/Поглед.инфо/ Преди десетина дена в подзаглавието „Възможна е светлинка в тунела НДК!“, споделих с читателите на Поглед.инфо плахата надежда, че се създава един повод, който може да доведе до наглед невъзможното за последната година: да се поразпръсне непроницаемата мъгла, създадена от мощната, скъпо струваща рекламна кампания на безспорния Пи-ар експерт „носителят на промяната в НДК“ Мирослав Боршош и неговия бизнеспартньор арх. Любомир Станиславов, около това, което е започнато, а и се извършва по настоящем в Националния дворец на културата.
„Светлинката“ която имах предвид, беше един опит да се приложи на практика Закона за авторското право и сродните права. В него ясно се определя, че при преустройство или промени в сграда, произведение на архитектурата, каквато безспорно е сградата на НДК, трябва да се получи предварително разрешение от носителите на авторските права. Оптимизмът ми се появи, защото на 7.03.2017 г. сдружението на архитектите за защита на авторските права на произведения на архитектурата АРХДИВАЙЗ, официално регистрирано по чл.40 на ЗАПС и упълномощено от притежаващите права по реализирания в 1981 г. проект НДК, се е обърнало писмено към служебния министър на културата Рашко Младенов за прекратяване на безспорните нарушения.
Оптимизъм, но плах, защото бях научил, че още преди повече от една година Вежди Рашидов, министър на културата, но и принсипал на НДК, също писмено е подкрепил задължителното прилагане на закона. Резултат: правителството Борисов 2 намира повод да му отнеме качеството на принсипал и нарушаването на закона в НДК продължава. Ами и ако сега министърът също се огъне и допусне нарушенията да продължават?
За щастие Рашко Младенов е достоен мъж, уважаващ законите в страната ни. С писмо № 62-00-86 от 15.03.2017 г. до М.Боршош, изпълнителен директор на НДК, с копие до сдружение АРХДИВАЙЗ, той настоятелно иска да му бъдат представени необходимите разрешения от носителите на авторските права. Ако няма такива, НДК да се обърнат към сдружението АРХДИВАЙЗ.
Това е нова ситуация, която може да служи за пример в държавата ни. Промяната ще доведе със сигурност до значително намаляване на заплануваните, но и не необходими разрушения и ще изчезнат неудачите с „неочаквани аварии“ със съществуващите комуникации.
Сигурен съм, че двама министри от служебното правителство ще бъдат най-радостни от спазването на закона от техния колега: министър Кирил Ананиев няма да има нужда непременно да търси исканите допълнителни 18 000 000 лв., а поради сигурния намален обем на работите, вицепремиерът Деница Златева ще намали притесненията си от вероятното забавяне на заплануваната „модернизация“.