/Поглед.инфо/ Кой лъже? Десислава Атанасова - депутат от ГЕРБ, обвини в свое изявление, че "видни фигури на БСП се изказват в подкрепа на Конвенцията". Казва също така, че това е лицемерие и деменция.

По повод нейното изказване, проф. Иво Христов - депутат от "БСП за България", направи следното изявление: "Г-жа Атанасова е патологичен лъжец. Нека извади точните ми думи от някакво изказване, в което аз съм казал, че подкрепям въпросната конвенция. Аз съм се изказвал единствено на събитие, на което се обсъждаше насилието срещу жените. Нормално е да се изкажа против насилието на жените, но никъде не съм говорил за конвенцията. Да видим какво ще стане сега, ако г-жа Атанасова не може да извади подобно твърдение, за което така упорито говори".

Доклад на проф. Ваня Добрева, изнесен на 25.11.2017г., във връзка с кръгла маса на движението на жените-социалистки от София и Смолян ”Насилието през очите на жената”, проведена в Смонян по повод Деня за борба срещу насилието над жените.

В края на месец юни, т.г., Федерация „Просвета” организира дискусия на тема: Насилието в училище. Поводът бе разгорелият се спор в обществото ни за наказанията на учениците в училище, доколко учителите имат право да ги налагат. Стигна се до там, че сдружения на майките организираха шествие, протести пред Народното събрание срещу учители, които прилагат физически наказания на децата.

На организираната от нас дискусия присъстваха много учители, представители на НПО, специалисти в областта на педагогиката и психологията. Коментирахме, че народните представители от БСП би трябвало да изискат от МОН разработване на по-конкретни програми с превантивни действия за справяне с агресията в училището. Надявам се, че народните представители вече са предприели стъпки в това отношение и ще приемат проблема присърце.

И така на въпроса за агресията в образованието.

Това не е нов проблем. Нито за образованието, още по-малко за обществото. Известно е също така, че училището е отражение на обществото – и с позитивите, но и с негативите.

Известни са и социалните причини за агресия и насилие в училище се посочват: бедността, расизмът, безработицата, недобрата дейност на институциите, лесният достъп до оръжие, неадекватните и оскърбителни родителски методи, рекламите и телевизионните предавания, провокиращи агресивно поведение в зрителя.

Агресивното поведение се проявява във все по-разнообразни форми. Наред с физическата агресия и насилието като словесни обиди и психологически заплахи, се масовизират т.нар. лоши шеги - другият да бъде унизен, за да страда. Училището все по-често се превръща в територия на побоища, на размяна на грубости, на подигравки, в място, където се налага езикът на омразата. През изминалата година станахме свидетели на ужасяващи новини, свързани с убийства на ученици. А от няколко години се появи феномен, непознат в нашата култура – побоят на ученици над учител.

Статистиката показва, че само за една години агресията в училище се е увеличила два пъти: през учебната 2013/2014г. случаите са 3268, а за учебната 2015/2016 – 7017. Данните от Министерство на вътрешните работи също са тревожни: през 2016г. над 80% от училищата в страната са подали поне по един сигнал за насилие. Притеснително е и рязкото повишаване на насилието в малките градове и села, в големите –то остава в прознатите големи мащаби.

През последните години нарасват и случаите на побой между момичета: увеличават се случаите, в които момичета малтретират свои връстници. За 2016 г./2017 година МОН оповести броя на ситуациите с физическа и вербална агресия в образованието – над 4500, от които 4117 са случаите на агресия между ученици; 310 са случаите на агресия от ученици или родители над учители, а 92 са случаите на посегателства от учители или родители над деца.

В края на октомври бе публикувано регионално изследване, проведено в гр. Плевен. Според него, езикът на омразата е проникнал вече и сред учениците от началните класове на българското училище (1-2 клас), а 30% от анкетираните учители казват, че всеки ден им се налага да преодоляват тежки физически сблъсъци между децата. На свой ред, граждани отбелязват, че 18% от педагозите, от работещите в детските градини и училища, също си служат с езика на омразата – обиждат децата и/или ги унижават. Анкетата не е обхванала отношението на родителите. Но в други изследвания по този повод, изрично се подчертава, че децата мултиплицират модела от семейството, т.е. онези съществени характеристики, които детето усвоява в семейството (отношение между родителите, отношение към по-възрастните, отношение към другите и света). Детето непосредствено пренася този модел в училищната си среда. Така, ако в семейството грубостта в отношенията са всекидневие, няма как да се очаква детето да има друга представа за поведение.

В световен мащаб също се отчита ръст на инцидентите с насилие от страна на ученици над учители, както и между самите деца. Възрастовата граница постепенно пада, като се срещат примери за агресивно поведение, дори и с деца от детските градини и първите класове.

Статистиката отчита още един важен обезпокоителен факт: десет са държавите в света с най-високи нива на насилие в училище: САЩ, Великобритания, Южна Африка, Полша, Япония, България, Франция, Белгия, Австралия. Вижда се, България е шеста в тази негативна класация. Случаите, които обединяват отделните държави са – насилие над учители, влошаване на поведението на учениците – случаи на убийства, побои, издевателства над съучениците.

От последните две години се заговори и за едно ново явление на агресия в образованието, което провокира крайни форми на насилие – кибер-агресията. Тревожно е, че тя много бързо се разраства, като у нас тенденцията на кибер-агресията е също крайно обезпокоителна. Половината от случаите на насилие, само за една година, са резултат от кибер-насилие.

Преди три години Христо Монов дефинира това явление като масовизиране на т.нар. интернет-лумпени. Тогава той предизвика бурна обществена реакция на възмущение. Оказва се обаче, с днешна дата, че изследванията и у нас, и в чужбина отчитат, този феномен, но и неговото скоростно разрастване.

Къде трябва да търсим причините за подобно масовизиране на агресията в образованието? Ще се опитам накратко да очертая няколко въпроса, които са свързани с развитието на образователната система и които, макар и опосредствено, съдържат обяснение на настоящата ситуация.

Ще започна с по-общ план. Факт е, че днес все по-релефно се открояват сгрешените стратегии в образователната сфера, резултат от господството на неолиберализма и глобализма. Очакванията, че настоящият век ще изведе човечеството на нова, по-висока степен на развитие, засега не се сбъдват. Обществото на знанието, и то се сблъсква с огромни трудности, свързани с новите противоречия новият сблъсък на ценности, с опитите за тотален контрол върху духовността и върху нейните национални специфики. Класическата парадигма: „бедни-богати” понастоящем намира ново обозначение в опозицията „знаещи-незнаещи”, „образовани-необразовани”. Богатите, „знаещите” общества постепенно установиха монопол в областта на знанието, използвайки го като инструмент за политическо, икономическо и социално надмощие, но и като възможност за информационен монопол.

В случая се налага да направя една уговорка. Тя е свързана със социалната характеристика на богатите общеста, в които средствата за образование не са разпределени по начин, който да предполага заложено равноправие в развитието на децата. САЩ са пример в това отношение! В училища, където се учат деца на богати родители, проявите на агресия се овладяват чрез въвеждането на разнообразни програми и подходи. В училищата на деца от гетата, от по-бедните градове, случаите на насилие и агресия се масовизират. И именно те извеждат САЩ на първо място в класацията на агресиите в училище.

В последните години Франция и Германия също се превръщат в места, където образованието снема противоречията в обществото, най-вече свързани с притока на бежанци. Призивите за толерантност, в конкретния случай, не дават особен резултат. Още повече, че бежанците пристигат от райони, където се сипят бомби, хвърлени от същите тези гостоприемни държави. Не може да се очаква, че децата на бежанците, изпитали цялото нещастие върху себе си – несигурността, разрушението на дома, загубата на близки хора - ще се интегрират толкова безпроблемно - ментално и психологически - в новата среда на развитите държави.

