/Поглед.инфо/ Има хора, дето и в Рая да ги пуснеш, на пустиня ще го направят. Извор да намерят, ще пият, а сетне ще го затрупат. И десницата, дето им е подала хляб, ще отсекат, без да се замислят. Твоят Стефан е от тях. Пътят му целия е в кривулици ама и отведнъж свършва. Злият човек сам си е най-големия душманин и сам се затрива.

И други хора има по земята, Йове, които от пустинята рай правят, а пък в душите им ад, защото и те много дяволи са видели. С такъв човек ще те срещне животът. И той като тебе целият е в синини и рани, ама сърцето му добро, а в раменете му – сила, земята да понесе. Ти ще си му закъснелия ангел на него, а той на тебе – спасението. Ще си съберете децата и кахърите и занапред една бразда ще теглите...

Смисълът на живота е да намериш този, който те обича и който ти обичаш. Само единият да обича, пък другият настрани да гледа, е наказание, ама ти вече си минала през него и знаеш. Истинската Любов, чедо, ти занапред ще срещнеш и познаеш. А тя е даване доброволно и от двамата. Тези, дето се обичат, всичко са готови да си дадат един на друг – и дето го имат, и дето го нямат. Почне ли единият да заделя само за себе си, почне ли да взема, без да даде, там вече любов няма. Любовта измама не търпи.. Чиста е тя. И живее там, където й постелят, а не където камъни хвърлят по нея.

От мене да знаеш, че ни доброто иде от там, дето си го сторил, ни любовта от там, дето я чакаш. Ама ти го дръж отворено това сърце – не го заключвай заради мъка! Че през заключени врати само лошотиите минават. На хубавото трябва да му отвориш и да го поканиш да влезе. Инак ще се повърти, ще почука, но няма ли кой да го посрещне, да му се зарадва и приюти, тъй ще си замине по пътя, преди да се усетиш.

И не гледай ни хубост, ни имане! Сърце трябва да има човека! Зидя сърце да има и да не го жали, ами със сърце да живей, парчета от него да къса и на другите да дава. Щото сърцето е любов, а тя свършване няма. И колкото повече даваш от нея, толкоз повече става. Любовта с даване се множи. Ама паднала нейде на камък и нищо не се родило?! Утре ти пак я засей – на слънчево място и проветриво, и я тори, и я поливай… Пък тя ще порасте и бурените ще надвие, и душата ти ще радва.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели