/Поглед.инфо/ Едва ли нашите управници, когато се налага да изразят становище или да вземат суверенно решение /дай Боже някой път/ относно ситуацията днес в Македония, ще се сетят за думи на гениалния ни поет Пейо Яворов, че „аз бях в Македония заради дълг към моята България“. Бойният другар на „праведникът с кама в пояса“, Гоце Делчев, посвещава на поробена Македония години от живота си и остава в историята ни като един от идеалистите-революционери, отдали цялата си енергия и дори живот в името на една кауза. Кауза, която е продължение на Априлската епопея от 1876г и на възрожденските ни битки за независимост. Днес в София на високото ниво са се умълчали. Заложиха на една страна, а тя „вдига бялото знаме“, както се изразяват някои, които не пестяха думи на възхвала за македонския премиер Зоран Заев заради „смелостта му“ да подпише нашия Договор за добросъседство и особено Преспанското споразумение с Гърция. Смелост, в основата на която бе изразяваната безрезервно подкрепа на целокупния Запад, включващ посещения в Скопие и писма на поредица политически лидери, дипломати или заемащи висши позиции в НАТО военни. Осигуряване на срочно членство в НАТО явно си е заслужавало усилията. В същото време населението в Повардарието си каза думата на инициирания от македонското правителство референдум, макар и с консултативен характер, който целеше масова подкрепа за членството в НАТО и ЕС чрез промяна на името на страната т.е. на договора с Атина. Гласувалите само 36 % от имащите право на глас македонски граждани не само дадоха тласък на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да заяви, че има подкрепата на по-голямата част от населението, но и да отстоява политически позиции, които могат да я върнат на бял кон във властта при едни извънредни избори. А те чукат на вратата след като дебатите в Собранието /парламента/ за промяна на конституцията, условие на Гърция от Преспанския договор, буксуват. Явно необходимите 9 гласа от опозицията за подкрепа на конституционните промени на този етап не са осигурени, въпреки появилите се в Скопие вицове от рода на „сега да си депутат от ВМРО-ДПМНЕ, ке се найдеш со паре“. Информации от Скопие гласят, че двама депутати от ВМРО-ДПМНЕ, които са били с мярка за неотклонение „домашен арест“ заради „участие в събитията от 27 април“, когато имаше нахлуване в Собранието и пострада дори Зоран Заев, вече са на свобода и могат да се върнат за участие в дебатите за промени в конституцията, включително името на страната.
Ако се проследят обаче последните изяви на премиера Зоран Заев, СДСМ, и на опонента му, Християн Мицковски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ, няма как да не се констатира, че единият е принуден да призовава за „помирение и прошка“, а другият има смелостта да заяви пред Дойче Веле, че „споразумението е мъртво и вината е на правителството, което подходи авантюристки и надменно“. Факт е, че в Македония референдумът се оказа нелегитимен, а в Гърция около 70% от гражданите не приемат споразумението. На всичкото отгоре ще се наложи Ципрас да е и външен министър, защото разнобоят в правителството му по въпроса за договора със Скопие доведе до оставка на Никос Коциас, който е бил наречен от министъра на отбраната Панос Каменос „човек на Сорос“. Обвиненията за „лошо управление на тайните фондове на външното министерство“ е допълнение, което няма как да не е в основата на приетата набързо оставка. Поне така пишат в „Катимерини“. В такава ситуация Мицковски дава гласност на своя незабавен отговор на писмо на Уес Мичъл, помощник-държавен секретар на САЩ за Европа и Евразия, който го призовава да промени позицията на ВМРО-ДПМНЕ за отхвърляне на споразумението с Гърция. Порицаването на тази позиция е съпроводено с думи на разочарование и уверение, че „договорът от Преспа е историческа възможност за Македония да се осигури по-светло бъдеще и да допринесе за регионалната сигурност и просперитет“. Думи, на които в Македония вече не вярват, защото на практика нищо в икономически и социален аспект не се е променило от времето на управлението на Никола Груевски. За нас звучи невероятно как един лидер /и то опозиционен/ в малка държава като Македония може да се позволи да каже на държавен служител от ранга на Мичъл, че се надява „много скоро Македония да бъде част от семейството на ЕС и НАТО, но горда и достойна, а не унижена, обезличена и омаловажена“. Думи, които съвпадат с настроението сред голяма част от македонските граждани, които не могат да преглътнат ново име като Северна Македония. Макар, че страната и друг път е променяла името си, особено като част от бивша СФРЮ. Независимостта на Македония е създало убеждението, че страната вече ще може да взима самостоятелни решения за съдбата си, а днес се налага да се сблъсква с натиск от страна на външни сили. По някакъв своеобразен начин реакцията на Мицковски напомня на изказвания на Виктор Орбан, който със слова и действия отстоява своите виждания за суверенитета на Унгария и се противопоставя на Брюксел, ако счита, че се накърняват национални интереси. Не само за мигрантите. Едва ли е случайно, че Орбан остана до ВМРО-ДПМНЕ при всички събития след подаване оставката на Никола Груевски. В Европа има процеси, които вещаят битки между политически течения, които ще променят неминуемо ЕС и едно от тях е, че силово налагане на решения на едни държави за сметка на други няма да може в бъдеще да се приема безпроблемно. Мицковски казва, че „преговорният процес беше воден без съгласие на опозицията, беше скрит от обществеността и в него нямаше истинска стратегия и имаше лъжливи обещания“. Откровено и с подчертаване, че „ние бяхме изключени от детайлите, бяхме извън процеса“, а сега се иска да го подкрепим. Да се каже, че правителството е лъгало и международната общност за нещо, което не е в състояние да изпълни е може би вярно, но международната /западна!/ общност всъщност настоява просто да се реализира членството в НАТО и ще се стреми да го постигне на всяка цена. Погрешните оценки, фалшиви надежди и напразни очаквания , както пише Мицковски в своя отговор, остават за вътрешна употреба и безспорно се разбират от македонците. Ако се стигне до извънредни избори, каквито са на този етап прогнозите, тези разсъждения няма как да нямат своята тежест в полза на ВМРО-ДПМНЕ. Защото гражданите от Повардарието ценят кураж като този, когато има противопоставяне на чужд натиск и вярват, че традиции като чест и достойнство не са само минало. За съжаление живеем във време, когато справедливост, вяра в идеи или традиции са екзотични понятия и отстояването на такива позиции коства кариери и власт. До декември трябваше да се приемат промените в конституцията, според Преспанския договор, после да се приеме споразумението в Атина и всичко да приключи до европейските избори през 2019г.Защото не е ясна картината в Брюксел след май следващата година. Още повече, че след ноември ще има промяна или не във Вашингтон, а това ще засегне и Европа, и света. Кой може да каже с днешна дата коя е печелившата карта в Скопие? Или кой ще надделее в нови избори, ако се стигне до там? Личи неувереност у Заев. Сигурно затова се казва, че изказаната му готовност да плати лично политическата цена за решенията си е „просто проява на слабост“. Който не познава македонската душа, може и така да обоснове новите си виждания. А какво мислят нашите управляващи? Казва ли ти някой! Изчакваме, както винаги. Защото онова за ЕС и НАТО вече се изтърка като фраза. Но какво друго да се предложи, когато и у нас , и в Македония обществото е разделено и обезверено? Да се търсят лидери с визии и то за десетилетия напред? Остава и да се намерят.
