/Поглед.инфо/ Чества се годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. На Мечкин камен при Крушево с македонския президент Георги Иванов, на Пелинце със Зоран Заев, македонски премиер, в Кюстендил на паметника на Тодор Александров в центъра на града, в Благоевград с премиерите на България и вече Северна Македония и навсякъде се поставят венци на признателност. За вече Северна Македония това е национален празник и 115 години от въстанието, за което в нашата история доскоро се казваше, че е продължение на Априлското въстание. За нас е повод, преди всичко на местата, които са свързани с това въстание, да споменем героите, които са отдали живота си в името на освобождението на последните останали под османско робство наши земи. Които не съумяхме, в по-голямата им част, да съхраним в границите на Отечеството ни. Недалновидност, неумение, външни сили? Има значение само, ако се учим от грешки и не забравяме за данайците, които трябва да ни плашат дори, когато носят дарове.
Уж тържества, уж поклон пред славни предци, уж патриотични слова за единение и помирение, уж призиви за общо бъдеще в рамките на НАТО и ЕС, а някои освиркват, други приветстват, трети крещят „мъртъв шиптър, добър шиптър“ /на Мечкин камен/, а в Скопие заместник-помощник държавен секретар на САЩ, Матю Палмър, говори за „Македония получи историческа възможност и гражданите трябва да я подкрепят на референдума“. Историческата възможност е скоростно членство в НАТО, защото за ЕС нещо не е много сигурно. Известен е „планът Макрон“, както и ситуацията, в която се намира Брюксел на този етап. В самата Македония, както по навик продължаваме да я наричаме, националният празник мина под знака на преименуването на страната и предстоящия на 30 септември референдум. Колкото македонски граждани, толкова разнопосочни мнения и разделение, което вече не е само по линия на етнос и религия. Враждува се партийно, личностно, емоционално-пристрастно с поглед към стари зависимости и нови ангажименти. Враждата е явна, подозренията за „задкулисни намерения и щения към съседни територии“ не се крият. Президентът Георге Иванов нарича преименуването на страната „унищожение на 27 години независима Македония“ и настоява за членство в НАТО и ЕС, но „със своето име, достойнство и чест“. Според него „нито един политик няма мандат да търгува идентичността на народа“ и чрез договорът с Гърция за промяна на името се „деградират нашите права в ООН, ставаме подчинени и зависими от Гърция“. И още „законово се премахва македонския народ“. Просто „договорът с Гърция е вреден за Македония“. Думи, които не се е побоял да отстои и при срещата си с Матю Палмър. Въпреки явния, категоричен и продължителен натиск от страна на Вашингтон. Трудно е за вярване, но и в такава ситуация Иванов остава верен до край на позицията си, че „договорът с Гърция е вреден и нарушаващ конституцията и законите на страната“. Отговарящият за Европа и Евразия Матю Палмър е призовал да се „размисли за стратегическите придобивки с реализацията на Договора с Гърция и да се помисли за бъдещето на младите в страната“, но македонският президент явно е запознат с „бъдещето на младите“ в онези балкански страни, които вече са членове на НАТО и ЕС. В противовес премиерът Зоран Заев продължава въодушевено да твърди, че „ Договорът с Гърция е патриотичен, защото с него се утвърждава македонската идентичност, език и държава“ и призовава съгражданите си да подкрепят споразумението с Атина за името. За него е „време Македония да прави история“. На негова страна са албанските партии и техните избиратели, които нямат проблем с името на страната. Както се каза, „не се променя името на Албания“, нали? Нашият премиер покровителствено прегръща Зоран Заев в Благоевград и твърди, че с общото поднасяне на венци пред паметника на Гоце Делчев се изпълнява нашия Договор за сътрудничество и взаимодействие с Македония, който навърши 1 година от подписването. Целувки, прегръдки, усмивки, но защо се роят подозренията, че „България отново е прецакана в геополитически план от съседи и велики сили“? Ако се съпоставят двата договора, с които се отвори път на Скопие към НАТО, няма как и с просто око да не се види, че „гръцкият е перфектен“, както отчетоха експерти у нас, а „нашето е пожелателна декларация“ останала от 1999г, когато бе подписана от премиерите по това време Костов и Любчо Георгиевски. Известно е, че и гръцкият премиер Ципрас е бил подложен на натиск да реши спора за името с Македония, за да се ускори приемането на страната в НАТО, но гърците в познатия византийски стил са съумели да отстоят всички свои национални интереси и да ги заложат пунктуално в договор, чиито последици македонските граждани ще научават впоследствие. Засега им се казва, че трябва „да се помирим със съседите като приемем, че сме само една част от географска Македония“/Стево Пендаровски, координатор по присъединяването към НАТО/. Сега ще приемат в името на НАТО, че са Северна Македония, част от географска Македония, но утре? Срещу облекчения за финансовите си проблеми Атина не само заличава чрез договора със Скопие за името историческото ни минало, когато българи са живели по земите на Егейска Македония, не само законово въвежда повсеместно влияние в т.н. Северна Македония, не само ще промени конституцията на съседната държава и ще принуди гражданите й да си сменят паспорти, лични карти, документи и да не наричат сиренето си „македонско“, но с „признаването на македонски език и идентичност“ /по Зоран Заев/ заличават генетичната ни връзка с Вардарска Македония. Това с прегръдки и целувки няма как да се прикрие.Ние ще си честваме общи герои и събития, ако се получи, а гърците ще си приобщават Македония съгласно договорни условия. Така се прави пазарлък и се отговаря на натиск. Компромис, но срещу придобивки и то какви! Другото е театър, който от древни времена се играе по сегашните гръцки земи. За нас остава „вместо да спорим, заедно ще честваме героите си“. С този договор за името нямало да има турско влияние, Велика Албания или Велика България, казва гръцкия външен министър. Нима има българин, който да си въобразява, че съществува идея „Велика България“? Затова пък македонците ще продължат да щурмуват лятно време гръцките морски курорти, ще си купуват в Македония гръцки стоки с надпис „македонски“ , ще наричат Кукуш Килкис, ще отлагат до безкрай финансирането и изграждането на ж.п. линията Скопие/София, както вече бе обявено, ще приемат албанския език за държавнотворен, ще се съобразяват с непрекъснато нарастващите албански искания в държавата Северна Македония и няма да реагират, когато се казва, че границата между Албания и Косово трябва да падне. Дали ще стане с референдум или институционално, но това е начин и албанците в Македония да се присъединят. Опасна тенденция, дестабилизиращ фактор на Балканите или просто сигнал, че освен името на една страна и членство в организация като НАТО има и процеси, които някои считат, че управляват, а те се развиват по балканска логика? Доверието между балканските страни не е генетично заложено. Напротив, по-често липсва. Предоверихме ли се и днес, под натиск, относно Македония? Заложихме ли на печеливша карта или отново ще изтеглим „Черен Петър“? Ако гарант е само
Зоран Заев, да не забравяме, че в Скопие не пропускат да го замерят и със „Съединението прави силата“. ЕС няма да стои насреща, видно е. Реформи в Македония не се правят, населението живее по „груевски“ т.е. същото е, албанците заемат все повече позиции в управлението, кадри на СДСМ заменят тези от ВМРО-ДПМНЕ, но често се оказват „не на място“ и за капак референдумът ще се окаже формален т.е. има вероятност въпросът с името т.е. членството в НАТО да се реши институционално, чрез парламентарни хватки, купуване на партийни гласове и така до края на годината. Тогава „оти ги ручахме джабетата“, както казват и по Вардара? Държава и интереси се отстояват, за да се оставят за поколенията. Ако не се съобразяват с държавата ни, с интересите ни какво ще оставим ние на следващите след нас? Ако не устояваме на натиск, който не е в наш интерес, тогава защо се чудим, че младите напускат Отечеството? Ако Талат Джафери, председател на македонското Собрание, казва „или напред към интеграция, или ще заседнем в задънената балканска улица, която не води за никъде“ дали си дава сметка, че обезлюдени Балкани отдавна газят в „балканско блато“ и балканските национализми, най-вече албанските, отдавна са податливи на радикализация? С членството тази ситуация ще се промени ли? За една година Договор какво се реши? По-малко антибългарски писания по медиите в Скопие? Да, факт е. Комисии заседават, за да помирим историята си? Кой да каже? Но по-добре прочетете договора с Гърция и тогава намерете кой да отговори на въпросите, които все повече си задават мислещите българи. Другото е „пара в свирката“, колкото и да има прегръдки и целувки.
