Спи Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш...
съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата са ни вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава БеЕмВе.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.
...Спи Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си разпънати на кръст.
