/Поглед.инфо/ Някой беше казал, че историята се пише от тези, които се учат от грешките си, а победителите отварят нови пътища. Напомнят се думи на Анибал от преди векове като „или ще намерим нов път, или ще го създадем“. Въпросът е кой ще е победителят, кой търси пътища и дали преди това се е поучил от грешките си.

Случаят с Венецуела е красноречив в това отношение. След Ирак, Либия и Сирия някак доверието в позиции за „защита на демокрацията, човешките права и видима хуманитарна катастрофа“ е ерозирало толкова силно, че и новата „коалиция на желаещите“ трудно намира слова за обосновка на мотиви за „вариант за смяна на властта“. А когато става известно, че „има повишена активност на американски военни делегации в района“, както твърдят в Москва, тогава тревогата от създаване на ново огнище на напрежение между геополитическите играчи, а оттам и сред поддръжниците им, се разраства. Разраства се до степен опасения от западна военна намеса, последваща гражданска война и кървави сблъсъци в разделената като политики и сред обществото Венецуела. У нас темата също раздели институции, политически сили и гражданството. Колкото и далечна да изглежда Венецуела и при „ние нямаме геополитически интереси в тази страна“, както се изразява външният ни министър. Според подчиненото й ведомство „подкрепяме позицията на Испания и Португалия“, защото те ни дали рамо за транспортните ни дилеми при спора с Брюксел по въпроса с ТИР-овете. Тези страни имали, представете си, около милион свои граждани във Венецуела и се нуждаели от разбиране и подкрепа. Ама как живеят тези милион в неописуемите хуманитарни ужасии, които ни предоставят като факти всеки ден? Получи се нещо като на „Женския пазар“ – ще ти дам това, а ти ще ми платиш с онова. Казват, че това е днешната real politics. Остава и Лили Иванова да запее своята песен в нов вариант „всичко е пари, приятелю“. После започна една шизофрения с „ами вие на страната на Путин, Си Дзипин и Ердоган ли искате да се наредим или до нашите стратегически съюзници?“. Сякаш с Путин, Си Дзипин и Ердоган не се съобразяват на Запад, без да се акцентира в момента как и защо го правят. Щом се чудят как да ги разделят, значи са значими. Всеки си има интереси и ги отстоява по начин, който счита за печеливш и възможен за постигане. Включително и Москва, и Пекин, които са сред основните геополитически играчи. А ние отново се лутаме в разнобой и едностранни информационни потоци. За разлика, например, от Анкара, където се дава и другата картина на събитията във Венецуела. Няма спор, че събитията там не само са сложни, отдавна подготвяни, но и с причини, по-често скривани зад кадър, както обикновено се случва с разиграваните през последните десетилетия по целия свет сценарии за смяна на управлението в съответна страна. Обикновено недолюбвана поради обзели я амбиции за суверенност, независимост и раздяла със сателитен синдром. А ако е и със залежи от петрол, тогава гражданските войни са й в кърпа вързани. Сигурно затова в някои от турските медии се разсъждава защо подкрепящите самообявилия се за президент на Венецуела Гуайдо се събират на митинги с американското знаме и свалят венецуелското с лика на Боливар. Защо подкрепяният и от нас Гуайдо казва, че „нямам нищо против американски войски да установят спокойствие и във Венецуела“? Спокойствие при поне същия брой защитници на Мадуро, наричани „чависти“? Друг въпрос е дали наистина протестиращите срещу Мадуро в по-голямата си част са платени от компании като Шеврон и Халибъртън, които са сред най-влиятелните big oil по света. Известно е, че тези две дружества още от 1943 г добиват петрол във Венецуела и няма санкции върху тяхната дейност, които САЩ наложиха на Венецуела по времето на президента Уго Чавес и Мадуро. Всъщност точно Чавес национализира кладенците в Ориноко, но и предостави възможност 50% от добива да бъде в ръцете на тези компании, а другите 50% се държаха от държавната венецуелска компания т.е. деляха печалби. Мадуро обаче, притиснат от санкции, предостави 3 от най-богатите петролни полета на Роснефт и „вбеси американците“ пишат в Анкара. Както се казва, времето до преврата започва да тече неумолимо. А пък Анкара знае добре от личен опит какво е при опит за преврат. Затова и има своя позиция относно ситуацията във Венецуела, а тя не съвпада със съюзници в НАТО. Едва ли е толкова важно, че част от акциите на Шеврон принадлежат на фамилията Буш, че Кондолиса Райс, бивш държавен секретар, е била управляваща в Шеврон и дори един от танкерите на компанията носи нейното име „Кондолиса“, че Дик Чейни е с главна роля в Халибъртън, компания, която е спечелила търг от 40 млрд дол за възстановяване на Ирак след инвазията там на „коалицията на желаещите“, начело със САЩ. Но не се чу ние да сме получили дължимия от Ирак дълг, въпреки участието и жертвите, които дадохме там. Така е с магаретата , когато се ритат атовете. Някои пък твърдят, че Шеврон е участвал със сериозни суми при кампанията на президента Тръмп за влизане в Белия дом, но това би могло да се причисли и към фалшивите новини. Знае ли човек в наше време кое е истина, кое манипулации с определени цели. Който има нужда от натиск, той знае как да внушава и с какво. Но съвсем друго е да се чуе изявление, което прави съветникът по национална сигурност на президента Тръмп, Джон Болтън, а именно „Ние гледаме петролните находища. Това е най-важният приход за Венецуела и сме в диалог с американските петролни дружества, стремим се да осигурим инвестиции на САЩ във Венецуела и то чрез тези дружества, да имаме петрол от там“. Изводите в Анкара са, че Вашингтон се стреми да контролира по въздух и море петролните находища по света и търговията с петрол, както и в другите области, да се извършва само в долари. В такава ситуация няма как Русия, Китай, Турция, Иран, Либия, Венецуела, Ирак Сирия например да не са против подобна стратегия и да търсят начин да компрометират монопола и хегемонията на САЩ. Те пък, както беше с операцията в Ирак, отново мобилизират съюзниците си за Венецуела. Излизат от сирийското блато до края на април, но организират на 13-14 февруари във Варшава среща на министри за бъдещето и мира в Близкия изток, без да канят Русия и Китай. Сякаш те нямат роля в региона. Ако целта е само блокиране на процеса Астана, защото точно по това време в Сочи ще се срещат отново президентите Путин, Ердоган и Роухани, тогава международната общност отново ще стане свидетел на поредна порция опасения за сигурността и мира по света. Така както назначаването на Елиът Абрамс за представител на САЩ за Венецуела засилва напрежението, защото той е имал роля и при опита за преврат срещу Чавес през 2002г, в събитията в Никарагуа, Салвадор и Гватемала по времето на президента Рейгън, във войната Иран/Ирак и то в полза на Израел, бил е съветник на Кондолиса Райс и т.н. Не всяко негово участие е довело до стратегически успех, казват турски наблюдатели, но едно е мнението на коментатори, друго е случващото се с населението в страните, където има външна намеса. Независимо дали стоят зад самообявил се за президент или зад президент, който, казват на Запад, спечелил с манипулации избори. Покрай сухото винаги гори и мокрото. Едва ли тази красива и богата страна заслужава такава съдба. Но във времето на туитър дали е възможно всеки сам да реди съдбата си? Всеки сам да определя кой да го управлява и как? Дилемата днес не е идеология или идеализъм, а дали имаш петрол и икономическа сила т.е. пари. Ще се поучат ли големите от грешки и сбъркани стратегии, за да миряса светът? Едва ли като се гледа Венецуела. Видно е и че нов Анибал не се вижда на хоризонта, за да създаде нов път, различен от разработваните сценарии. Сценарии, които могат да са с прикачено лого „петрол и долари“ т.е. нищо лично, Русия.

ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕДТВ

Уважаеми читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ!

Ние съществуваме благодарение на безвъзмездната жертвоготовност на екипа, с който работим, за да представяме различната гледна точка по редица значими обществено-политически проблеми у нас и по света и не ползваме държавно, партийно или каквото и да е друго финансиране.

Това не е най-успешната формула за оцеляване в днешно време и не може да продължава до безкрай.

Ето защо се обръщаме към всеки един от вас, ако сте удовлетворени от съществуването на Поглед.инфо и ПогледТВ, опитайте се да ни подкрепите, за да ни има по-дълго време като островче на свободата. От трайността на вашата подкрепа ще зависи трайността на нашето съществуване. 

Считайте, че по този начин Поглед.инфо и ПогледТВ става наша с вас обща кауза, обща съдба и общо дело!?

Поканете ваши близки и приятели да се включат в това общо дело, ако смятате, че е полезно за България!?

Анонимността ви е гарантирана!

Ние няма да ви подведем!

Ще бъдем верни на избраната линия, докато ни има!

"Еврокариери" ЕООД

Дарение за Поглед.инфо и ПогледТВ

IBAN: BG90UBBS80021062013420
BIC: UBBS BGSF
МОЛ: Румен Петков

Можете да ползвате PayPal. Има възможност и за абонаментна подкрепа

Благодарим ви за подкрепата!

Поглед.инфо и ПогледТВ

pogledreporter@abv.bg

За да сте убедени, че сумите са получени, можете да ни пишете на този мейл и ние задължително ще ви отговорим.