/Поглед.инфо/ Преди броени дни завърши българското председателство на Съвета на ЕС - безспорно най-голямата домакинска международна проява на България през новото столетие. По своята мащабност тя не може да бъде сравнявана единствено с домакинството на Генералната Конференция на ЮНЕСКО през 1985г., заради която през 1981г. бе построен НДК.

За България това е кулминацията на европейската ни политика след присъединяването към ЕС на 01.01.2007г.

Днес,03.07.2018г., в Европейския парламент ще се проведе сесия, посветена на равносметката от българското председателство. В София се провежда конференция по същата тема. На двете места Българското правителство ще представи своето виждане, ще защити постиженията. Дано не забрави да отчете и пропуските, за да демонстрира характер и умение да се учи от пропуските си.

За оценката на нашето Председателство ключово значение има оценката на международната среда през 2018г. Тук не е нито времето, нито мястото за разгърнат анализ на процесите в международните отношения и състоянието на ЕС, но той е нужен за правилната оценка на Председателството като съотношение между успехи и пропуски.

Най-важната тенденция в съвременния международен живот е промяната на водачеството в международните отношения, което води до неизбежна промяна в тяхната архитектура. ЕС е част от тази промяна, като безпрецедентен политически феномен за уреждане на европейските отношения. От нейното създаване до настоящия момент ЕС формира своята физиономия като специфичен субект на международното право. Излизайки от началните години и навлизайки в една по-зряла фаза на ЕС, се проявиха както неговите безспорни качества, така и неговите системни и институционални слабости. Днес ЕС достигна до един решаващ екзистенциален момент в своята политическа биография - дилемата дълбока реформа или дезинтеграция. Промените нямат алтернатива. Това е всеобщо призната аксиома, както в Брюксел, така и в националните столици.

Не може да се каже, че ЕС стигна бързо до този извод. Той трябваше да премине през финансовите и икономически шокове на две последователни световни кризи, западащата конкурентоспособност на европейската икономика, напрежение в отношенията със съседите Турция, Либия, Египет, Израел и страните от колониалното наследство на Франция и Великобритания, през предизвикателствата на БРЕКЗИТ, обособяването на втори политически глас в ЕС в лицето на „ВИШЕГРАД“, идването на власт в Италия и Австрия на критично настроени правителствени конфигурации, рискът от подобни властови промени във Франция и Германия, кризата в Еврозоната и усложненията с Гърция, мигрантската криза, кризата в евро-атлантическите отношения, усложненията в търговските отношения между ЕС и САЩ, противоречията относно санкциите против Русия и др.

Необходимостта от адекватни решения на всички тези кризи доведоха ЕС до осъзнаването на надвиснал над организацията риск от дезинтеграция. Така се роди известната „БЯЛА КНИГА“ на Жан-Клод Юнкер с петте варианта на развитие на ЕС, която днес като че изпадна извън вниманието на евро-институциите.

На този фон, Председателят - България трябваше не толкова да продължи рутинното координиране дейността на органите и институциите на ЕС, но и да даде импулс на жизнено важните процеси на промяна и преустройство на ЕС.

Очевидно, решаването на тези и други структурни и системни проблеми на ЕС не може да бъде завършено в 6-месечния срок на българското председателство. Но направихме ли всичко, което зависи от Председателя за придвижване на тези процеси напред. За да дадем обективен отговор на този въпрос трябва да стъпим върху оценката за състоянието на Съюза преди и след българското председателство?

ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО

Основните предизвикателства пред страната ни като Председател на Съвета на ЕС произтичат от обстановката в света, обстановката в ЕС и обстановката в страната. Те изправиха страната пред трудно преодолими проблеми, при наличния политически и кадрови потенциал.

Обстановката в страната бе крайно неблагоприятна: напрегнати отношения между ключовите фигури в държавата, отговарящи за външната политика, остри нерешени проблеми в областта на отбраната, нерешени проблеми на големи социални и професионални групи, генериращо значително социално недоволство, остри проблеми с престъпността, образованието, здравеопазването, които резултантно предизвикват най-острата демографска криза в страната от половин век. Сякаш символично, в края на Председателството ЕКОСОС (Комитетът по социални и икономически въпроси на ООН) съобщи, че от 29.06.2018г.,14.07.03ч, населението в България е паднало под 7 000 000 д.

Първият и най-същественият проблем на българското председателство, както и на всяко друго председателство, е външно-политическия капацитет на държавата да се справи с подобна мащабна задача. Става дума не само за наличието на логистика, експерти, средства, но за концептуално, ресурсно, регулаторно и управленски обезпечена външна политика, фокусирана около решаване на стоящите пред страната проблеми. България днес не разполага с такава политика.

При такива международни прояви, кадровият дефицит е силно лимитиращ фактор. Поради години безотговорно игнориране на кадровия проблем на българската външна политика, в навечерието на Председателството България се оказа с остър кадрови недостиг. Да се твърди обратното, означава липса на професионална представа за добре организирана дипломатическа служба, като тази на Австрия, Швейцария, Швеция, Финландия, Унгария,Полша, да не говорим за Великите дипломатически сили. Пораженията, които бяха нанесени на външната ни политика през „палавите 90 години“ едва ли ще могат да бъдат излекувани за по-малко от няколко десетилетия.

Нито един от министрите, назначени да ръководят дейността по Председателството, нямаха дипломатически опит. Започна обучение в движение. Проведе се обучение на средни административни кадри. Подобна организация неминуемо води до некачествена подготовка, защото огромната материя на европейското председателство не може физически да бъде усвоена за броени месеци. Освен пропуски в подготовката, това неизбежно е довело и до преразход на финансов ресурс от държавния бюджет. Европейските страни не си позволяват подобни разходи.

Казано професионално, България не бе готова за домакинско Председателство. И тук следва с открито сърце и благодарност да се отдаде заслуженото на Премиера Борисов, Външния министър Захариева, Министъра по Евро-председателството Павлова и целия екип от дипломати и чиновници, които успяха да изпълнят задачите си въпреки конкретната обстановка, въпреки че подготовката отново започна по правилото „12 без 5“. За сравнение, подготовката за Председателство започна обикновено две-три години напред. Атаката „на нож“ в подобни случаи е болестно соматичен симптом.

Централен въпрос на всяко Председателство е въпросът за избора на приоритетите. Приоритетите на българското председателство, както е добре известно, бяха четири. Професионално погледнато, основната слабост беше не толкова организацията, логистиката, администрирането, обслужването на представители на ЕС и 28 държави-членки на ЕС, не толкова придвижването на определени досиета, колкото и важни да са те, но изборът на правилните приоритети. От него зависи, дали Председателстващата страна ще може да завоюва по-важно и влиятелно място в политическото семейство на ЕС, или ще се маргинализира.

Според мен, изборът на приоритети на нашето председателство не бе центриран нито върху най-важните проблеми на ЕС, нито върху българските външнополитически интереси. Извън него останаха такива първостепенни теми като реформите в ЕС, миграционната политика, отношенията с Русия, енергийната политика на ЕС, БРЕКЗИТ - причини и последици, икономическото развитие на страните-членки на ЕС, евро-атлантическите отношения и международната търговска политика на ЕС с акцент върху многостранните споразумения с КАНАДА и САЩ. За пореден път се прояви слабостта на съвременната българска външна политика да остава в страни от големите проблеми на нацията, да остава „нещото в себе си“- самоцелна, самодостатъчна, отвързана от екзистенциума на българина.

Избрани рутинно и по брюкселски бюрократично, 4 приоритета нямат първостепенно значение за България. Формално приемливи за европейските институции, по същество те нямаха непосредствен национален контекст. Не рядко именно такива общи приоритети се налагат на малките страни, за да не предизвикват проблеми на големите. Те не ни приближиха към решаването на нито един от основните проблеми на страната – демографска криза, енергийния проблем, икономическата изостаналост, опасно изоставане в областта на образованието, науката и технологиите, липса на кадри за икономиката на 21 век. Дори основният приоритет за европейската перспектива на Западните Балкани има по-косвено значение за интересите на България в сравнение с един друг възможен приоритет – енергийната политика на ЕС, с оглед значението му за енергийните проблеми на България. Не поставихме ли проблемите на Западните Балкани пред инфраструктурните, икономически, енергийни, селскостопански проблеми на Северо-Западна България и Плевенска област?

Трябва да се отдаде дължимото на Премиера, че настойчиво и системно наложи темата за Западните Балкани в дневния ред на Председателството. Безспорно, омиротворяването на нашия регион има непосредствено отражение върху условията за икономическо развитие на страната. Същевременно, под капитела на темата се зародиха явления и процеси, които не дават успокоение за отстояване на българския национален интерес, например, ситуацията около името на бъдещата Северна Македония.

Слабият професионален избор на приоритетите на българското председателство поражда съмнения относно аналитичния капацитет на държавните институции в областта на външната политика. Един такъв избор поставя с цялата му сериозност въпроса ефективно ли са били вложени средствата за провеждането на българското Председателство.

Третият проблем – планирането и контролът върху разходи за мероприятията по Председателството. Без да разполагам с достатъчно информация, оставам с убеждението, че за пореден път се проявиха слабостите на неадекватно бюджетиране и контрол. Убеден съм, че Председателството на Австрия от тази гледна точка ще бъде по-прагматично. Едва ли ще направят нашите разходи за ремонт на сгради, за оформление на тревни площи, площади, фонтани, и др. В София имаше и други логистични възможности за провеждане на мероприятия от този ранг, които можеха да бъдат използвани с по-малко влагане на средства. Трудно е да се убеди българското общество, че милионните разходи за сграда и зала са били най-целесъобразните на фона на икономическото положение на населението в страната.

Би било интересно да се чуе мнението на Сметната палата и другите компетентни органи по въпроса за разходите за Председателството. Към това ни навеждат и проявите на Директора на НДК, поради което той бе освободен от поста преди самото Председателство.

В интерес на истината, искам да подчертая, че настоящето правителство на премиера Борисов буквално спаси Председателството от провал. Нека си спомним кога бе назначено това правителство, какво бе закъснението в изпълнението на графика на подготовка, проблемите с подготовката на конгресната инфраструктура. В изключително сгъстени срокове Правителството успя да мобилизира потенциала на държавата, и по-конкретно на дипломацията, който и без това е доста скромен след 90-те години на миналия век.

Според информацията, достъпна от медиите, не бяха добре развити два от четирите приоритета на Председателството:

    1. Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване

    2. Сигурност и стабилност в силна и обединена Европа

След българското председателство, ЕС не само не стана по-привлекателен за младите хора, не само не постигна някакво социално сближаване, но и не постави началото на някаква забележима тенденция в тези направления. Проведените дебати по темата, без особени пробивни решения, в очите на обществото изглеждат като чиста аристократична загуба на работно време.

Мигрантската криза в ЕС продължи да се изостря. Нейният дезинтеграционен потенциал продължава да нараства и достига немислими доскоро висоти. България не е в състояние да промени това. Но по-опасното е това, че тя не отстоява решително националната позиция и изглежда отново се подаде на международния натиск на Германия. В това отношение Правителството изненада обществото с негласното си решение в последните дни на Председателството да приеме обратно мигрантите у нас, като страна на първоначална регистрация и да ги настани в закрити обекти. Данни за върнати мигранти, настанени в лагери в Харманли и др., за които се организират обществени поръчки за изхранване, вече се появиха в медийното пространство. Решението за това е взето при закрити врати, въпреки уверенията на Премиера в обратното. Не е ясно дали Премиерът е подписал двустранно споразумение с Германия за връщане на бежанци по първоначална регистрация, както бе обявено за Гърция, която изтъргува своето съгласие срещу немски отстъпки по гръцкия външен дълг.

Подобен подход бе приет от Правителството и при подаване на кандидатурата на България за „чакалнята“ на еврозоната и за приемане в Банковия съюз. Отново в края на Председателството, без дискусии, изпълнителната власт постави пред свършен факт Парламента и обществото. Целесъобразността на подобно решение не е безспорна. В обществото има ясно изразено несъгласие срещу него обективирано в 150 000 подписа на български граждани.

На фона на тези едностранни и несъгласувани действия на правителството, буди недоумение пасивността на Председателя на Съвета, България, да даде принос в процеса на преговорите на ЕС по БРЕКЗИТ или поне да даде достатъчно информация за неговия ход. За българското общество, преговорите на ЕС с Великобритания по БРЕКЗИТ остават екзотика, въпреки възможностите на Председателството на Съвета на ЕС.

Определено сдържащ ефект върху Председателството имаше политическата конфронтация между двете основни парламентарно представени партии, както и незачитането на авторитета и възможностите на българския Президент и политиката на изолиране на Президента от подготовката, избора на приоритети и провеждането на Председателството. Може ли някой политик или дипломат да посочи поне един позитив от подобно отношение към държавния глава. Ако имате смелост, проведете едно допитване до 1000 дипломата в София или Брюксел как се отразява изолацията на Президента от страна на Правителството на Председателството. Няма съмнение, че 100 % от анкетираните ще дадат остро негативна оценка. Прецедентът е изключително вреден и последиците от това тепърва ще се проявяват.

ПОЗИТИВИ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО - Въпреки това, неблагоприятната вътрешна ситуация и недостатъчния кадрови ресурс, правителството успя да мобилизира държавния апарат и да постигне някои важни резултати:

  1. Защити и разви приоритета за европейската перспектива пред Западните балкани, въпреки неблагоприятната ситуация вътре в ЕСзапо-нататъшно разширяване.

  2. Зашити приоритета за цифровата икономика и направи редица важни и запомнящи се инициативи, заедно с българския евро-комисар по дигитализацията. Лично аз, считам, че от гледна точка на българския интерес, това бе най-полезния български приоритет от четирите. Нямам достатъчно информация, за да преценя доколко свършеното в тази област ще съдейства за развитието на българското общество и икономика, но всичко което се върши за преодоляване на технологичната изостаналост на българската икономика има безспорна стойност.

  3. Стана инициатор на една по-прагматична политика на ЕС към Турция и проведе среща на ръководителите на ЕС и Президента на Турция във Варна.

Безспорен позитив от българското Председателство е натрупания практически опит в областта на европейската политика, едно по-добро запознаване с механизмите на управление на ЕС от българското правителство и държавния апарат. Това трябва да даде по-високо самочувствие на страната и нейните представители при отстояване интересите на България в нейните съюзнически измерения.

Страната излезе по-амбициозно на европейската политическа сцена. Това е безценен международен опит за България, който не трябва да се разпилява.

Не знам дали да се надявам, че политическото наследство от българското Евро-председателство няма да остане мъртво в архивите на държавните институции и а ще бъде използвано от чистата и ресорната дипломация на нашата страна.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели