители, така и побъркани президенти и губернатори. Земя, където ревността, насилието и убийствата продължават да са вездесъщи.
Европейците не винаги я разбират и трудно чувстват събитията, литературата и изкуството й. Латиноамериканците са различни даже в мечтите , в надеждите и в отчаянието си...
За самотата и изгнанието колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес при получаване на Нобеловата награда за литература, 1982г. казва, че латиноамериканските изгнаници са милиони и ако може от тях да се създаде държава, тази държава ще бъде с население по-голямо от това на Норвегия, над 5 милиона...
Във връзка с издигането на Мишел Бачелет за Върховен комисар по правата на човека в ООН ще се опитам да направя кратко паралелно политическо сравнение между нея и германската канцлерка, Ангела Меркел, защото и двете са на върха и в политиката, и във властта. Но в живота и на двете има една тънка и чувствителна нишка, която ги отдалечава толкова една от друга, колкото и ги приближава.
Двете са едно поколение, Мишел е типичната южноамериканка, родена в Чили. Меркел е типична германка, на вид студена и резервирана, но с добро чувство за хумор. Израснали са в различни семейна среда и в политиката членуват в партии с различна идеология. Но... съдбата ги среща през океана през 1978г. в ГДР, в Лайпциг, в Университета „Карл Маркс“ ...
Общо минало: 1978, Ангела Меркел и Мишел Бачелет са студентки в Лайпциг. Ангела завършва физика в Лайпцигския университет „Карл Маркс“ и стажува в Москва и Ленинград. Меркел е сред най-добрите по математика и руски език от групата, която на разменни начала гостува в СССР.
Изгнанието тежи на младата Мишел. Чилийката започва да следва медицина в университета в Сантиаго, но заминава в изгнание в Германия, Лайпциг, където една година изучава немски в Herder Institut към Университета „Карл Маркс“. Тя се запознава тогава със своя съпруг, архитект Хорхе Давалос, член на ръководството на Социалистическата партия на Чили и се омъжва за него, а през 1978г. се ражда сина им в Лайпциг.
30 години по-късно Меркел е Осмият федерален канцлер на Германия,/2005г./ а Бачелет печели президентски първи мандат в Чили /2006-2010г./
Двете влиятелни жени се борят да се наложат във висшата политическа сфера по различен начин. И при двете има паралелни куриози в изкачването им по стълбицата на властта, но това изкачване се обуславя също и от един властен характер .
Две паралелни биографии
Ангела Меркел и Мишел Бачелет принадлежат към една и съща генерация, И двете са със стабилно университетско образование: Меркел е физик, възпитаник на Университета „Карл Маркд“ и израства като научен работник в Лайпциг и Берлин, а Бачелет следва една година медицина в Чили, но завършва и специализира хирургия в Хумболтовия университет на Берлин.
Както Бачелет, така и Меркел, знаят какво е липсата на свобода и наличие на диктатура. Меркел е израснала в ГДР, познава болката на разделените семейства от двете Германии, а Бачелет е потърпевша от кървавия държавен преврат на генерал Пиночет през 1973г. Мишел Бачелет е дъщеря на генерал Бачелет, приятел на президента Алиенде, арестуван от Пиночет и обвинен „за измяна на Родината“. В очакване на смъртна присъда в затвора, той бива изтезаван и умира. Младата Мишел и майка й са арестувани и изтезавани също от полицейските агенти. Напускат затвора през 1975г., след което две години Бачелет и майка й са в нелегалност, участват активно в съпротивата срещу Пиночет. Заедно с майка си Бачелет заминава в изгнание, най-напред в Австралия, а след това в ГДР.
И двете, Бачелет и Меркел, са били министри преди да станат, едната - президент, а другата - канцлер. Мишел Бачелет става министър на здравеопазването, 2000-2002, и министър на отбраната – 2002-2004, по времето на президента Рикардо Лагос. Меркел, 1991-1994, е министър за жените и младежта, а след това министър на околната следа.
Различията между тях.
Въпреки, че и двете са амбициозни и силни жени, които се отличават с качествата си в политиката, трябвало е да гребат дълго срещу течението, за да се наложат в партиите си като възможните първи държавници на своите страни, едната за канцлер на Германия, а другата за президент на Чили.
Различията в биографиите на Бачелет и Меркел минават през семейната среда, религиозни и политически идеи.
Бачелет е дъщеря на генерал демократ, жертва на преврата на Пиночет. Има три деца /син и две дъщери/ и се е наложила, както в професията като хирург, добила навика да ръководи, така и в семейството и в партийната йерархия. Бачелет е социалист с минало в борбата за политическа промяна в Латинска Америка. Тя е искала да стане лекар, за да помага винаги на нуждаещите се хора, семейство Бачелет се изправя срещу една кървава диктатура и е заплатила висока цена с тежки последствия.
През 2002г. по време на наводненията, които заливат Чили, Бачелет като министър на здравето се намесва активно в спасяването на населението. Тя се качва на един танк и като опитен лекар се бори заедно с военните, помагайки на хиляди бедстващи чилийци, докато ситуацията бъде овладяна. Оценена е високо от народа и от президента Лагос. И дъщерята на убития генерал Бачелет става министър на отбраната, което е за първи път в историята на Чили жена да стане военен министър. Така се ражда „феноменът Бачелет“ в Чили, който я изстрелва в двореца „Ла Монеда“ като президент. Бачелет е два мандата президент на Чили, вторият мандат е 2014-2018.
А между двата президентски мандати, 2010-2013 Бачелет е изпълнителен директор в ООН по правата на жените и зам.генерален секретар на ООН. Затова не случайно тя бе предложена за Върховен комисар на ООН по правата на човека.
Германската канцлерка Меркел е дъщеря на евангелистки пастор. През 1998 тя се омъжва за професора по химия Joachim Saber, но няма деца. Тя е типичен пример за германския християндемократизъм – тя е консервативна, резервирана и вярваща. В политическата си кариера е подпомагана от ръката на нейния ментор, германския канцлер Хелмут Кол. Тя не е жената на народа, а тази, която се осланя да спечели властта с политическа ефикасност.
Меркел е дългогодишният федерален канцлер на Германия от 2005 до днес.
Двете жени са сред най-успешните и популярни държавници в света.
***
Един щрих:
2014г. Президентката на Чили Мишел Бачелет пристига в Германия на официална визита. Посреща я канцлерът на Германия, Ангела Меркел. При посрещането Бачелет произнася реч, която остава в аналите на двустранните отношения Германия-Чили.
Президентката на Чили Мишел Бачелет произнася своята впечатляваща реч на немски език. В нея припомня на Меркел, че когато е била в Германия неотдавна канцлерката не я е приела поради ангажираност. Бачелет й благодари „че сега вече в качеството ми на президент, карцлерът ме посреща“. Бачелет припомня на Меркел времето в Лайпциг, „когато двете бяхме в младежката студентска организация“ и изтъква, че никога не би забравила протегнатата ръка на ГДР тогава към чилийските емигранти, след кървавия преврат на Пиночет.
