/Поглед.инфо/ Каза ни се, че „не сме троянски кон на Русия в НАТО“. Вярно е. Наложилата се васална политика няма как да се съчетава с прояви познати като „троянски кон“. За това се изисква византийска гъвкавост, азиатска безизразност, геополитическа проницателност, гарнирана със смелост, които очевидно не ни се удават. Били сме поканили ген.секретар на НАТО месеци преди да дойде на официална визита руския премиер. Това пък дали има нещо общо с „гузен негонен бяга“ или просто е застраховка срещу неспестявани подозрения и медийни импровизации? То и държавният секретар Помпео посещава Гърция, но при нас идва един от неговите помощници, Съливан, което би трябвало да е ясен знак за отношение и място, в което са ни поставили. В регионален аспект, разбира се. После питащо успокояваме руския гост да не се страхува от доставки на онези самолети, а той си говори само за газ. 8 броя самолети явно не го вълнуват. Нали са държава, която имала развита само военна промишленост. Така твърдят наши експерти, които като чуят Москва и в хор започват да повишават глас за икономическата криза в Русия, за ниското ниво на стандарт там, за неудовлетворителния начин на живот на руснаците, за постоянните заплахи от страна на Кремъл, за анексии, вмешателство, натиск и все в този дух. Отделно са руските агенти, които се прескачат из страната ни и едва ли не ръсят новичок ей-така. Като в Солсбъри. Може, защото живеем в свят, където вече нищо не е в състояние да ни изненада. Нито родител №1, нито №2, а децата избират дали са нещо друго от момче и момиче още в незряла възраст. Наистина не е лесно и онова за иглените уши е нормално да стане нарицателно. Не е сигурно, че прегръдки и братско потупване по рамото ще създават условия за „премъкване през иглените уши“. Справка – Северна Македония, която издундуркахме първи поне няколко пъти, без да признаваме натиск, а сега се оказва, че отстъпление за език, народ, история, идентичност, самосъзнание нямало да има. И за коридор №8 пари все не стигат. Пък гръцкият министър на отбраната казал, че те са си най-близки със Скопие и стратегически гърците ще подкрепят всячески страната с новото име. Може, защото им потвърдиха, че са най-важният партньор на Балканите. И в Източното Средиземноморие, защото там пък газ се открива непрекъснато и то в количества, които принуждават турците да правят военни учения на три морета, за да покажат военна мощ и воля, че няма да допуснат да бъдат пренебрегвани. Ние по руски съвет ще чакаме ЕС, онзи в предизборния режим с опасения за разместване на политическите пластове, да потвърди, че няма да има възражения за отклонение от „Турски поток“, което да минава през страната ни. Гаранция, че няма да се повтори случая с „Южен поток“. Сигнал за зависимост и липса на суверенитет? Знаем си, но го играем „българи юнаци“. Казваме, че не се нуждаем от повече газ. Стигал ни като количество и този, който получаваме в момента. Оставяме отворена врата и за доставки от онзи около Кипър или за втечнен газ? Това било баланс. Няма спор, не е лесно в тази нестабилна глобална политическа среда. Там всеки си гледа интересите и се надцаква с другите големи без притеснения за реакции на малките. Реакциите при тях са от опозициите и в това отношение Балканите водят играта. У нас, в Албания и в Черна гора опозицията е извън парламентите, в Сърбия хиляди протестират, в Гърция опозиционната „Нова демокрация“ води в проучванията пред управляващите, които едва крепят мнозинство в парламента, в Косово го раздават куражлийски и пренебрегват, о чудо!, задокеански натиск да отменят митата за сръбските стоки, а Босна и Херцеговина се мае докога ще се крепи на магия. Русия била загубила на балкански терен, но теренът нещо така се клати, че никой не се наема да гадае какви ветрове ще задухат.

На всички не може да се угоди. Още по-малко да се възразява, когато не си знаеш националните интереси. За личните няма съмнение, че ще се отстояват. С цел оцеляване не се стига далеч. Още повече, когато „Ди Велт“ и „Дойче Веле“ внезапно се загрижиха за бедственото положение с броя на населението у нас, за поголовното напускане на медицински кадри от страната, за липсата на работна ръка, за обедняването и сякаш откриха Америка. Такава изненада! Западът няма нищо общо с това състояние на нашата страна и народ. У нас някои плачат на руските гробища с информации за положението на населението в огромната федерация, но не изглежда скоро да са посещавали Русия. Да не говорим за Москва и Питър. Други настояват да потърсим корените си, за да се измъкнем сами от блатото, което вече се приема за безспорно. Трети взират поглед към Орбан и стискат палци да устои на заплахи, критики и натиск, за да добият кураж за заемане на позиция. Но какво конкретно трябва да направим, какви конкретно интереси да отстояваме, къде да търсим наше лоби за подкрепа, когато от години сме орел, рак и щука и дори бойкотираме приеми за националния празник на собствения си президент, защото го приемаме за властова заплаха? Някаква женица каза, че „щом поповете се хванаха за брадите, какво да правим ние миряните“ и това не е нищо друго освен точна картина на състоянието на държава, власт, народ. Ако някой печели време, времето на страната ни изтича. С едни евроизбори няма да се спасим. С ултиматуми в изострената, казват, политическа динамика няма да се намери изход. Тогава? Мисли народе, защото за теб не мислят. Това е положението.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели