/Поглед.инфо/ Президентът Тръмп е подписал заповедта за изтегляне на американските войски от Сирия. Президентът Ердоган е заявил, че „ние сме в Сирия, за да върнем отново свободата в ръцете на нашите арабски и кюрдски братя, а не тя да е в ръцете на терористичните организации“. Такива са, според Анкара, ПКК и Отрядите за народна самозащита, PYD и YPG, организации на сирийските кюрди. Те пък, както се твърдеше, бяха съюзници по суша на САЩ в битката срещу „Ислямска държава“, ИД. Турски военни отново са по границата със Сирия с тежкото си въоръжение, а някои отново са навлезли навътре в страната. Казват, че обявената, забавяна, но не и отказана нова военна офанзива на Анкара на територията на Северна Сирия е в ход. Изтеглянето на американските военни отваря път за турска военна операция, но ако Вашингтон я представя като „довършване на битката с ИД“, то Анкара няма да пропусне да атакува териториите заети от организациите на сирийските кюрди. В Анкара считат, че така се гарантира териториалната цялост на Турция. Кюрдите в Турция и тези в Сирия се възприемат като скачени съдове, защото и едните, и другите се стремят към независимост. От САЩ идват сведения, че да края на януари изтеглянето на американските военни от Сирия ще бъде приключено. От Анкара съобщават, че президентът Ердоган е поканил през 2019г Тръмп да посети Турция. Поканата била приета. Безспорно отношения във фаза „топло“. В условия на напускане на американските сили от Сирия, когато и както да се извърши, няма начин един от ходовете на лидерите на сирийските кюрди е да се обърнат към Дамаск. Информации, че е „започнал пазарлък с хората на Асад“ заливат някои турски медии, а като места за срещи се посочват Дамаск и Камъшль. Нормално е представителите на официалната власт в Сирия да поставят въпроса за „безусловно и без пазарлък предаване на района“. Поне така твърдят иракски източници. Именно те съобщават, че представителите на ПКК са отишли в Дамаск през Сюлеймани, а преди дни под опеката на Русия и Иран е била проведена среща между представители на PYD и Дамаск. Условието е да се предаде територията контролирана от организациите на сирийските кюрди срещу признаване на „някои културни права за кюрдите в новата сирийска конституция“. В Камъшль е бил поставен въпроса и за „преминаване под контрола на Дамаск на някои петролни съоръжения“, които се контролират от сирийските демократични сили. В Анкара смятат, че те са „прикрита форма на ПКК и YPG“. Говорителят на ПКК/PYD, Джихан Ахмад, в изявление пред „Спутник“ е заявил, че „в случай че бъде признато независимо управление, може да се предаде на Сирия и Мембидж“. За него не било важно какво знаме ще се вее в Мембидж, кюрдско или сирийско, а „ние не желаем самостоятелно управление в страна, която ще се разделя. Целта ни е да запазим региона и там самостоятелно да управляваме“. Въпрос на време е при какви условия ще се постигне компромис между Дамаск и сирийските кюрди, но определено опасенията от присъствие на турски войски в Северна Сирия са причина за новото разместване на силите в региона. В тази насока са и масовите протести на гражданското население срещу последните събития на изток от Ефрат, които са пряко свързани с обявеното напускане на американските военни. Лозунгите са „не превръщайте Рожава в Йемен“. Някои са на мнение, че оттеглянето се дължи и на предоставянето от страна на Русия на противоракетните системи С-300 на армията на Асад, както и други модерни военни съоръжения. За доказателство се предоставят факти, че след доставките на руските системи полетите на самолети на коалицията водена от САЩ в Сирия са намалели с 80%, а след 18 септември няма нито едно нападение в Сирия на израелските военновъздушни сили. Известно е, че ген. Ахарон Халива, командващ ГЩ на израелската армия, е бил в Москва на среща с ген. Василий Трушин в опит да се нормализират отношенията след свалянето на руския Ил-20. Москва е отказала да предостави поисканите кодовете за сигурност на сирийските ракети. Едва ли това е основната причина за новите ветрове на сирийски терен, но явно задкулисните преговори не са спирали.Разходите растат и дори Вашингтон не е в състояние да продължи с „надцакването“. Защо не Анкара да продължи битката, макар и представяна като „последни боеве за окончателно ликвидиране на ИД“. От своя страна Турция и Иран на среща на 20 декември между Ердоган и президента Рохани са се разбрали, че са „за териториалната цялост и независимост на Сирия“. Ердоган е потвърдил, че „Турция не одобрява изтеглянето на САЩ от ядрената сделка и наложеното ембарго на Иран“. И още, „ние сме на страната на иранския народ“. Иран е важен партньор и съсед на Турция и ако наистина договорките са стратегически, Анкара явно ще се стреми по този начин не само да си доставя нефт и газ, но и влияние до Индийски океан и Каспийско море. Отделно са споразуменията отнасящи се до кюрдите в Ирак и Сирия. В тази връзка подчертаването, че става въпрос за договорки между сунитска Турция и щиитски Иран е съществена част от опровергаването на теорията за непреодолимите противоречия между сунити и шиити в мюсюлманския свят. Противоречия, които някои в Анкара считат, че се дължат на съзнателно провеждани политики на Запада. Известен е методът на „разделяй и владей“. Дали е дошъл моментът за първи стъпки в разрешаването на този вековен проблем сред изповядващите ислям държави? Въпрос на време и повече от добра воля. Защото не зависи само от страните, които са мюсюлмански. Поне историята е такава. Ясно е едно - на този етап президентът Асад остава на поста си, а преговорите са в посока уреждане на следвоенна Сирия. Кой как ще надделее е въпрос за следващ етап.