/Поглед.инфо/ „Бялата книга“ за бъдещето на Европа, с която Еврокомисията се представя на 60-тия си юбилей, връща топката на европейските правителства. През годините общите институции и най-вече изпълнителната власт са глътка въздух за техните дефицити и грешки. Настоящият ЕС, въпреки своята административна и юридическа ефикасност, се превърна в машина за европейзиране на провалите и за национализиране на успехите. Нужна е нова пътна карта с нов печат и договор. Европа не разполага с много време, за да се справи с днешна конюнктура. Нуждае се преди всичко да очертае нови обещаващи признаци, стимулиращи това, че си с европейско гражданство, защото то започна да губи доверие и смисъл предвид конвенционалните проекти. Евросъюзът има нужда от усещащи се успехи, като пример преди време създаването на „еврото“ или на Шенген за свободното движение в Европа. Европейският съюз не се намира в най-добрия си исторически момент. До известна степен неудачите му ще паднат върху Обединеното кралство като основен виновник с неговия “брекзит”.Освен брекзит налице са и други заплахи – миграционната вълна, икономическата криза, тероризма, обособяването на затворени общности.

Възниква въпросът дали Европейският съюз, замислен от шест страни за възстановяване на Европа след Втората световна война, а днес в 27-членен състав (страните членки след присъединяването на Хърватия са 28, а след излизането на Великобритания, което ще стане факт едва след няколко години, отново ще са 27), не е застрашен от изчезване? ЕС се оказва бюрократичен мастодонт, който не функционира добре и някои други държави, освен Великобритания смятат, че по-добре да бъде разпуснат и то колкото по-скоро, толкова по-добре. От федералисти до националисти всички са единодушни, че ЕС преживява най-тежкия упадък от основаването си с Римския договор на 25 март 1957г.

„Вече не е време да смятаме, че всички сме в състояние да правим едно и също нещо заедно”, каза неотдавна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който подкрепя идеята за „Европа на няколко скорости”.Римският договор

Преди 60 години Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург) положиха “основите на все по-тесен съюз между европейските народи”.

Днес в Рим държавните и правителствени ръководители от ЕС се срещнат в 27-членен формат в залата на Хорациите и Куриациите в сградата на Капитолия, където е подписано историческото споразумение (всъщност споразуменията са две: икономическо и ядрено). Това ще стане в отсъствието на британския премиер Тереза Мей, която реши да задейства процедурата по отделяне на страната ѝ от европейския блок четири дни след датата на годишнината.

В тържествена декларация 27-те ще заявят, „че са решени да направят съюза по-силен и по-устойчив чрез по-голяма сплотеност и солидарност” помежду им. Това ще е „неделим съюз” в отговор на брекзита.

Рим трябва да отбележи отгръщането на нова страница за единна Европа на 27-те, каза Жан-Клод Юнкер.

Отвъд заявяването на принципи и „красивите думи” европейските ръководители добре знаят, че ако иска да просъществува, съюзът трябва „да се доближи до гражданите си” – пожелание, каквото отправи и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни в лична позиция, публикувана във в. „Монд”.

Италианският премиер Паоло Джентилони предлаожи на юбилейната среща на върха на ЕС в Рим на 25 март, да бъде подписана декларация за бъдещето на Евросъюза.

"За хората от моето поколение е съвършено очевидно щастието на Европа, в която вече толкова дълго време се запазва мирът. Друг важен резултат от създаването на единна Европа е това, че то позволи на редица страни - Гърция, Испания, Португалия - да приключат с периода на диктатури. ЕС е страхотен инструмент на мира и демокрацията", изтъква Джентилони.

"Всички тези постижения обаче сега се оказаха в опасност. Затова е необходимо да подпишем в Рим декларация за бъдещето на ЕС, основана на три принципа: сигурност и отбрана, социална защита и свободно движение на хора".

Ден на празник би следвало да е днес, но сякаш няма много за празнуване. Когато евролидерите се съберат пред тортата и 60-те свещи по случай 60 - години от Римския договор, те, евролидерите изглеждат повече мрачни и замислени, отколкото радостни и доволни.

Европа е разбита, духовно, целите й останаха непостигнати, старата силна Европа страда...