Образователната система в България е част от цялостната ни икономическа система, ориентирана към експорта на ресурси
Държавните зрелостни изпити “2012-а” ясно и отчетливо показаха, че процесите в българското образование не са просто “неблагоприятно стечение на обстоятелствата”, нито пък нещо “извънредно” и в разрез с установените правила и посока на развитие. Не. Тази година вече и самият министър на образованието Сергей Игнатов, открито и без никакво притеснение информира обществото, че зрелостниците са показали по-високи резултати на матурите по природните науки и английски език, отколкото по български език, литература и по математика, история и цивилизация. Традиционно най-голям интерес сред зрелостниците имало към предметите “География”, “Биология” и “Английски език”…
Естествено. Просто образователната система в България е част от цялостната ни икономическа система, ориентирана към експорта на ресурси. Само че този път не става дума за суровини или обработени ишлемета. Този път става дума за
износ на човешки капитал
– явно що-годе качествен, след като според премиера некачественият “мат’рял” си остава в страната.
И съвсем логично, всички онези зрелостници, които явно още на 18 години вече не виждат бъдещето си в България, са наблегнали при подготовката си за матурите не на задължителните български език или математика, а на
- чуждия език – който логично ще бъде необходим на младежите, за да могат да се реализират;
- географията – към която интересът сигурно е възникнал, докато младите хора са избирали дестинациите, към които смятат да се отправят;
- науките – които, както на всички ни е известно – отдавна вече не се развиват в България, но за които има голям пазар в света.
Защо тогава да се учудваме, че по тези предмети по-високите резултати са налице!?
Това явно не изненадва и експертите от просветното министерство, за които като че ли е съвсем приемлив фактът, че учениците са се затруднили най-много на задачите, свързани с правописни норми, с прилагане на граматически норми, както и с литературна теория от сорта на определяне на фигури и тропи, литературни направления и елементи на сюжета. Тази
липса на знания по правопис и граматика
се дължала на това, че учениците не четели внимателно условието и не изпълнявали адекватно задачите. Освен това учениците давали твърде кратки или твърде дълги отговори и преписвали текстовете от изпитния вариант, вместо да създават собствени текстове.
Странното в случая не са цитираните изводи на експертите от ресорното министерство, направени по повод на матури “2012″, при които резултатите като цяло са по-слаби от тези през 2011 година. Според статистиката на МОМН през настоящата година 88 ученици имат 100 точки. Един единствен от тях е с такъв резултат от изпита по български език и литература, но за сметка на това пък двойките са с 945 повече (общо 3336), а 35 от 45 зрелостника с 0 точки са постигнали зашеметяващия резултат именно по този предмет.
Странното в случая е, че тези резултати се обясняват и обосновават по начин
сякаш министерството цитира исторически факти,
а не отчита проекцията на резултатите от собствената си дейност и тревожните факти, които би следвало да притеснят обществото като цяло и управлението на страната на всички нива. Нима “смененият формат” на изпита може да бъде обяснение за слабите резултати? Нима не е работа на министерството да подготви съответните кадри, които да подготвят зрелостниците за “новия изпит”?
Странното е, че министерство, образователни институции и образователни резултати сякаш принадлежат към 3 паралелни свята, които не комуникират помежду си.
Защото, ако имаше адекватна връзка не само в системата на образованието, но и в системата на функциониране на държавата като цяло, то представянето на резултатите от матурите нямаше да бъде поднасянето на статистика, която спокойно би могла да бъде публикувана и на електронната страница на министерството. За справка. Ако имаше сериозно отношение към случващото се в образователната сфера, то обществото вече трябваше да бъде информирано по какъв точно начин ще бъдат поощрени учителите на тези 51 ученика с по две пълни шестици и на 5038-те деца, постигнали по две отлични оценки от 5.50. Вече щяхме да знаем
какви санкции или реформи се предвиждат за училищата,
които явно просто харчат средствата на данъкоплатците и не обръщат никакво внимание на подготовката на 1446-та подрастващи, изкарали по две слаби оценки. И да не говорим, че щеше да звучи напълно абсурдно да имаме училища, които през 5-те години, в които вече се провеждат матури, традиционно да държат класацията на най-лошото представяне! Как е възможно да говорим, че качеството на образованието е приоритет, когато държавата си позволява да издържа “образователни” структури, в които очевидно – в разрез с конституционно гарантираните права на българските граждани – не се предоставя образование!?
Защото, извинете, но какво точно според МОМН означава випуск от дадено училище (и то не едно) да има среден успех от 2.64 – каквото е постижението на ПГСС “Св. Климент Охридски” от Кюстендил?
Докога ще продължаваме да се успокояваме със статистика от типа, че близо 5000 деца от 62 000 зрелостника са постигнали отлични резултати. Не е ли крайно време да осъзнаем добре известната истина, че силата на една система е точно толкова, колкото е слаба най-слабата й връзка – или 1446 лица на възраст 18 години, които не са научили (и най-вероятно няма и да научат) нищо. И това е само през 2012 година.
Според визионерските планове на управляващите, България едва ли не вече е поела пътя на развитието в посока на икономиката на високите добавени стойности. Само дето, може би, ще трябва да започнем да внасяме и кадри, които да работят във високотехнологичните паркове, да развиват наука и да генерират и експлоатират иновативни продукти.