На свой ред, бедните държави, като България, поради недостиг на финансови средства, неефективна икономика и липса на индустриални мощности също показват сходни недостатъци. С тази разлика, че тези бедни държави не успяват да покрият критериите на новото общество на знанието. В тях с нарастващи темпове се масовизират неграмотността, ерозията на културата и общочовешките ценности.

Още през 2008 година експертите на ЮНЕСКО заговориха за криза на хуманността, която засяга най-дълбоко бедните „незнаещите” държави. Еспертите предупредиха, че тази криза ще бъде продължителна и всеобхватна. Посочиха и подходите за нейното преодоляване - конкретни мерки и решителни действия от страна на националните правителства. И по-специално, приоритизиране на образованието и културата, с разбиране, че те са възлов фактор на националната сигурност, градиво на националната идентичност, двигател на икономическия развой.

През януари 2014 година ЮНЕСКО оповести годишния си мониторингов доклад за образование. В този доклад експертите констатират ново явление, резултат от процесите, за които по-горе стана дума - глобалната криза в образованието. Симптомите на тази криза на образованието са: липса на образование за всички, ниско качество на образованието в бедните държави. Огромна част от децата и младите хора на планетата не могат нито да четат, нито да пишат. Нямат шанс за придобиване на елементарни професионални умения. В следващите доклади на ЮНЕСКО за образование (2015г. и 2016 г.) се подчертава спешната необходимост от по-значим обществен ресурс, който да бъде определен за развитие на образованието. И през 2015г., и през 2016 г. всяко шесто дете от бедните страни, в глобален мащаб, не е завършило начално училище.

Излиза, че понастоящем са необходими спешни мерки, защото в близките години и десетилетия най-вероятно ще се масовизира маргинализацията на населението и все повече ще намалява броят на хората с възможности да реализират своя потенциал. Обезпокоително е също, че редица правителства през второто десетилетие на ХХІ век рязко намалиха средствата за образование, с което задълбочиха негативните тенденции.

Същевременно анализите показват, че средствата, които отделните държави за същия период са изразходвали за военни цели, многократно надвишават средствата, отделяни за образование и култура. При това положение няма как да се справяме с агресията и нейните последици.

За България и някои характаристики на образованието

През есента на 2015 година Народното събрание прие нов закон за средното образование, под наименованието „Закон за предучилищното и училищно образование”. Неговото действие започна на 15 септември 2016г. Законът съдържа 350 нормативни текста, голяма част от тях са безспорни като положения. Законът е приет набързо, за по-малко от година, независимо от сериозните бележки по неговата философия и конкретни законови предложения.

Онова, което не може да бъде прието в този закон, е неолибералната концепция, върху която се основава Законът за предучилищното и училищното образование - държавата да се оттегли от тази жизнено важна за духовното здраве на нацията област.

Ще маркирам някои от сериозните проблеми. На първо място. според Закона, образованието вече ще се управлява чрез стандарти, което всъщност е съдържанието на реформата и модернизацията. Кой конкретно участва в създаването на тези стандарти не се знае. По закон тяхното разработване, одобряване и приемане е предоставено на политически орган, какъвто е министърът. Не съществува пречка всеки пореден министър да променя стандартите, да внася в тях корективи, съобразени с партийно-политически ангажименти. По закон стандартите са 19 и част от тях все още се разработват. Сред тях е и стандарт, с който трябва да се въведат превантивни мерки за справяне с агресията

Друг въпрос. Според обявените учебни програми по история и литература, учениците почти нищо няма да знаят за славянската ни същност и за православните ни ценности. Само накратко ще им се съобщи за делото на Кирил и Методий, както и за Покръстването на българския народ от княз Борис І. Тоест, учениците няма да имат представа за значението на понятието „цивилизационен избор”, за историческия факт, че този избор за българите е направен още през ІХ век чрез приемането на православието и развитието на старобългарската книжнина като образец за славянските култури. За сметка на това в големи подробности ще учат за исляма.

Така, учениците, завършили основно образование, няма да познават епохата на Българското възраждане, както и не ще научат за Руско-турската освободителна война. В училище няма да разберат за Крали Марко и неговите подвизи, нито ще знаят за Балканджи Йово и хубава Яна. В програмата на българското училище обаче се включи гражданско образование, за сметка на патриотичното образование, възпитанието по родолюбие.

Какво очакваме от бъдещите поколения – да се превърнат в емигранти, без родина и отечество? Или в екстремисти, които винят другите заради ограбената национална духовност? Достойните общества в суверените държавите не допускат такива своеволия с националното самосъзнание на поколенията. В колониалните държави, в териториите с охранителни и обслужващи функции – това най-вероятно е практика.

В медиите широко се коментира изследването PISA от 2012 година. То показа, че основен проблем в българското училище е различния социален опит на учениците, зависимостта на знанията и уменията на младите от извънобразователни фактори. Децата от бедни семества, от семейства на безработни имат много по-ограничени познания и умения, отколкото децата от семейства, в които родителите работят или имат достатъчно средства. В момента, новото изследване показва, че българчетата отново оглавяват негативните класации – те проявяват в най-голяма степен егоизъм и не са научени да работят в екип. А това означава, че тенденцията към атомизация на обществото е факт.

На настоящия етап ние не коментираме домашното образование – нововъведение в този закон. Както и закриването на помощните училища – какво ще стане с децата, страдащи от тежки заболявания? Какво означава бедните деца и сираците да бъдат отделяни и обучавани заедно с онези, които са извършили престъпления? Кой ще носи отговорност за тези недомислици, за тази криворазбрана модернизация, чиито ефект засяга бъдещето на нацията?

Друг сериозен проблем: новият закон предвижда държавна субсидия да се дава и на частните училища! Неслучайно, в общественото съзнание се внедрява тезата за постигната равнопоставеност между частните и обществените (държавни и общински) училища. Винаги съм реагирала, и то остро, срещу такава употреба на понятието „равнопоставеност”. Намирам я за цинична. Как по-точно едно дете от бедно семейство, недохранено и зле облечено, ще е равнопоставено с друго дете от богато семейство, возено в скъпи коли и обградено от лична охрана? Как по-конкретно ще се реализира равнопоставеност между общественото училище, където държавната субсидия намалява, и частното училище, в което таксите, заплащани от родителите, са в размер над 6 хил. лв. За съжаление, и това предложение не срещна обществен отпор, при положение, че България е с огромни социални проблеми, които ерозират образователната система, че се увеличава застрашително броя на ученици, които отпадат от училище поради бедност

И още един въпрос. Законът предпоставя всички деца от пет години да са задължително включени в образователния процес. И така – до 19 години. И то целодневно. Без съобразяване с капацитета на материалната база на училището, без възможности за спорт, за художествени дейности, за почивка и игри. Няма да коментирам здравните и психологически проблеми от този подход.

___________________

* Докладът на проф. Ваня Добрева е взет от стенограмата на кръглата маса на движението на жените-социалистки от София и Смолян ”Насилието през очите на жената”, проведена в Смолян по повод Деня за борба срещу насилието над жените, проведена на 25.11.2017г..

- Проф. Христо Монов: Медиите и насилието или...насилието на медиите

- Проф. Иво Христов: Ние не се харесваме, когато се виждаме в огледалото на обществения образ

* Уважаеми приятели и читатели на Поглед.инфо! За да бъде гарантирана връзката ви с нашия сайт и да следите новините, които ви интересуват, включете се в новата Фейсбук група на Поглед.инфо и добавете вашите приятели: https://www.facebook.com/groups/227850304424018/


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели