/Поглед.инфо/ Президентът Румен Радев във „Фейсбук“ написа за 9 септември 1944г.: „Датата 9 септември е повод единствено за помирение.“
Президентът Румен Радев не може за 9 септември 1944г., датата, на която се сменя властта в България и която дата 45 години е Национален празник на българския народ, да я подмине само като „повод единствено за помирение“.
Помирение, примирение или забвение?
Помирението трябва да е ВИСША НАЦИОНАЛНА КАУЗА...
Ще цитирам в тази връзка и коментара на Владимир Шейтанов, доктор по международно право: “Не може да има помирение без ясна историческа и правна оценки на конкретните деяния и техните извършители, подредени в историческа последователност. Историята не допуска помирение като синоним на примирението или забравата...”
Очаквах генерал Румен Радев, президент на България, да направи по-стойностен прочит на 9 септември 1944г., тъй като тази паметна дата е от най-близките в нашата съвременна история. Или за по-отдалечените дати, личности и събития се произнасят по-лесно "пламенни" президентски слова?
По примера „думам ти щерко, сещай се снахо“ си позволявам да представя как Франция прави деликатния подбор на президентски екип – „ не формални изпълнители, а професионали с визия и интересни идеи, за да издигат президентския имидж в интерес на държавата“.
Не че съм фен на Макрон, но съм френски възпитаник и познавам добре френския маниер и подход към качествените кадри. Франция ги цени.
Френският президент Еманюел Макрон, дълбоко замислен за френската история, е подбрал своя екип от съветници, сред най-добрите в различните области. Макрон иска да насочи към размисъл френското общество за френското минало, което да спомогне да се затвори разделението в настоящото. Във Франция се заговори за „национална новела“ или за „национален разказ“. Защото без консенсус по историята, няма общество, няма нация. Френският президент поставя колективната памет в центъра на своя политически проект. Този проект е разказ за герои, но и за техните сенки; един разказ, в който могат да се познаят всички французи, от всякакъв произход, прокарвайки, обаче, една нишка, която спомага да се зашият раните на разделената днес Франция.
В тази връзка френският президент избра за свой съветник д-р Силвен Форт, централната фигура в екипа му. Форт е завършил класическа филология в Университета в Париж и международни изследвания в Института за политически науки, автор на няколко книги и монографии, доктор по германистика. Макрон е назначил специален съветник за историческата памет на Франция и той е именно Форт, който е превел на френски Фридрих Шилер, биограф е на Пучини и на Херберт фон Караян, известен хуманист, които публикува в разгара на изборната кампания лирично-философско есе за Антоан дьо Сент-Екзюпери. И един детайл: на масата му в кабинета е Die Welt von Gestern, оригиналното немско издание на “Светът от вчера”, мемоарите на Стефан Цвайг. Натоварен с деликатната мисия за връзките на президента с интелектуалците, Форт изготвя най-прецизно президентските слова по въпросите за националната история и националната памет. “Паметта не е просто да се огледаш само в огледалото на своето минало, а начин да представиш и бъдещето” казва самият Силвен Форт, съветникът, който в Елисейския дворец замисля политиката за паметта в президентския „национален разказ“.
„Президентът не трябва да се отказва от героичната история на страната. Историята на Франция, както и тази на всички държави, е история изградена около фигури-герои”, смята Форт. "Те могат да бъдат герои войни, авантюристи, учени в науката, артисти в изкуството, велики пътешественици, изследователи… Всички национални истории са изградени около тези емблематични фигури, които в основата си вписват своите страни в универсалната история на човечеството. Не смятам, че във Франция вече няма герои или знатни личности, а че вече не сме способни да ги зачетем и изтъкнем.”, смята Форт.
Според Форт „националния разказ не е легенда, нито фантастичен разказ, с който президентът да каже на французите, че имат такива прадядовци”, обяснява съветникът за речите и за френската памет. "Националният разказ не са само събитията, а символите, фигурите, ценностите, които остават в историята и я правят и които днес ни позволяват да визираме едно общо бъдеще в страната и в Европа. Това е динамиката на паметта ".
„А държавният глава има особена роля. До известна степен той е този, който раздвижва паметта и историята”, смята Форт.
„Може би бихте попитали дали не би трябвало да бъдат историците, които да правят това? Не. Президентът не е историк и той не претендира, че е такъв. Нито той трябва да налага историческа доктрина. В замяна на това, той е изложител на друго нещо, на гласа на нацията и най-вече на символите”, мъдро отговаря Форт. "Той има способността да възроди символиката на историята, на паметта, която е много по-мощна от факта да отбележиш едно или друго събитие, една или друга героична личност”, мисли французинът.
„Съвсем не е просто да направиш националния разказ. Раните са се загнездили в сърцето и в самата идентичност на хората. Президентът трябва да очертае достоверен обединителен разказ, което е от голямо значение. С най-деликатните епизоди от нашата история всеки един президент е длъжен пред нацията да се упражни деликатно: да обгърне травмите, но без да отрича славата, да напише националната новела без да изпада във фантастика или в измислици. Трябва да приемем, както славата от миналото, така и зоните на сенките, но да не отхвърляме в името на тези сенки, постиженията на народа”, заключава Форт.
