Преди втория тур на президентските избори в Сърбия социалистът Дачич ултимативно поиска ясни параметри за бъдещото му участие във властта
Двама се надпреварват, а третият със сигурност ще спечели. Така с две думи може да бъде описана настоящата вътрешнополитическа ситуация в Сърбия в контекста на политическата надпревара за управлението на страната.
Резултатите от проведените на 6 май избори 3 в 1 – президентски, парламентарни и местни – не бяха неочаквани. Нито една от двете водещи политически сили – досега управляващата Демократическа партия на Борис Тадич и Прогресивната партия на неговия дългогодишен опонент и съперник още от миналите избори – Томислав Николич, не успя да спечели доверието на сръбското общество и да получи доминираща позиция в Сръбската скупщина.
Изненадата донякъде дойде от това, че малката преднина от 5 депутатски места в новия парламент беше спечелена от Прогресивната партия. Това не може да не бъде отчетено като успех за Николич и неговите привърженици, които постигнаха този резултат въпреки явната “употреба на служебно положение” от страна на представителите на Демократическата партия и техните коалиционни партньори, въпреки преимуществото, което управляващите имаха в медиен план и въпреки че в хода на предизборната кампания бюджетни средства бяха насочени за подпомагане на политическата надпревара.
Този факт показва, че макар и двете водещи партии да имат твърде сходни политически платформи и визии за развитието на сръбската държава, обществената подкрепа като че ли клони в полза на “новото” в лицето на Николич. Загубата на парламентарните избори, която е много вероятно да не доведе до съществена промяна в управлението на страната, определено е лек шамар за Тадич, който заложи от една страна на контрола върху управленския апарат, от друга – върху реалните успехи на управлението на Демократическата партия (както в икономически, така и във вътрешно и външно политически план), а не на последно място – и на силната лидерска харизма. Безспорно, предсрочните президентски избори и персоналното включване на Тадич в предизборната надпревара дадоха сериозно рамо на Демократическата партия в борбата й за депутатски места. И все пак, тази подкрепа се оказа недостатъчно силна за победа.
Спецификата на ситуацията в Сърбия и динамиката на политическите отношения в контекста на предстоящия втори тур за президентските избори, на който един срещу друг ще се изправят именно Тадич и Николич, всъщност е много вероятно да направи победата на Прогресивната партия просто номинална. Със 73-мата си депутати от общо 250, намирането на коалиционни партньори е единственият шанс за партията на Николич да поеме управлението на страната. Към настоящия момент Прогресивната партия е поддържана от
- Войслав Кощуница и Демократическата партия на Сърбия (DSS), които печелят 7,2% от вота в общите избори
- Нова Сърбия – коалиционният партньор на Прогресивната партия
- Коалицията на асоциациите на бежанците (Миодраг Линта)
- Някои от основателите на Социалистическата партия на Сърбия като Зоран Бингулак, Райко Луканин и Алекса Йокич
Демократическата партия привидно е изправена пред същия проблем, но не бива да се пренебрегва фактът, че в новият сръбски парламент влизат представители бившите коалиционни партньори на демократите и на партии, които открито подкрепят Борис Тадич.
- Либерал-демократическата партия на Чедомир Йованович
- Сръбското движение за обновление и Демократическата лига на хърватите във Войводина
- Обединените региони на Събия (които печелят 6,1% от гласовете на избирателите)
- Единна Сърбия (част от социалистическия блок, спечелил 16,6% от гласовете на избирателите)
- Партията на европейските социалисти (ПЕС), според които Тадич е единственият кандидат, който може да води Сърбия през следващите години
- ЕС, чийто представител в Сърбия Винсент Дегерт заяви, че плановете на Тадич за Косово ще бъдат взети предвид, ако Демократическата партия сформира новото правителство.
Муамер Жукорлич, мюфтията на ислямската общност в Сърбия, който участва в надпреварата за президентския пост и спечели 1,41% от гласовете на избирателите няма да подкрепи нито Тадич, нито Николич на втория тур. Резултатът от първия обаче показва, че ислямската общност не е сериозен политически фактор в Сърбия.
Сръбската радикална партия на Войслав Шешел, която за пръв път от 20 години насам не успя да влезе в парламента, също няма да подкрепи нито един от кандидатите за президент, които според тях предлагат едни и същи неща. Въпреки това, според изявленията на вицепрезидента на радикалите Сарович, Николич предлага по-лоши решения от Тадич. Тази позиция показва, че крайните националисти не разпознават Николич като “свой” кандидат. Слабият изборен резултат на радикалите от друга страна е индикатор за това, че националистическите идеи започват да губят позиции в сръбското общество.
Това съвсем естествено даде и самочувствието на загубилия парламентарния вот Тадич да информира медиите, че Демократическата партия ще започне преговори с потенциалните коалиционни партньори за сформиране на бъдещото правителство след провеждането на втория тур на президентските избори на 20 май.
Същевременно, преценявайки неблагоприятната ситуация, Николич оповести, че ще стартира политическите разговори с парламентарно представените партии незабавно.
Посланията и на Тадич, и на Николич всъщност адресират социалистите, предвождани от Ивица Дачич. Със спечелените 44 депутатски места в новия сръбски парламент, Социалистическата партия на Сърбия се оказва в позицията на ключов фактор във вътрешната политика на страната, който има реалната възможност да наклони везните на втория тур на президентските избори в едната или в другата посока, както и да определи коя да бъде водещата сила в новото управление на страната.
Определено наясно с преимуществата на позицията си, Дачич постави в почти ултимативна форма искането си да му бъдат дадени ясни параметри на участието на социалистическата формация (съставена от Социалистическата партия на Сърбия, Партията на обединените пенсионери в Сърбия и Единна Сърбия) в бъдещото правителство. Освен досега ръководените от тях министерства, Дачич директно отправи претенции към постовете, заемани в предишното правителство от представители на Обединените региони на Сърбия (които в настоящия парламент ще имат 16 депутата) – министерство на икономиката, на младежта и спорта, на културата и на здравеопазването, както и на ръководените досега от тях министерствата на вътрешните работи, на инфраструктурата и енергетиката, на социалната политика.
На равнище на публичното говорене, Демократическата партия продължава да отстоява принципната позиция, че преговорите по отношение на конфигурацията на управлението ще се проведат след балотажа. Това със сигурност е израз на желанието на Тадич да запази доминираща позиция по отношение на социалистите и да не се подаде на опита за “политическо изнудване”. Същевременно обаче Демократическата партия открито изпраща послания до Дачич, че може да разчита на участие във властта.
Въпросът обаче е дали Николич ще успее да вдигне мизата и да предложи на социалистите нещо, което да не могат да откажат – като министър-председателско кресло например… Тогава шансовете на Прогресивната партия рязко биха се покачили – както за президентския пост, така и за поемането на ефективното управление на страната.
При всеки един случай обаче Дачич и предвожданата от него Социалистическа партия на Сърбия и нейните коалиционни партньори ще спечелят.
В очакване на развръзката на този етап от изборната интрига – 20 май, могат да бъдат направени още няколко извода:
- Резултатите от изборите в Сърбия ясно показват, че сръбското общество има про-европейската ориентация. Европа обаче предпочита да „заложи на сигурното” и открито заявява подкрепата си за Тадич.
- Националистическият, религиозният и етническият вот определено започват да се губят, но все още в имат доминираща позиция на съответен регионален принцип. Организацията на изборния процес обаче – т.е. фактът, че Сърбия е единен многомандатен регион с множество секции – елиминира възможността за превес на съответни регионални консолидирани предпочитания и дава по-добро национално представителство.
- Националната позиция по отношение на статута на Косово беше защитена. Организирането на избори в провинцията, с помощта на ОССЕ, подчерта за пореден път, че Сърбия не отстъпва по въпроса за териториалната неделимост, въпреки множеството поставяни й условия и заплахи със съответни санкции на политическо ниво. Тази „анти-политика”, която определено не отговаря на очакванията и условията на ЕС определено дава резултат – Европа започва да търси варианти за „обсъждане” на сръбските идеи относно бъдещето на Косово.