/Поглед.инфо/ Интервю на Николай Николаев с Александър Николов, бивш изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй", експерт по ядрена енергетика

Господин Николов, Вие сте председател на сдружение "Енергийно бъдеще за България", в което влизат водещи енергийни експерти в България. Разкажете накратко за работата на организацията. Какви цели искате да постигнете?

Сдружение "Енергийно бъдеще за България" беше регистрирано през лятото на тази година като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. Задачата, която сме си поставили, е да популяризираме проблемите и перспективите пред българската енергетика. Основната ни цел е да кажем кои са истините в българската енергетика днес. Конкретно в областта на ядрената енергетика, нашата задача е да направим всичко възможно да стартира строителството на нова ядрена мощност в България с използване на вече доставеното в Белене оборудване. Съвсем целенасочено нямаме точна позиция за това коя площадка да се изгражда – тази в Козлодуй или тази в Белене, тъй като и двата варианта са възможни. Всяка една площадка има съответните предимства и, ако не недостатъци, то неща които възпрепятстват бързото изграждане на нова ядрена мощност.

Горещата тема днес е именно бъдещето на АЕЦ "Белене". Какво мислите, че трябва да се прави с двата реактора, които са платени и в процес на доставяне?

Нашата задача като сдружение е да направим всичко възможно със законови средства да убедим българското правителство и Министерството на енергетиката да стартират изграждане на нова ядрена мощност. Кое обаче е особеното при нас? Ние смятаме, че строителството на нова мощност в България трябва да бъде изключително като държавна собственост.

От ГЕРБ предлагат това да стане на базата на частни инвестиции...

Вече видяхме какво се случи с ТЕЦ "Марица-изток 1", с ТЕЦ "Марица-изток 3". Видяхме какво се случи с електроразпределителните предприятия. Най-добрият стопанин в енергетиката, според мен, е държавата. Много трудно може някой да ни убеди, че една частна ядрена централа ще бъде достатъчно отговорна за мисията, стояща пред нея.

В обществото се коментира, че вече са дадени много пари за АЕЦ "Белене" и няма откъде да се заделят още милиарди.

От бюджета са платени действително много пари. Според последна информация, след плащането през декември 2016 г. вече разполагаме с два реактора, осем парогенератора, два компенсатора на обема, шестнадесет хидроакумулатора, два комплекта главни циркулационни тръбопроводи и друго допълнително оборудване –  с цена около 650 млн. евро (1,3 млрд. лева). Миналата година се платиха 600 млн. евро, но освен тях, за да стартира производството са платени още 10% от неговата стойност. Голяма част от оборудването вече е в Белене, а друга част е на път към България и в най-скоро време ще бъде разтоварена на площадка "Белене".

Има ли вариант това оборудване при лошо съхранение и забавяне, образно казано, да ръждяса и да стане негодно?

Реакторите няма да ръждясат, тъй като дори и да не се съхраняват съгласно предписанията, те не са направени от арматурна стомана ... Става въпрос обаче за пари. На площадка "Белене" по последни данни са похарчени около 3,5 млрд. български лева. Тези средства се отчитат като пасиви, но част от тях лесно могат да бъдат обърнати в активи. Тази част е на стойност 1,3 млрд. лева – оборудването, което лесно може да бъде използвано. Това оборудване може да бъде оползотворено за изграждане на ядрена мощност от типа реактор ВВЕР-1000, модел В-466Б. Мога да кажа, че оборудването за първи контур, което вече е доставено, е изключително качествено – може би една от най-добрите реакторни инсталации, които се предлагат днес в света. Сигурно ви е известно, че почти навсякъде в света се строят руски блокове. Другият вид, който се изгражда успешно в момента, е от типа реактори, проектирани от "Уестингхаус" и произвеждани в Корея. Следващата пусната централа в света вероятно ще бъде от този вид. И това е АЕЦ "Барака" в Обединените арабски емирства. В България руски реактори се експлоатират от 1974 година.

АЕЦ "Козлодуй" разполага с над 1000 експерти, като го казвам в най-добрия смисъл на думата. За съжаление в нашата страна се появиха всякакви знайни и незнайни експерти, които представа си нямат от ядрена енергетика, но се самоопределят за енергийни експерти и то в ядрената сфера, което меко казано е обидно за истинските специалисти. Нашата позиция като сдружение е, че трябва спешно да се създаде една комисия от истински експерти, която да се задълбочи във въпроса за новата ядрена мощност и да предложи на правителството къде по-бързо може да бъде изградена атомна централа – в Козлодуй или в Белене. Най-вероятно това ще е в Белене, но там има и няколко особени недостатъка, които не са за пренебрегване. В Белене няма надеждни връзки с енергийната система на страната. Тоест трябва да се построят, най-вероятно три връзки с три отделни точки към енергийната система на България с обща дължина от около 500 километра. Толкова километри далекопроводи се изграждат много трудно, а струват и много пари. Друг недостатък е това, че цялостен проект за АЕЦ "Белене" днес няма. Всички казват, че има проект за Белене, а това не е вярно!

Няма проект за АЕЦ "Белене"?

Да, проект за АЕЦ "Белене" имаше. На 21.12.2006 г. Агенцията за ядрено регулиране одобри площадката.  През 2008 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството даде „зелена светлина” на проекта. Но всичко това вече е история.

Тоест процедурата трябва да започне отново?

Всичко трябва да се проектира отново. Разбира се, голяма част от стария проект ще бъде адаптирана към новия. В случая този проект може да се адаптира както за Белене, така и за Козлодуй. За мен е трудно да кажа със сигурност кой проект би бил реализиран по-бързо, но както вече казах, по-скоро Белене има предимство в това отношение. Обаче тази централа трябва да има връзка с енергийната система и това може да го забави. В Козлодуй тези връзки са изградени и имат капацитет от 6000 мегавата мощност. Не 2000, а 6000 мегавата, което означава, че няма нужда допълнително от нито един нов далекопровод.

От това, което казвате до момента, разбирам, че подкрепяте нуждата от изграждане на нови мощности?

На България ѝ трябват нови мощности на момента! Вероятно са ви известни резултатите от Парижката конференция за климатичните промени през декември 2015 г. Тя завърши с решение за редуциране на изхвърляните в околната среда вредни емисии. България подписа Парижкото споразумение за климата, а една година по-късно в Народното събрание беше приет закон, тоест ние се присъединихме към решенията на Парижката конференция. Европейският съвет възложи на Института по климата, базиран в Берлин, да даде мнение как най-добре да бъдат изпълнени решенията в Париж. Февруари месец тази година излезе докладът на института, в който се казва, че българските тецове са един от най-големите замърсители на околната среда сред всички тецове в Европа. Нашите въглища са най-ниско калоричните и с най-високо пепелно съдържание от всички въглища, експлоатирани в Европа. В доклада на Берлинския институт се предвижда график за поетапно намаляване на мощността на въглищните централи с три основни репера – 2020, 2025 и 2030 година. След 2030 година цитирам: "Над 90% от европейските въглищни централи трябва да бъдат изведени от експлоатация, а за България – 100%". На 28 април тази година специален комитет с представители на държавите членки с 20 гласа "за" срещу 8 "против" (против беше и България) подкрепи този доклад и взе решение поетапно до 2030 г. да бъдат затворени всички топлоелектрически централи в България. 100% от тецовете. Това означава, че ако ние не започнем да строим атомна централа утре, няма с какво да заменим базовите мощности. Много хора в България, знайни и незнайни експерти, смятат, че не е необходима нова ядрена мощност. Бих се присъединил към тях, но да кажат какво ще правим когато спрат тецовете? С какво ще ги заменим?

Не може ли да бъде решен проблемът с възобновяеми енергийни източници?

В България няма достатъчно вода. В България няма достатъчно слънце. В България няма достатъчно вятър. У нас има 3000 мегавата инсталирани водноелектрически централи – държавни и частни. Коефициентът на използване на инсталираната мощност за 2016 г. на всички тях е 13%. Това означава, че всички мощности от 3000 мегавата са работили за около 400 мегавата годишно. Вода има, когато вали дъжд, а в България не падат нужното количества валежи. Може би дори в близките години количествата валежи ще намаляват, тоест ние не можем да разчитаме на водноелектрическите централи. Топлоелектрическите централи, които ще бъдат затворени, са от порядъка на 2500 мегавата, дори малко повече. Какво ще правим тогава? Ще внасяме ток? Откъде? От турската атомна централа? В Турция вече се говори за проект за трета атомна централа. Освен че работят активно по строителството на АЕЦ "Аккую", турците имат договор за още една атомна централа на брега на Черно море и говорят усилено за нова централа, която да бъде на север от Истанбул, тоест близо до България. Нима ще купуваме ток от турската атомна централа? На каква цена? Няма проблем. Ние може да купуваме ток и от Франция, само че има т. нар. такси "крос бордър" и след преминаването на всяка една граница трябва да оставим допълнително пари.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели