/Поглед.инфо/ Болсонаро – 46% (49.27.448 гласа) и Адад – 29.3% (31.325.156)

Неукротимото махало в политиката: “Ако една страна се върне към крайно дясното си управление в своето дълго пътуване в лявото, неукротимото махало на политиката ще продължи да се люшка в двете крайности. И няма да закъснее връщането му към крайно дясното управление от лявото”. Салвадор де Мадариага, испански историк.

Институционалната нестабилност, икономическата несигурност и дълбока политическа криза бележат изборната кампания в Бразилия, която ще завърши в края на октомври с избиране на нов президент на южноамериканския гигант. Регистрирани са 147 милиона гласоподаватели-избиратели. Но това далеч не е добра новина за най-важната страна в Латинска Америка, която само до 2016г. беше пример на целия свят за политически успех, икономически растеж и страна успешно преборила се с крайната бедност.

Дълбоко се съмнявам, че изборите ще сложат край на корумпираната държавност и на една конвулсивно гърчеща се съдебна система, завладяна от политически боричкания за власт вместо безпристрастност при решаване на корупционните казуси в огромен мащаб, които засегнаха дълбоко политическия и икономически елит на страната. Изборите не са обезателно балсам, който ще разреши една изключително комплицирана ситуация. Де факто, признаците, които се наблюдават в пред-кампанията не ни поканват за оптимизъм - разочарование на електората и страх от бъдещето. Бразилците в края на септември все още не бяха решили за кой ще дадат гласа си на 7 октомври и дали ще отидат да гласуват. Не искат да се влачат на огромната опашка, без да знаят какво печелят и какво губят, де факто.

Крайнодесният кандидат, който излезе водещ на изборите вчера, 7 октомври, Жаир Болсонаро, е бивш военен, защитник на националистически позиции, избра за свой вицепрезидент генерал от резервата, привърженик на военната диктатура, 1964 - 1985г. Наричан вече „бразилският Тръмп“ Болсонаро използва новаторска стратегия на комуникация – единствено социалните медии, за да стигне до хората. /туитър и фейсбук/ и личен макет-снимка в цял ръст, който се разхожда по улиците и сред привържениците.

Друго обстоятелство, което маркира кампанията бе ситуацията с бившия президент и кандидат на Партията на работниците /РТ/— Луиз Инасио Лула да Силва, който остана кандидат до средата на септември. Лула превърна своята килия в централата на Федералната полиция в Куритиба в свой предизборен кабинет. Стратегията на Партията на работниците бе да използва високия престиж на президента Лула, печелил два пъти избори и международния му авторитет, поставил Бразилия на световния пиедестал като модел за демокрация и растяща силно икономика. Само архивните снимки бяха красноречиво доказателство на какво е способен Лула и какво може да направи отново за народа. До каква степен неговият заместник Фернандо Адад стигна до това общество, което вярваше на Лула, ще покаже вторият тур на 28 октомври. Чак на 6 октомври Болсонаро вдигна рейтинга си на 40% и стигна този на Лула като затворник-кандидат, а Адад – 25%.

Според агенция,, CNT/MDA на 6 октомври освен ултрадесният Болсонаро и Фернандо Адад нито един от останалите 11 кандидати не стига 14%, магическата цифра, която в настоящата панорама позволява да се отиде на втори тур, нито еколожката-евангелистка Марина Силва, , нито големият приятел на център-пазарлъци и алианси Гералдо Алкмин, а още по-малко Сиро Гомес, другият центристки кандидат. Енрике Мейрелес също остава последен.

Президентските избори тази неделя протекоха в силно напрегната атмосфера. Кандидатът на крайната десница остава фаворит след сондажите от последния ден на кампанията. Според Комисията на изборите той печели 46%, което му дава шанс да участва в изборите на втори тур за президент на 28 октомври.

Ожесточена от корупцията на своя елит, уморена от безконечната криза, Бразилия търси революцията и се опита да го демонстрира на тези общи избори. Това до известна степен предопределя първия тур на президентските избори на 7 октомври и първото място на Жаир Болсонаро, кадидатът на крайната десница, «anti-establishment», расист, мизогинист /женомразец/ и хомофоб. според анкетното изследване на Datafolha от 6 октомври. Той е първият фаворит пред Фернандо Адад от Партията на трудещите се (PT, левица).

Общите избори:

Изборите са призовани да подновят интегритета на Камарата на депутатите - (513 депутати) и две трети от Сената (54 от 81 сенатори). Също така трябва да бъдат избрани 27 губернатори на щатите, както и повече от хиляда областни депутати, заедно с президент на републиката и вицепрезидент.

Големият фаворит на изборите вчера Жаир Болсонаро е кандидат на крайната десница, избран е с атипичен профил на провокатор и “анти системен играч”. Реално погледнато той е продукт на тази същата система, за която той претендира, че я ненавижда. Болсонаро е в политиката от 1980г. и седем пъти е бил депутат.

Що се отнася до Конгреса на депутатите, списание “IstoE” от 5 октомври предвижда, че само 25% от бразилския парламент ще бъде “де факто” обновен. Останалата част е от преизбрани стари депутати и сенатори, “домогване до властта на старите динозаври, които заемат също така и други постове или синовете/дъщерите им”. Така например, синовете на Жаир Болсонаро, Флавио – е кандидат за сенатор и Едуардо – за депутат…“

«Бразилия е една голяма олигархия. Над 65% от членовете на Сената произлизат от политически династити», споделя Силвио Коста, който проследява парламентарната действителност в Конгреса.

Лула - “бащата на бедните,” е маркерът в атипичната кампания

Отсъстващият от избирателната бюлетина, 5 месеца в затвор и обвинен за корупция без доказателство, бившият държавен глава Луис Инасио Лула да Силва продължава да е част от президенствите избори. Мразен от една част от населението и обичан силно от друга, той служи за маркер в цялата атипична кампания. Всеки от кандидатите трябваше да се позиционира „за“ или „против“ бившия металург и синдикалист и неговата Партия на работниците (PT, лява)- на власт в Бразилия, 2003 – 2016г.

Основните двама кандидати за президентския пост, които продължават кампанията си на 28 октомври, втори тур.

В резултат от тази поляризация на бразилското общество се очертават двама противоположни фаворити – от едната страна е Жаир Болсонаро, който изгражда своето изкачване до политическия връх върху дълбока омраза и презрение към Лула и лявата Работническа партия и другият - Фернандо Адад, който замести Лула и който обеща да запази наследството от Лула. Двамата, ако не стане някакъв силов удар, са на втори тур на финалния дует на 28 октомври.

Ето техните профили:

- Жаир Болсонаро, носталгичен към военната диктатура и нейните палачи, е номиниран за върховния пост от консервативната Социално-либерална партия, която е представена в Долната камара на Националния парламент само от девет депутати, включително от самия него. Болсонаро е избиран за депутат седем пъти и от 1988г. е сменил осем политически партии. В пресата често го наричат "бразилският Тръмп" и той използва това сравнение неведнъж по време на предизборната си кампания. А от миналата година Болсонаро категорично се обяви, че главата на Белия дом – Днлд Тръмп е пример за него. Крайнодесният Жаир Болсонаро е бивш военен, който съумя да се възползва от това свое чувство на ожесточеност към Партията на работниците, представяйки се за “почтен” и “патрот”, който използва тон на шегобиец обещавайки, че по-късно “да убием “petralhas”, т.е. “ членовете на Работническата партия/РТ/”. Един агресивен тон, който му донесе подкрепата на тази средна класа, разочарована от кризата и уплашена от отстраняването й от управлението. Смята се, че бившият десантчик ще се стреми към политика на "твърда ръка" в областта на обществената сигурност, която, на фона на постоянните съобщения за убийства и грабежи, се превърна в основна грижа на гражданите. По-специално, кандидатът обеща да насърчи законопроекта за химическа кастрация на изнасилвачите, както и да промени наказателния закон, така че непълнолетните, които са извършили тежки престъпления, да бъдат съдени толкова сурово, колкото и възрастните. Със суровите си изявления Болсанаро обаче спечели и много опоненти, които обвиняват политика в авторитарни наклонности. Той многократно е говорил положително за периода на военната диктатура в Бразилия (1964-1985), заявявайки, че грешката на тогавашните лидери на републиката е "да измъчват, а не да убиват". В страната потънала в хаос и упадък, този “велик” носталгик по диктатурата (1964-1985) въплъщава фигурата на военния, гарант за ред и авторитет, който ще сложи край на несигурността, от която гангреняса Бразилия. След проваления атентат към него на 6 септември, Жаир Болсонаро проведе кампанията си по социалните мрежи, изграждайки си профила на “спасител на Отечеството”. Точно обратният на неговите расистки и хомофобски цели, подкрепен от част от буржоазията, вярващи евангелисти, пастори на евангелистки църкви, земеделци и бизнес общността.

Фернандо Адад, възпитаникът на Лула, който излезе от сянката на президента Лула след 11 септември и бе одобрен от “бащата на бедните”, чиято кандидатура за нов президентски мандат бе отхвърлена 20 дни преди изборите и Лула остана в затвора. Бивш кмет на Сао Пауло, непознат за широката публика, сякаш получи кръщението да довърши кампанията на Партията на работниците с лозунга “Адад е Лула!” Тази стратегия позволи на бившия образователен министър от екипа на Лула да промени рейтинга си от 7% и стигне до 29% на изборите и да участва на финалния дуел на 28 октомври за президент на републиката. За съжаление не успя да задържи рейтинга на Лула. Умората от надежда за промяна си каза своята дума. В областта на външната политика кандидатът обещава, в случай на победа, да развие сътрудничество в рамките на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка). Според него страните, включени в този съюз, представляват "много важни пазари за Бразилия и най-голямата южноамериканска страна трябва да "разработи двустранни и многостранни споразумения с тези партньори".

Следват тайни и явни пазарлъци, договорености, нови съюзи от днес до края на октомври. За да застане една разкъсана Бразилия отново пред урните на 28 октомври и избере своя президент.