/Поглед.инфо/ Ако използвам оригиналната диагноза на моя приятел проф. Иво Христов, може би ще кажа, че сакралната от гледна точка на "демократичния възход" дата 10-ти ноември 1989 г., по твърде странен, но определено дебилен начин, се интерпретира от различните за нашата действителност светове. Всички измислени днешни "демократи" и "антикомунисти", които въобще ги нямаше в иначе рехавата тогава общност на "неформалите" - Клуба, "Подкрепа", "Дружеството за защита..." и т.н., съпреживяват себе си като носители на толкова лелеяната "модернизация". Друг е въпросът, че всички днешни партии в България са креатура на бившата Комунистическа партия, чиито последен засега бастион е ГЕРБ.
Да кажа, впрочем, че по същия начин са разсъждавали и партизаните след една предишна сакрална за България дата - 9 септември 1944 г., защото са си мислели, че приобщават страната към "социалистическия възход" - естествено възприеман като крайната цел в историята на човечеството. Да не пропусна обаче, че за онези "елити", преди партизанските, приобщаването на България към Хилядолетния Германски Райх със сигурност е било най-прогресивното нещо, което може да се случи на България, защото това тогава е бил несъмнено адекватния "цивилизационен избор". По-рано българската общност изглежда въобще не се притеснява, че няма собствена държавна самоличност, а "елитите" на драго сърце са били верни поданици на Султана, тъй като Той, а не Кой, им е осигурявал безметежното съществуване. Ще спомена и драмата преди Османската империя - разделянето на България на три царства, за да може всяко едно от синчетата да бъде господар, поради което се замислете за изходните предпоставки на толкова вълнуващата ви "шуро-баджанащина". Ако пък се върна още по-назад, ще трябва да кажа и за византинизмът, вкоренен в българските елити още след Покръстването, тоест първият ни "цивилизационен избор", поради който Дунавска България престава да съществува за близо два века в рамките на Византийската империя. Впрочем, българското ни предпочитание към византинизмът не ви ли напомня следващите ни полегвания към османизма, към русизма, към германизма, към съветизма и днес към европоизма и американизма?!...
Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, по повод 10-ти ноември, че нито българските елити, нито българският народ някога е успял да разбере заповедта на кан Аспарух: "От днеска с Тангра ще говоря само аз!", в името на съхранението и възпроизводството на Българската Държава, но като наше, собствено българско дело! Във всички последващи исторически ситуации и до ден-днешен, българските "елити" и българският народ винаги с радост са отдавали предпочитанието си все някой друг външен фактор да се грижи било за тяхното собствено индивидуално оцеляване, било за съхранението на самата държава! Е, тази историческа логика не ни ли нашепва, драги, че всички ние наистина сме д...б..ли - и т.нар. "елити", и т.нар. "народ"?!...
С риск да досадя ще кажа, че перспективите за възстановяване на нашата нормалност се свеждат до самоосъзнаването на нашето собствено историческо достойнство, което винаги е пропускано и от "елити", и от "народ"! А то е, че България и българската общност са Исторически Субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието! Знам, че случването на подобен български катарзис ще е възможно след поне две-три-четири поколения, но исторически отговорното ни поведение днес би трябвало да ни задължи да сложим началото още сега! Иначе..., иначе ще продължим да правим "цвилизационни избори", без да съзнаваме, че ние като Цивилизационен Субект е абсурдно да ги правим - просто историческите и психични дълбини на самите нас ще ни разрушат по недвусмислен начин!
В крайна сметка, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, 10-ти ноември не е поредната сакрална дата в нашата история, а поредното начало на следващата ни историческа катастрофа, след която бъдещите поколения ще бъдат принудени да правят нов "цивилизационен избор"!
Но, след като не виждам никакви, ама абсолютно никакви признаци за осъзнаване на тези дълбоко драматични несъзнавани измерения на българската национална психика, ще се съглася с диагнозата на моя приятел проф. Иво Христов! Макар че далеч, далеч преди него Христо Ботев е още по-прав: "А вий, вий сте идиоти!"...
Това е положението с 10-ти ноември, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари! Просто една възпроизвеждаща се исторически безпомощност да бъдем субекти както на собствената си история, така и на собствената си държава!
Казах!