/Поглед.инфо/ Целокупното българско гражданство дали разбра, че Русия е подарила на София за Коледните и Новогодишни празници голяма елха? Онази, красиво окичената пред „Св.Неделя“? Е, разбра се, след като изтекоха информации, че някакви люде протестирали, защото това било „хибридната война на Кремъл“, а сред тях били и украински граждани. Решили били да я горят, защото „имало петолъчки“ като украса. Ти да видиш борци за демокрация и европейски ценности! Онова за „на харизан кон зъбите не се гледат“ даже не им е познато, да не говорим, че традицията да се подаряват елхи на чужди държави и до днес е жива по света. Справка - САЩ, Кралството и т.н., които получават елхи не само от Норвегия. Реакцията на руското посолство в София с препечатка от наш, казват, сайт, в която са използвани достатъчно обидни думи е красноречива и в духа на времето, в което живеем. Но вече всички разбраха за подаръка и за „новите борци“, които няма как да не олицетворяват нивото на внедрената ни демокрация. По-скоро на свободията, която наистина ни превръща в допотопни хора. Колкото повече се говори по темата, толкова повече мускули изпъват т.н. русофоби, които винаги са се използвали в чужд интерес или за доказване на верноподаничество. Русофилите са за противовес, но е безспорно, че са повече.

В същото време на нашия пазар излезе нова книга „Български народни приказки от Македония“ с впечатляваща корица. Македонското девойче е обградено от глудница вълци, но авторите се чудят как да прикрият попадението с мъгляви думи за „ролята на кучетата в българските народни творби от Македония“. Ама, моля, от поне век се знае, че вълците са онези, които не позволиха Обединена България и така оръфаха Повардарието, че днес ще се нарича „Северна Македония“. Отново в услуга на чужди нам интереси. Самотни гласове се опитват да посочат, че е наложително, при така стеклите се обстоятелства, първо да се ограмоти исторически и в духа на каузата ни Македония собственото ни младо население, а после да научим най - после дипломатите ни да знаят как да отстояват интереси, когато приятели ни нашепват сладки слова за светло съюзно бъдеще, където няма да се сещаме за история, минало, корени, език, нация и герои жертвали живота си за свобода и независимост. Герои, за които сега казваме, че са общи, а дедите ни са ги наричали „българи от македонско“. Наистина е впечатляващо, че са се намерили нашенци, които са се сетили да последват примера на братя Миладинови, например, за да си спомним за приказките, които са се родили в земите на днешна Македония, но са български народни приказки. Ако и учебниците ни станат коректни исторически и дават знания за истината, такава, каквато са ни я оставили предците, може и да повярваме, че след „Строители на съвременна България“ няма повече да се говори за „разрушители на съвременна България“. Впрочем и авторът на „Строителите….“ е родом от Ресен, Македония, а после е бил български дипломат от висока класа, учен, революционер, публицист, писател и каквото се сетите. Интелектуалец от вид, който днес не се среща. Въпросът е как да се излезе от ситуацията наречена Македония днес. „Работа на терен“ или повече знания за историята ни? Не на шепа хора, а на народа български. Иначе ще се множат лицата, които навсякъде ще привиждат хибридни войни и ще мразят всички, които не мислят като тях. Като онези с елхата пред „Св.Неделя“. Традициите ни наистина са разклатени, историята ни е „толерантна“, а знанията ни са сведени до модерното в лицето на материалните придобивки. Отделно е колко останахме в днешните си граници. Все се питаме „а сега накъде“, а всъщност въпросът е „докога“ и „кой“. Но не онзи „кой“ от забравени вече протести на наречените „умни и красиви“. Видя се колко са умни, а красотата е до време. Именно времето не чака. То е като онзи влак, който не спира на мизерни малки гари. До там я докарахме. Без значение дали сами или под диктовка с придобивки в лично качество. А уж времето беше наше. Ами сега?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели