Повикай ме и тази нощ в съня
и аз ще дойда приказно-вълшебна,
красива като есенна гора
и натежала от копнеж по тебе.

Ще дойда със разплетена коса
и златен водопад ще ни залива.
На устните ми сладкия нектар
... жадните ти устни ще отпиват.

Ще бъда и усмивка, и сълза,
събрани във окото на луната,
а стъпките ми плахи на сърна
дълго ще отекват в тишината.

Когато се събудиш сутринта
рамото ти ще изгаря още –
там, където моята глава
в съня ти кротко е лежала снощи.