/Поглед.инфо/ Вече 15 г. Ердоган доказва, че е в състояние да се справя с клопки и предизвикателства

Докато в Анкара коментарите след решението на турски съд да освободи американския пастор Андрю Брансън не само не спираха, но и продължаваха да задават въпроса дали след "кризата Брансън ще се стигне до положително развитие на отношенията между САЩ и Турция", започна "сагата Хашоги". Убийството на журналиста Джамал Хашоги в Истанбул отприщи нови въпроси и нови становища не само за отношенията с Вашингтон, но и за външната политика на Анкара като цяло. Вниманието към "случая Брансън" обаче е водещо. Особено след като при срещата си с пастора президентът Тръмп отправи благодарност към Ердоган за освобождаването от турски затвор на този американски гражданин.

Президентството в Анкара, както и говорителите на управляващата партия ПСР, изразиха мнение, че това е признание за независимостта на турското правосъдие. А редица т.нар. проправителствени медии решиха, че "има признаци за нов период в турско-американските отношения". Един вид "кризата Брансън" приключи с освобождаването му и предстои "подобряване на отношенията". Надеждите са, че

следват "жестове от страна на Тръмп"

и в повечето случаи се споменават проблемните и нерешени въпроси като премахване санкциите върху двама турски министри, оттегляне на законопроекти, които спъват отпускането на кредити и финансова подкрепа за Турция от международните финансови институции, или поне някои облекчения за Анкара във връзка с новите санкции срещу Иран, които ще влязат в сила на 5 ноември. Защото се смята, че "Иран и Турция са свързани с пъпна връв", която САЩ искат да се "пресече", т.е. Анкара със сигурност ще е потърпевша от налаганите санкции върху Техеран. С внос на петрол и газ от Иран Турция покрива 50% от своите нужди и това обяснява тревогите на Анкара.

Друг въпрос е стратегията на Вашингтон за сриване на Иран чрез икономически кризи, част от които е спирането на продажбите на петрол и газ от страната на аятоласите. От тези действия ще пострада и Турция, което прави прогнозите за "нормализиране на отношенията с Вашингтон" не особено реалистични. Последва поредица от пропагандни материали, в които се твърди, че "има договорка с Турция за санкции спрямо Иран", че има пряка връзка между подобряването на отношенията с Вашингтон и падащия курс на долара и в отговор се появяват съмнения за внушения, че "ако се изпълняват условията на САЩ, ще се преодолее бързо и икономическата криза в Турция".

В тази връзка има основание въпрос дали по този начин не се цели да се предотврати съпротивата на Анкара срещу санкциите върху Иран? Приема се, че се прилага

тактиката на моркова и тоягата

защото на думи се говори за "добри отношения", а на дело се "засилва натискът върху Турция преди 5 ноември", казват в Анкара. Твърдения, че и "най-малката грешка поради икономически притеснения може да има висока цена", не се спестяват в малкото т.нар. неправителствени медии. Те са и тези, които информират, че "кръгове в президентството и ПСР водят проамериканска политика и криейки се зад падащия курс на турската лира, водят пропаганда в полза на САЩ". Питат "ще падне ли Турция в клопката на САЩ заради Иран", защото са убедени, че "и в опозицията, и при управляващите има такива, които ще се поддадат".

Ердоган е лидер с достатъчно опит и 15 г. вече доказва, че е в състояние да се справя с клопки и предизвикателства. Прагматичността му се изразява в подходящо ситуиране на Турция в политически и икономически план на международната сцена и винаги под знамето на "Турция над всичко". А вътре в страната оръжието на т.нар. ислямнационализъм върши добра работа в практиките на турския президент и то независимо от обвиненията, че е сринал "държавата на Ататюрк". Самият факт, че в Меджлиса (парламента) към неговата управляваща ПСР вече се присъединиха напусналите сътрудничеството с основната опозиционна НРП (кемалисти) лидери като Мерал Акшенер, Добрата партия, и тримата депутати от "Партия на щастието", които влязоха в Меджлиса с листите на НРП, говори, че Ердоган наистина бетонира във властта и партията, и себе си като лидер. Впечатляващо е на фона на "смразена икономика" и очаквания за рецесия.

Държи здраво юздите на управлението си и трудно може да се твърди (поне на този етап) че правилото "всичко е до време" се отнася и за него. В Меджлиса преобладават националистически партии, които дали с условна (като на Акшенер) или безусловна подкрепа (партия Велик съюз с лидер Мустафа Дестиджи) осъществяват сътрудничество с партията на Ердоган, ПСР, което развързва ръцете за налагане на собствени виждания във вътрешната и външна политика. Без значение, че в някои коментари относно "кризата Брансън" има твърдения, че "в крайна сметка Анкара е губещата страна и е полегнала пред Вашингтон". Сигурно затова има становища, че "някои жестове на Тръмп за благодарност ще смекчат за известно време напрежението", но

има натрупани проблеми

които не дават основание за изводи за нормализиране на отношенията в дългосрочен план. Един от тях е връщането на Фетуллах Гюлен, обвинен за организатор на опита за преврат, в Турция. А друг, и то основен, се оказва проектът за създаване на кюрдска държава в район на Сирия (на изток от Ефрат), който се контролира от организации на сирийските кюрди като PYD и YPG, подкрепяни от ПКК. Според гласове в Анкара проектът се поддържа от САЩ. Именно информациите за съществуването му трови турско-американските отношения, тъй като става въпрос за сигурността и териториалната цялост на Турция. Преди време в реч пред привърженици в Испарта Ердоган заяви по този повод, че "терористите извън Турция не могат да спят спокойно, защото знаят, че една нощ неочаквано ние ще дойдем и ще унищожим терористичните гнезда на изток от Ефрат". Думите се приемат като предизвикателство към САЩ, защото именно на изток от Ефрат има и американски военни бази, което означава, че турски военни сили могат да се сблъскат с американските. Ако Ердоган с "айде излизайте, ще дойдем в Мембич" само нахъсва турското общество и военните, ген. Пол Фънк, командващ американските сили в района, отговоря с "ако ни ударите, ще отвърнем в достатъчно агресивна форма". Показване на мускули и нищо повече.
Някои търсят изход от тази ситуация чрез бързо

възстановяване на разрушените мостове

с Дамаск и предлагат да се подкрепи Асад в битките му за освобождаване на оставащите извън контрола му окупирани сирийски територии. Но дали това се отнася и за окупираните от Анкара след операциите в Африн и Идлиб райони?
Любопитно е, че освобождаването на пастора Брансън има роля не само за "стопляне на отношенията със САЩ", но според някои турски наблюдатели е дало тласък и на "ново сближаване на Анкара с ЕС". Оказва се, че в Анкара съвсем сериозно се надяват за отваряне на нови преговорни глави, за преговори за митническия съюз и най-вече за отмяна на визите за турските граждани. Без значение, че Съветът на срещата на върха през юни взе решение, с което не се предвижда отваряне на нови глави. Очакванията на Анкара могат да се реализират само при ново решение на среща на върха. И при конкретни стъпки от страна на Турция за преодоляване недостатъците при спазване на човешките права, върховенството на закона, демократизация на страната и връщане на системата за разделение на властите. В Анкара са наясно, че "ЕС официално е оставил на закачалката статута на Турция като страна кандидат за членство". Остава погледът на Изток и поддържане на такива отношения с Москва и Пекин, които да балансират негативите от връзките със съюзници като Вашингтон и Брюксел.

Случаят с убийството на Джамал Хашоги

в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул предостави на Анкара нови възможности за "точки" в отношенията не само със САЩ, но и страните от Залива. Докато Вашингтон се чуди как хем да порицае Саудитска Арабия в лицето на престолонаследника Мохамед бин Салман, хем да съхрани отношенията си с Рияд поради милиардните поръчки за оръжия, които Саудитска Арабия е подписала със САЩ, Турция ще търси компромиси, които да й гарантират печалба. Първо се предполага, че ще настоява за вдигане на ембаргото върху Катар от страна на Саудитска Арабия, защото емирът на Катар е обещал големи инвестиции в Турция. После ще настоява за инвестиции и от страна на Рияд. С предоставянето на доказателства за убийството на Хашоги на САЩ ще ги ангажира и за нови отстъпки в своя полза. Убийството е налице и вече признато от саудитска страна, но е толкова садистично и неправдоподобно като действие, че вината се прехвърля не към специални служби на Саудитска Арабия, а към хора от охраната на престолонаследника. Предполага се, че ще се търси начин злодеянието да не засегне принц Салман, а лица от ниско ниво. Някои от тях вече "катастрофираха", други са арестувани, ще се реформират служби, но сянката върху Саудитска Арабия и престолонаследника няма как да се избегне. Държавният секретар на САЩ Помпео посети и Рияд, и Истанбул, съгласува позиции и даде простор за множество спекулации. Играта е задкулисна, но изисква и гласност, за да не пострада имиджът на замесени лидери или държави от ранга на САЩ и Саудитска Арабия. Рияд също има козове и може да предупреди Вашингтон, че при прекомерен натиск би насочил поглед към Москва. В такава ситуация Ердоган няма да пропусне възможността за главна роля в глобален план и ще спечели дори и само поради отвличане на вниманието на турците от вътрешните проблеми. Тази игра му се удава.

Но светът е различен, толкова сложен и променлив, че никой не е в състояние да има трезва оценка не само в дългосрочен план, но и за ден дори. Вече не се знае какво ще донесе утрото и това поддържа напрежението между хората, държавите и лидерите им, които по-често палят, отколкото гасят пожари. Включително и Ердоган.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели