/Поглед.инфо/ Това, че в Скопие веднага след гласуваните промени в конституцията, с които страната вече е Р Северна Македония, се припомня старата максима „Силните правят това, което искат, а слабите това, което е необходимо“ е сигнал, че преименуваната под натиск от много страни държава в крайна сметка остава с дълбоко стаено огорчение.

Независимо от поздравленията на гръцкия премиер Ципрас, първи, на Брюксел в лицето на Федерика Могерини и комисарят Хан, на Столтенберг, ген.секретар на НАТО и разбира се, на Матю Нимиц, главен преговарящ от САЩ в 27-годишния спор между Атина и Скопие за името. Премиерът Зоран Заев с апломб приветства 81 депутати, които гласуваха в полза на Преспанския договор и смяната на името, но лицето му е изопнато и фойерверките пред Собранието /парламента/ липсват. Обединената македонска диаспора веднага заяви, че „Северна Македония не е тяхната родина“. Всъщност думи като „битката е загубена, но борбата още не е започнала“ са фрази на униние, а не призив за битки в името на „задължението на предадем македонската история и идентичност на бъдещите поколения“. Целокупният Запад няма как да не си дава сметка, че цената, която плаща Вардарска Македония, за да стане член на НАТО /за ЕС ситуацията не е много ясна преди изборите през м.май/ е висока. Дори „Дойче Веле“ пише, че социалните мрежи са избухнали и че послания като „в този процес победителят е Македония и нейните интеграционни перспективи“ все още не достигал до всички. Има тревога, че „не всички политически субекти разбират предизвикателствата и възможността да се включат активно в него и по този начин да споделят ползите“. Бъдещето ще покаже какви ще са ползите, но София има над какво да размишлява. Ако може, защото и тя е от онези „малките“. Първо стана ясно, че целият политически живот през последната година в Скопие бе доминиран от изпълнението на условията т.е. на Гърция от Преспанския договор. Нашият договор несъмнено остана в сянка и без последствия. После Ципрас отиде в Белград, за да чуе от президента на Сърбия Александър Вучич, че „Р Северна Македония ще бъде мост между нашите две приятелски страни“. Междувременно Зоран Заев заговори за македонски език, македонска идентичност и припозна Гърция за приятел с приоритет. В неразборията с опозицията в Атина, която чрез Панос Каменос, министър на отбраната, се обявява срещу Преспанския договор, Зоран Заев уточни, че „езикът е от славянски произход“, а Скопие се отказва завинаги от древното елинско наследство. Слова за успокояване на атмосферата и трасиране на пътя за изпълнение на поставената задача за бързо членство в НАТО. Това дори в Скопие се говори и пише открито. А след гласуването в Собранието за промените в конституцията става ясно, че едно от измененията е „думите живеещи в нейните граници“ се заменят с „гражданите, които живеят в неговите граници, гражданите на Р Македония, македонския народ и част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, бошняшкия народ и другите народи“. Ние сме „другите“. Като договорът ни, който не постави ясни наши условия, не отстоя наши конкретни искания, не поиска ясно признаване на общи корени до даден исторически период, не посмя да конкретизира въпроса с езика, не посочи „червени нишки“, прие комисия да нищи общата ни история без гаранции за правдив прочит и без витиевати изрази. Да сте чули някой да го споменава от вече общите ни съюзници?. Е, републиката нямало да се намесва в суверенните права на другите държави и във вътрешните им работи /има си хас да го прави!/, но дали ще е достатъчно за Пиринска Македония, която също е на север? Отново се стига до „оти ги ручахме джабетата“ след като Зоран Заев недвусмислено заложи на македонската идентичност, македонския език, който щял да се говори във всички институции в Европа, на македонската самобитност и самостоятелност и то срещу бързо членство в НАТО. Онова членство, което Западът използва като начин за ликвидиране влиянието на Русия на Балканите. С американски бази и в този регион Алиансът наистина изолира Москва и стяга обръч около границите й. Тези геополитически игри няма как да не ни се отразят. Дали се осъзнава, че Преспанският договор с редица негови клаузи може да има последици и за нас? А подкрепата, която албанските партии в Скопие дават на Зоран Заев и договорките с Гърция срещу „държавнотворни придобивки“дали няма да имат в стратегически обхват неблагоприятни последици за съхраняване на единна Македония? Албанските управляващи в Тирана също побързаха да поздравят Зоран Заев с успеха при гласуването на конституционните поправки, но не пропуснаха да подчертаят ролята на албанските политици в Скопие за постигнатия резултат. Компромисите на Зоран Заев за албанците щели да се приемат в отделни закони, за да се гарантира правилното гласуване на 8-те изключени от ВМРО-ДПМНЕ депутати, които го подкрепиха за Преспанския договор, но изразиха несъгласие с албанските искания за държавнотворни придобивки. Няма как да не го подкрепят след като вече не са следствени по обвинения за участие в битките в Собранието на 27 април или злоупотреби с властови позиции. Бързо приет закон за амнистия свърши добра работа в тази насока. Другото са слухове за „пари под масата“ или натиск и заплахи, за да се осигурят необходимите 81 гласа за подкрепа на промените в конституцията. Какво остава за опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която бойкотира дебатите и не прие смяната на името и самия Преспански договор? Да наречеш управляващите от СДСМ „предатели“ и да сочиш Зоран Заев за „гробокопач на Македония“ явно не е достатъчно. Да приемаш с насмешка обвинения, че е „националистическа партия“ не носи дивиденти. Лидерът й Християн Мицковски призовава за предсрочни избори заедно с президентските и твърди, че е убеден в победата, защото „Зоран Заев погазваше волята на народа“ и „чрез натиск, заплахи и безпринципни сделки“ осигури 81 гласа, но „само с това може да се гордее Заев, правителството е приключено“. Според него „правителството се крепи трудно и ще падне“. И още – „не гражданите, а 81 души са променили името и самоличността си“. Думи за нахъсване и призив да не се спира борбата или търсене на начин за оцеляване в сложната политическа обстановка в страната? Обществото е объркано, разделено, без доверие и в управляващи, и в опозиция, без надежда за нормално бъдеще и страх от разпад на държавата. Това се вижда и с просто око. Но „малките и слабите“ наистина правят това, което е необходимо. Зоран Заев се справи. Северна Македония ще е следващия член на НАТО. Гръцката преса е във възторг и посвещава заглавните си страници на одобрението на Преспанския договор в Скопие. Премиерът Ципрас има реален шанс да отстои позиции и да не допусне падане на кабинета. А ние ще трябва да оставим на историята каузата ни Македония. „Желязото се кове, докато е горещо“, а пропуснати моменти няма как да се компенсират с личностни закани за „вето“ при гласуване в НАТО или ЕС. Не сме от геополитически калибър, а за другото се иска политическа воля и смелост, която явно не е налична.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели