/Поглед.инфо/ Пробягвайки пощата и пресата, попаднах с приятелска помощ на интервю на Мишо Мирчев за агенция „ПИК“. На въпроса, дали няма риск от изключване на БСП от ПЕС, той отговаря така:

„Е, голяма работа, че ще бъде изключена от ПЕС. Нали виждате какво става с ЕНП – атакуват Орбан. Той казва – ние ще останем в Европейския съюз, но можем да си изберем в кое политическо семейство. Същата работа е и с БСП. В Европейския съюз всичко се прегрупира през тази 2019 година. Така че няма нищо фатално социалистите да излязат от един от социалистическите „интернационали“, ако той е толкова сбъркан, колкото е ПЕС в момента, и да отидат в някаква друга компания.“

Макар публикацията да е от 2 април, реших, че това е първоаприлска шега. Оказва се, че не е така. Мисля, че Мишо Мирчев е в дълбока заблуда. Но нека започна поред.

През февруари 1990 г. тогавашния 14-ти конгрес на БКП приема Манифест на демократичния социализъм, с което дава заявка за дълбока и съществена промяна на своя политически профил. А през април 1990 г. след вътрешнопартиен референдум е прието новото име – Българска социалистическа партия (БСП). Следва пререгистрация в съда, която изисква презаписване на членовете на партията – това правят една трета от членовете на БКП и по същество учредяват нова, социалдемократическа партия.

Вече през януари 2001 г. БСП влиза с още 15 други организации в „Коалиция за България“, име, под което участва в изборите до 2017 г. Същата година БСП постига неочакван успех – тогавашният й лидер Георги Първанов е избран за президент на републиката, което се повтаря и на изборите през 2006 г. През 2003 г. БСП е приета в Социалистическия интернационал и на 1 август 2004 г. пред 40000 социалисти на Бузлуджа, неговият генерален секретар тогава Антониу Гутериш (сега генерален секретар на ООН) поздравява партията за нейния идеен и политически успех. На следващата 2005 г. БСП е приета в Партията на европейските социалисти (ПЕС), а нейният тогавашен председател Сергей Станишев от 2011 г. е председател на тази европейска партия. Нека добавя също, че на XXV Конгрес на Социалистическия интернационал (март 2017 г., Картахена, Колумбия) по лично предложение на генералния секретар на организацията Луис Аяла, за вицепрезидент на международната социалистическа партия е избрана настоящата лидерка на БСП Корнелия Нинова. В тази връзка тя заявява: „Приемам това като признание за България. Смятам, че колкото повече българи има на високи постове на международната сцена, това е шанс за България“.

Припомням всичко това, за да стане ясно, че днешната БСП е резултат от дълъг процес на трансформация и изграждане, но видимо на успешно търсене и намиране на международно признание и легитимност като лява социалистическа партия в България, която е скъсала с тоталитарните практики на миналото и се чувства като част от едно голямо политическо семейство – в света и в Европа. Един дълъг процес, при който БСП вече не е „бивша комунистическа партия“, макар критиците й често да я наричат именно така, за да покажат нейните настоящи грешки.

Запитах се, дали изказаното от Мишо Мирчев е проява на типичния за него остър и неочакван стил, или той изразява на глас вече оформена позиция? Приемам (оптимистично) първото, но ще поразсъждавам и за второто. Нека си представим, че поради някаква абсурдна причина БСП реши да напусне СИ и ПЕС. Това би означавало няколко неща:

  1. Радикална промяна на политическия профил и идеологията на партията (тя няма да е вече социалистическа, а вероятно не и лява)
  2. Международна изолация (също като партията на Виктор Орбан, но вече извън европейското семейство).
  3. Присъединяване към някакво друго политическо семейство (засега неназовано), но може би и още несъществуващо.

Радикалната промяна на профила на БСП ще означава създаване на нова партия, което би било честно да бъде обявено публично, за да са наясно членовете и симпатизантите й, както изборните членове на нейните инстанции и нейните депутати в НС и кандидати за ЕП. Би било честно също така да се обяви, ако има наистина такова намерение, към кое политическо семейство би се присъединила партията. В ЕП се очакват освен познатите ПЕС (център-ляво) и ЕНП (център-дясно), както и либералите (център), десните европейски консерватори (ECR), популистите като партията на Фарадж във Великобритания и „Пет звезди“ в Италия (EFDD), крайно-десните (ENF), радикалната левица (GUE/NGL) или зелените (Greens/EFA). Ако не е ПЕС, коя от другите възможности би избрала БСП тогава? Или може би ще остане в групата на „Други“, незабележимото присъствие сред иначе 705 европейски депутати (при положение, че Великобритания наистина напусне ЕС).

Най-сетне, ако БСП действително реши да промени радикално политическия си профил, ще е редно да промени и името си, защото иначе ще предизвиква заблуда. Проблемът е в средната буква „С“, която може да бъде заменена с нещо друго. Едва ли ще е редно да е „К“ (има поне три регистрирани комунистически партии в днешна България), но може да е „Н“: като производна от национална, националистическа, несоциалистическа, нелява, носталгична, нео-(добавете по желание) или други варианти започващи като нова, наша, н…. Оставям нататък нещата на въображението на читателите на този текст, ако са стигнали дотук.

Ако БСП наистина реши такова нещо, ще трябва да се откаже от досегашната си история, най-малкото от претенцията на Столетница. През 1891 г. на Бузлуджа е основана социалдемократическа партия, с ясен политически и идеен профил. Той е съзвучен с членството на БСП в СИ и ПЕС. Но БСП, ако реши радикално да промени политическия си профил и да завие, например, към национализма, ще се откаже и от връзката си с антифашизма от времето на Втората световна война. Тогавашните антифашисти са се смятали за интернационалисти, което означава да са солидарни с всички угнетени, експлоатирани, отхвърлени, маргинализирани, отритнати, отвергнати, напъдени, прокудени или масово убивани по света.

Но вероятно целият този текст е само израз на неоснователни страхове. Или пък не? Защото не виждам никакъв успех за БСП, ако реши да влезе във война с ПЕС. Партията „СМЕР“ на Роберт Фицо, който също демонстрира „значителни различия с ПЕС“ изгуби президентските избори преди два дни в Словакия. Е, социалдемократите в Европа на много места сега са губещи, но означава ли това, че трябва да престанат да бъдат онова, което са, да загубят политическата си идентичност? Може, но ще престанат да бъдат самите себе си, а ще се превърнат в нещо съвършено различно.

Sic transit gloria mundi!

[1] Заглавие на статия на Владимир Ленин от 1919 г., което заимствах по повод решението да бъде избран Делян Пеевски за председател на ДАНС през 2013 г., довело впоследствие до сериозен провал на БСП.

* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/