/Поглед.инфо/ Някой наскоро припомни думи на Брехт, че „утре няма да ни питат колко трудно е било времето, в което сме живели, а защо са мълчали поетите“. Явно не е време за поезия и думите на поетите не само ги няма, но и малцина се въодушевяват, ако случайно се отронят слова, които изразяват позиции на поети т.е. интелектуалци по какъвто и да е въпрос. Мълчанието, не само тяхното, е такова, че сякаш говори. Мълчим си по дипломатическия скандал между Москва и Атина, който ознаменува изненадващото изгонване на руски дипломати от гръцката столица, мълчим са за внезапното признание, че албанците и хърватите са „братя по оръжие“/хърватската президентка при посещение в Тирана преди дни/, дума не обелваме за изразено становище на Кириакос Мицотакис, председател на „Нова Демокрация, че „признаването на македонската нация и македонския език в подписаното със Скопие споразумение за името е нещо неприемливо“, че „договорът за името слага точка на сънищата на сръбската хегемония“, докато македонският президент твърди, че „страната им влиза в зависимост от Гърция“, както казва Никос Коцияс, външен министър на Гърция и т.н. Само информираме за думи на Тръмп, че „Черна гора може да ни въвлече в трета световна война“ или за писмо на „40 известни личности от Европа и САЩ, публикувано в „Гардиън“, които застават зад подписания договор за името между Скопие и Атина. Те подкрепяли „този честен договор и призовават всички страни да изпълнят своята част от него“, а самият договор бил „ясно разграничение между класическата гръцка Македония и днешна вече Северна Македония“. Колко навътре са тези интелектуалци в ситуацията на Балканите, в миналото и днес, никак не става ясно, но писмото сякаш е отговор на отритото писмо на наши учени от БАН и заслужили творци, които изразиха наскоро вижданията си, както за гръцко-македонското споразумение, така и за нашия Договор за сътрудничество. Онзи Договор, който с невероятен апломб у нас продължават да аплодират и да твърдят, че е голям успех на дипломацията ни. Успех, който гарнирахме с изявления, че спорът за името не е наш и без помайване приветствахме решението за „Северна Македония“. Няма спомен за факта, че в „класическата гръцка Македония“ са живели наши предци или че жизненият си път там са започвали наши исторически личности и творци, че в Солун в българска гимназия са учили и поредица известни българи и редица наши революционери, че хиляди са дошли от тези райони в Отечеството-майка, когато войни и насилия са застрашавали живота на семействата им. В същото време ние бяхме заети да отчитаме колко много сме направили, чрез нашето председателство, за интеграцията на страните от Западните Балкани в НАТО и ЕС и поздравихме незабавно Скопие за поканата за членство в НАТО, колкото и тя да изглежда на този етап разтегливо понятие. Само поради необходимостта да се извършат поредица процедури в Собранието и да се проведе референдум за „всенародно одобрение“. После някак се умълчахме. Някои се усетиха, че и името, и членството, и изявленията на гръцки политици от управляващата в Атина коалиция са част от една по-голяма игра, в която кръстосват саби не само САЩ и Русия, но и прозират сенки на Ватикана и Кралството. Атина се зае да обяснява и убеждава с „изпратено послание на Изток и Запад, до всички приятели и неприятели, че който наруши принципите на национален суверенитет и уважението спрямо нас, ще получи ответни мерки“ /Коцияс пред гръцката държавната агенция/. Мерките цял свят ги видя, но забавеният ответ на Москва няма как да не изнервя гърците. Затова все повтарят чрез външния си министър, че изгонването на двамата руски дипломати „не се свързва с официална Русия“, а Сергей Лавров е „един от най-добрите дипломати на международната арена“. Защото неговото посещение в Атина било отложено. Ама то било по „искане на руската страна, за да подготви визита на Ципрас в Москва през есента“. Която може и да се състои, ама не е сигурно. То в Анкара убиха руски посланик, свалиха руски СУ-24 на границата със Сирия, пък после Русия и Турция решиха да развиват приятелски отношения и съгласуват действия. Е, преди това руските туристи забравиха за турските курорти, турските строители напуснаха обектите в необятната руска земя, турските домати и портокали изгниха по турските пристанища, а търговията като цяло замря. Атина не е доволна, че не е получила руска подкрепа за нейните интереси в Кипър и съдействие за освобождаването от затвор в Одрин на задържаните от турските власти двама нейни военни, но това едва ли е основание да играе като пешка в играта на друг геополитически играч. Москва няма как да не твърди, че става въпрос за натиск, но едва ли ще си позволи да скъса окончателно стари връзки с „гръцките приятели“. Въпреки „изненадата“ от гръцката реакция. Прекалено много енергия и средства в миналото и днес са вложени, за да има Москва роля и влияние в тази част от Балканите, която по традиция Великобритания винаги е смятала за „свой терен“. В тази връзка все още се помнят думите на Чърчил в Ялта за Гърция и настояването му точно там по време на Втората световна да има десант на съюзническите войски срещу Германия.

Ние може и да си мълчим, но Гърция изигра добре картите си при преговорите по споразумението за името. Откъдето и да се погледне договорът, Атина е отстояла свои интереси и дори си е гарантирала, че на Север ще има страна, „която ще бъде свързана с нас финансово, географски и социално“ и „няма да търси сътрудничество с други страни, от което ние никак няма да сме щастливи“, казва Коцияс. Атина „не е искала БРЮМ да развива славянски фундаментализъм“, а също и „турско влияние там“. Постигнали са „премахване на иредентизма“ и че „няма македонско малцинство в Гърция“, но има „признаване на македонската нация и македонския език“. Ама този език не беше ли български, в Егейска Македония не са ли живели етнически българи, във Вардарска Македония какви са били повечето от православните? У нас такива въпроси не се задават. Няма и отговори. Ние гледаме в бъдещето, загърбили миналото. Ръкопляскаме на членството в НАТО на вече „Северна Македония“ и ще се молим някой след време да не се сети, че и Пиринска Македония е на север. Знаем си, че албанците в Македония ще направят така, че и референдумът през есента за името да мине по план, защото те ще спазят племенното правило да гласуват масово при отправени призиви от лидерите на 5-те албански партии в страната.Известно ни е, че и в Собранието /парламента/ ще се прилагат онези парламентарни хватки, които ще осигурят необходимото мнозинство за утвърждаване на договора с Гърция като дебатите ще стават предимно в комисиите, където председатели са албанци. Не е тайна, че се подготвя утвърждаване на такъв въпрос за референдума в края на септември или началото на октомври, че македонските граждани няма как да не гласуват с „да“. Нещо като „подкрепяте ли членството в НАТО и ЕС чрез договора с Гърция?“ Как да се каже „не“? Нали тези членства са „стратегическа цел“ за всички политически сили в страната, а твърденията, че са „мечта за всеки македонец“ растат с всеки изминал ден. Съветниците на Зоран Заев, македонският премиер, са професионалисти, видно е. Още повече, че и той се закани да не допуска никога повече руско влияние в македонските дела. Информации в Скопие на македонското МВР, че руски бизнесмен от гръцки произход, Иван Савидис, е финансирал организирането на протести и безредици срещу договора с Гърция и преименуването на страната на „Северна Македония“ създадоха условия за усложняване на отношенията между Русия и новопокръстената държава. Оказва се, че 300 хил евро са достатъчни, за да се активират македонски националисти и футболни фенове на „Вардар“, за да се попречи на членството в НАТО. А „Дойче Веле“ в тази връзка стига до заключения, че „политиката на Москва на Балканите е безкраен компромис за грубост, арогантност и историческо невежество“, докато Кремъл „живее в някакъв измислен сериал“. Защото „дори и да са готови балканските държави да продадат своя суверенитет, то това няма да е на Москва“.Новите поколения на тези страни „активно желае сближаване с НАТО и ЕС“, докато „Москва съзнателно култивира в региона през всичките тези години националисти, любители на конспирациите и просто бандити“. НАТО бомбардира на Балканите, САЩ създават военни бази в региона като „Бондстийл“ в Косово, католическа Хърватия се оказва „брат по оръжие“ на мюсюлманска Албания поради съвместни военни акции срещу православна Сърбия през 90-те години, но Путин „играе ролята на руски император, пазител на вярата от католическите еретици от Виена и свирепите мюсюлмани от султанския Константинопол, на когото се молят балканските селяни“. Нещо много напред с материала трябва да е Кремъл, за да си позволяват такива слова в „Дойче Веле“. Неотдавна католическият в голямата си част Запад така игра с ислямската карта в Близкия изток и Северна Африка, че „арабската пролет“ срина редица държави, по правило светски и западно ориентирани, но сега на Балканите ли идва ред? Какво друго да се мисли, когато излизат наяве зле прикрити атаки срещу православие и славянски корени, което е най-малкото унизително за по-голямата част от балканското население. Причината, че Русия разчита на славянските корени, православието и кирилицата, за да има свое влияние в региона не е основание за натиск, който разединява обществата на Балканите. Няма основание да се казва, че „езикът на омразата се ползва от националистите в Сърбия, Македония или Гърция“, докато православни и мюсюлмани вече се гледат под вежди във всяка балканска страна, а ислямът преобрази облика на балкански столици и забради голяма част от жените в тях. На всичкото отгоре в Сараево направили първото масово бракосъчетание съгласно обичаите на шериата. Това ли са нашите Балкани, които ще интегрираме в ЕС? Гърция си защити пълноценно интересите при договора с Македония, получи съответно подкрепа от световните финансови институции и православието не й попречи да се конфронтира с Русия. Северна Македония ще стане член на НАТО и ще затвори обръча около Москва, но това ще я стабилизира ли наистина? Като реши заедно с Черна гора да налага санкции на Русия това ще реши ли икономическите й проблеми? Сърбия не поздрави Скопие за договора с Гърция, но ще издържи ли на натиска да се откаже от историческата си връзка с Москва? Как ще играе Кремъл при тези подмолни течения, които излизат на повърхността на Балканите? За нас е ясно. Ние вече си мълчим, защото някой някъде нещо не отчете. Нали всички сме за НАТО и ЕС?. Да му мисли Кремъл. И тези, които казват като Александър Йорданов, че „руснаците са болни мозъци“ и „са племе, което си има вожд и е доволно от това“. При такива анализатори, бивши посланици наши, наистина е по-добре да си мълчим.