/Поглед.инфо/ Президентът Макрон събуди призрака на маршал Анри Филип Петен и оправдава полемиката около Петен с думите “той бе велик войн”.

Така започват приказките... Имало едно време един президент, който търсел в историята си “героите”, които да му послужат за “модели” пред неговите граждани... За сравнение?...

Така президентът сам се вкара в интригата да слави войн, който в един етап е герой, но в друг се превръща в предател на Отечеството. Това се отнася за президента Еманюел Макрон и маршал Петен в сценария за отбелязване 100-годишнината от края на Първата световна война във Франция, в продължение на дни, с обиколка по сраженията, напомнящи историята.

На точната дата, 11.11.2018, на 100-годишнината, пред гостите от страните-съюзници, Макрон в речта си навярно ще потвърди тезата си, че е “срещу европейската националистична проказа”, която е “leit motiv” на неговата кампания към европейците, но и ще потърси контакт с населението на селска и депримирана Франция, което е на път да скъса със своя президент, когото смята за „космополит и приятел на богатите“ и стига до там, че го срина до дъното в кладенеца на рейтингите...

Както в политиката си, президентът Макрон иска да прегърне целия политически спектър на европейския социализъм и либерализъм /към който той се числи/ до европейската десница и център /към която се числи премиерът му Едуард Филип/. Историческите референции на Макрон са хетерогенни…

Още в екипа на президента-социалист Франсоа Оланд като министър, Макрон привлече вниманието с едно голямо честване на Жана д’Арк. Тази година Макрон уважи лично и се поклони пред гробовете на генерал Дье Гол и на премиера Жорж Клемансо /1917-1920/. Ако първият бе символ на Френската съпротива и е еталон за френски президент, то вторият бе министър-председател по време на Първата световна война и радикал. Политикът Клемансо изгрява с участието си в Парижката комуна, но като министър-председател по време на войната си спечелва прозвището “бащата на победата” на 11.11.1918г., когато съюзническите сили нанасят окончателното поражение над Германия и настъпва краят на Първата световна война. Клемансо е основният инициатор на Парижките договори и председателства Парижката мирна конференция на 28 март 1919г.

Един синкретизъм има в речите на президента Макрон, едно сливане и преплитане на герои и събития с огромна лекота.. Той много лесно цитира, както Дантон, така и Наполеон, както Жорес, така и Дьо Гол. Приказката му е за Франция, но същевременно в тази приказка включва и себе си...

Макрон смята, че в неговите президентски задължения влиза също така и педагогиката - “фигурата на героя е много важна” и той е убеден, че в съвремието също се търсят герои – дали в спорта и в музиката, или в политиките в Париж, Брюксел, Москва, Вашингтон, световните сцени...

Честването в събота в Дома на Инвалидите е извън президентската програма, това е чисто военно честване и почит към 8-те маршала на Франция, които са ръководили решаващите битки в Първата световна война. Французите питат: Защо 8 маршала? Това значи, че и маршал Петен. Но Петен не е погребан в Инвалидите. Отговорът - президентът Макрон се е наложил за включването на Петен в 100-годишнината от Първата световна война. Макрон приема, че “той е взел някои злокобни решения /през Втората световна война/... Няма да крием никоя страница от Историята”.

Левият политик Жан Люк Меланшон го обвини, че “реабилитира един предател”, но Макрон се защити, че той не прави индивидуално честване на Петен, а като войн, командващ пехотна бригада /1914-1915/ и като командващ /1915-1918г./ Втора френска армия. Маршал Петен не може да бъде задраскан. Няма да изтриваме цели страници от историята ни”, заключи Макрон.

Петен бе командващ френските войски в битката-касапница при Вердюн, 1915г. Колкото той бе превъзходен войн при Вердюн в защита на Франция срещу Германия, толкова обратно показа качества, когато през Втората световна война оглави режима Виши в колаборация с германските нацисти и Хитлер. Франция осъди маршала на смърт, но генерал Дьо Гол, който е бил офицер - ранен и пленен при Вердюн, го помилва на доживотен затвор и Петен умира 1951г. в Пор Жоанвил, където е и погребан.

1966г. Президентът Шарл Дьо Гол не забравя маршал Петен по време на честване битката при Вердюн с думите: “Ако в екстремно суровата зима на неговия живот маршалът заплати с тежка лихва за неговите осъдителни грехове към Отечеството, то славата, която той донесе и получи за битката-касапница при Вердюн, не може да бъде оспорвана или пренебрегвана в името на Франция”.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели