/Поглед.инфо/ Новият генерален секретар на ООН от 1 януари 2017г. е Антонио Гутереш, португалският екс-премиер, който знае всички номера как се управлява ООН.
Антонио Гутереш не може да съперничи по популярност на своя сънародник „магьосникът-футболист“ Кристиано Роналдо, но го надмина в едно - откри още преди години музей за самия себе си, който действа във Fundão и в него са изложени официалните подаръци, които той е получавал и съхранил по време на официалните си визити по света като премиер на Португалия 1995-2002, а и като президент на Социалистическия интернационал. Музеят носи неговото име - Антонио Гутереш и амбициозното заглавие Domus Mundi /Къща на Света/.
Музеят е сякаш един вид декларация за намеренията на един рационален човек, поклонник на света, който пресмята и премисля всяка своя стъпка и сам се обявява за търсач на “малки утопии”.
Инженер по професия, оратор, бързо се издига в йерархията на Португалската социалистическа партия. От млад се познава с поколението политици, които още са на власт в Европа. През 1992г. социалистите го избират за лидер и три години по-късно печели изборите и става министър-председател на Португалия. Управлява в малцинство благодарение на голямата му диалогичност, която някои днес смятат, че би била пречка за неговите аспирации за поста на Бан Ки-мун. “ Неговият профил е анти-изпълнителски, т.е. има склонност да търси консенсус, много обещава, но не винаги изпълнява, което намалява неговата способност за вземане на решения.
На неговите 67 години, за да се превърне в следващия генерален секретар на ООН, той направо се е отдал на идеята. Тези, които го познават разказват, че Гутереш винаги се е чувствал, че “Португалия му е тясна и не му стига”, включително, когато ръководеше страната. Ентусиазмът му към външната политика, обаче, му създаде вътрешни фронтове.
В края на 90-те години Гутереш е бил пред отказ от властта, за да стане председател на Европейската комисия / на която в последствие става Барозо/. В Брюксел той очарова със своя профил на модернизатор-социалист и с рафинирания си изказ на четири езика, които владее свободно и славата на консенсусен фундаменталист. Но животът му слага пречка и скокът му в голямата дипломация се отлага за по-нататък.
В края 2001г. той набързо съобщава, че освобождава поста на премиер, когато Португалската социалистическа партия, разтърсена от корупционни скандали и влошено икономическо състояние на страната, се проваля на изборите. Набързо напуска кабинета си в Лисабон и заминава да положи клетва като президент на Социалистическия Интернационал. През 2005г. той влиза с апломб и в ООН като върховен комисар на ООН за бежанците. На този пост Гутереш остава 10 години. Именно през този период му набъбна още повече неговото телефонно тефтерче /за разлика от това на Левски/ с лични телефони и адреси на представителите на глобалната власт. Едновременно той бетонира своя престиж на бюрократ със социална чувствителност. Гутереш бе изпратен с почести през декември 2015г. от ООН.
След като не бе преизбран за нов мандат, тъй като Guterres имаше разногласия с генералния секретар Бан Ки-мун, той реши да подготви още по-голяма изненада. Португалецът започна да действа в негов стил - обяви, че е привърженик на друг стил управление на ООН, по-смело и с “твърд глас”, за по-активна намеса в конфликтите и за мобилизиране на Великите сили. Португалското правителство на социалиста Антонио Коста, когато научава за идеята на Антонио Гутереш, изцяло подкрепи неговата кандидатура за генерален секретар на ООН.
Но най- голямата изненада дойде, когато Гутереш оглави листата на кандидатите за генерален секретар на всички досега неформални предварителни гласувания в Съвета за сигурност на ООН. Португалецът най-неочаквано за всички е фаворитът за сега, въпреки че е от групата на Европа, а не от Източна Европа, въпреки нагласата в ООН следващият генерален секретар да бъде от Източна Европа и то жена.
Така и не се знаеше кой го движи, дали са американците или европейците или и двете заедно. Но при селекцията в Съвета за сигурност на ООН пролича, че и Обама, и Хилъри Клинтън са зад Гутереш, чрез посланик Саманта Пауър и посланика на Великобритания. Решаващият момент настъпи, когато правителството на България се отказа глупаво от своя силен кандидат Ирина Бокова и хладнокръвно я замени с неизбираемата Кристалина Георгиева, което направо реши надпреварата - вместо източноевропейка, СС на ООН отново избра западноевропеец - португалец за генерален секретар на ООН. / От 15 члена, 13 - „за“ и 2 - „въздържали се“, единият с право на вето/.
Синхронът между бившия португалски премиер и демократите е от дълги години и специално със семейство Клинтън. Приятелството се е породило през 90-те години, когато Гутереш е премиер на Португалия, а във Вашингтон президент е Бил Клинтън. През този период не случайно Антонио Гутереш оглавява листата на прогресивните европейски лидери, които са взели властта с най-висока популярност и програма за либерални реформи.Гутереш се определя като “спокоен революционер”, когото не смущават противоречията. А негови икони са политици от десницата /испанският бивш премиер Хосе Мария Аснар/.
Гутереш ли е този, от който има нужда ООН? Гутереш винаги е знаел да се яви на коректното място и в точния момент. Но този път шансът му изневери – Антонио Гутереш не улучи новия стопанин на Белия дом...
