/Поглед.инфо/ Каквото и да става у нас, гледните точки са толкова разнопосочни и противоречиви, че и последната надежда, че има възможност да се получи все някога единомислие, обединяване или поне разбирателство, което е основа за съществуване на всяка стабилна държава, се губи в небитието.

Властта, както обикновено, подцени нивото на мислещите българи и направи посещението на папа Франциск у нас по формулата ПР-акция. Удобно и понятно в предизборен период, който, няма съмнение, е избран не на принципа на случайността. Във Ватикана няма нищо случайно. Достатъчно е да се проследят поне събитията през последните десетилетия, за да се види, че тази мини-мини държава с трудно измерими върхове на геополитическо влияние си избира папа поляк в началото на срива на соцсистемата, който всъщност започна от Полша, после имаше папа германец, не без ролята на Берлин в европейските дела, а сега е папа Франциск, йезуит, францисканец, т.е. от най-твърдите и последователни божи служители в католическата църква, но особено обаятелен със социалните си нагласи, човещина и стремеж към „човек от народа“, както сме свикнали да се изразяваме у нас. Няма как да няма връзка с осъзнаването, че за да се запази паство и влияние в този свят на главоломна пропаст между бедни и богати, в свят на тотална несправедливост и наслагващи се кризи, обръщането към тегобите на неоправданите е повече от наложително. А това, че след като в Латинска Америка задухаха десни ветрове папа стана „техен кардинал“, аржентинец, е само потвърждение на тезата, че Ватиканът никога не допуска съмнение за способността да взима мъдри решения, въпреки някои изключения. Ползите и дивидентите остават зад кадър. Затова да се смята, че посещението на папа Франциск в София и Раковски, точно на Гергьовден, е само, за да ни призове да работим за мир в региона и по света е аматьорско мислене. Известното стародавно правило на Ватикана „никога не казвай това, което мислиш“ се е променило на „проумей знаците“, защото самото посещение е политическо, с покана на светската ни власт и посланията, казани между красиви слова в духа на християнската вяра и прехласване от „нарушаване на протокола“ за ръкуване с гражданството, както и раздаване на „спомени“ от визитата, са повече от красноречиви. Без съмнение могат да се фокусират в краткото „не затваряйте границите“, „отворете сърцата си за идващите бедстващи“, но най-вече за становището, казано в самолета на връщане от посещението в Северна Македония, че „това са две напълно различни страни. България е държава с вековна традиция, а Северна Македония има вековна традиция, но е млада държава и има млад народ“. Ние пък си въобразявахме, че вековната ни традиция, поне до 1945г, е била обща, а различията са толкова несъществени, че без притеснения българите определят живеещите в Повардарието за братски народ. Е, на 5 май в Северна Македония не само избраха президент, но и честваха Деня на литературния македонски език и то на фона на книга на Блаже Конески „История на македонския литературен език“, което някак навежда на мисълта, че за общи корени вече няма да става въпрос. София, по станала вече традиция напоследък, си мълчи, но след като папата ни подаде сигнал, ще приемем, няма как, позицията на Ватикана. Иначе защо се гордеем, че „посещението е реклама за страната и цял свят го отрази“? Някои казват, че било реакция като на онези, които се хвалят с „дадоха ни по телевизията“, но това с нищо не накърнява значението на официалната визита на папа Франциск у нас. Всяко посещение на знаков световен лидер е повече от съществено за политико-обществения живот в страната. Поне се научават позициите, които големите играчи в геополитиката имат по отношение на България. Дори и да не са в наша полза. Поне ще ги знаем. Не обществото, а управляващите, ако са ги отсели. Отстояването на собствени интереси е нещо различно, което кой знае защо трудно ни се получава. И в миналото, и днес. Примери дал Господ! Именно затова е необяснимо защо се допускат упреци към нашата Църква за начина, по който е реагирала на папското посещение. Да се казва, че каноните на православната ни вяра не са над гражданите е толкова неадекватно като мнение, че затъмнява и ироничния въпрос на водещ по БНТ, с претенции за вещ в църковните дела, за присъствието на Царя, приел да го наричат Сакскобургготски, до патриарх Неофит при срещата му с папа Франциск в Светия синод, именно „той да не е станал член на Светия синод, пък да не сме разбрали“. За чест на Църквата ни, при нея също няма нищо случайно, а спазването на каноните т.е. правилата е толкова полезно, колкото ако се спазваха законите в държавата ни. Тя не се отказала да споменава Монарха по начин, който е записан в Търновската конституция, а явно е наясно и с връзките на рода Савойски и Сакскобургготски с Ватикана, което по цял свят се приема като предимство. Само ние предпочитаме да не се уважаваме взаимно, но после се чудим защо не ни уважават навън.

В тази връзка православният ни свят има своите виждания за отношенията с Ватикана и отстояването на общи позиции в това отношение е пример за единомислие и съхранение дори на държавите ни. Защото вярата е един от стълбовете на държавността, а Църквата ни показа ниво, добронамереност и достолепно уважение на папа Франциск, което е в унисон с твърдението му, че „България е толерантна страна“. Да, такава е. Приемала е свои бежанци от Одринска Тракия, от Беломорието и Вардарска Македония, дала е дом на „своите арменци“, бягащи от кланета, спасила е „своите евреи“ и наистина живее в разбирателство с всички на българска територия, но ако не ни се бъркат в делата. Мигрантите, за които говори папа Франциск, са друго нещо. Нещо, което накара някои да припомнят старата максима, казана от негов предшественик - „По-добре Балканите да пламнат, отколкото цяла Европа“. Пък старите българи са казвали „да си имаме уважението“. Харесваме папа Франциск, има какво да се научи от него, уважаваме желанието му за единство на християните в битката срещу настръхналия ислямистки свят, който прочиства християнски територии в Близкия изток и е отправил поглед към нашата Европа, но не забравяме оставеното послание от предците ни „чуждото не искаме, нашето не даваме“. Разбрахме, че папата цени Вартоломей от Истанбул и неговата роля за единство на Църквите, но слуховете, че той служи не само на един Господ стигат по-бързо до Изтока, отколкото до Рим. Затова е добре да се прочете словото на патриарх Неофит, което е произнесъл при срещата си с папата, за да се уверим, че поне Светият синод е в крачка с времето, в което живеем. Както и до проумеем, че е време да показваме достойнство, когато ни ласкаят, защото нищо случайно няма в геополитиката днес. А Ватиканът е геополитически играч и е добре, че папата ни посети. И е добре, ако са разчетени правилно посланията му. Още по-добре е, че опровергахме западната преса, че сме оказали „студено посрещане на папата“.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели