/Поглед.инфо/ Вървим по сбъркани пътища, които не водят към билото, а към пропастта, казва във втората част на интервюто си известният интелектуалец

- Г-н Вагенщайн, накъде върви България?

- Накъдето е тръгнала и Европа. Засега нямам идея, но нямам чувството, че върви към по-добро. Може би по-късно ще дойдем на себе си, за да разберем, че пътищата, по които сме тръгнали, са сбъркани пътища, те не водят към билото, а водят по-скоро надолу към пропастта.

- Преди време бяхте говорил за вековната разкраченост на България  между Изтока и Запада и че никога не сме знаели накъде да тръгнем. Така е било и преди, и сега. Докога?

- И така до края на света, както се пее в песента от „На всеки километър”. Аз мисля, че сме програмирани даже географски, не само психологически, да стоим разкрачени между Изтока и Запада. Когато човек стои разкрачен межде двете крила, обикновено те като започнат помежду си да се бият, камъните падат върху нашата глава.

Мисля, че свикваме да живеем в това време, което Антон Дончев го нарича време разделно. То започва тогава, когато Дончев описва ония трагични събития, но според мен, то не е спряло и до ден-днешен.

Все още търсим вяра или все още ни принуждават  да се покръстим на вяра, в която ние не вярваме чак толкова много.

Знаете от историята, че България на два пъти е напускала православната църква и сме ставали католици. Свети Борис Първи на два пъти напуска Константинопол, на два пъти се насочва към Ватикана, на два пъти се връща. България тогава е изключително могъща държава, за разлико от сега, и изключително голяма като територия, пак за разлика от сега, и мизата е голяма и не ние се слагаме толкова на тия две противопоставени крила на християнството, колкото те се слагат на България и правят какво ли не, за да я привлекат към себе си. 

Не ми е работа сега да споря и спорът би бил излишен – а кой избор би бил правилния. Ами правилно е това, което се е случило и което не можеше да не се случи – все пак ние сме на една педя от Истанбул, столицата на втория Рим и е много естествена нашата принадлежност към тази част на християнството.

- Какво се случва в левицата?

- Левицата е част от нацията, тя не е нещо различно – друга нация, с друг манталитет, с други хора и с друг състав на кръвта. Каквото се случва с България, това се случва и с левицата. Просто е каша, противопоставяне на брат срещу брата, на свои срещу свои, при което не можем много точно да се ориентираме кои са свои, кои са чужди.

- Имате ли прогноза за президентските избори?

- Нямам прогноза, но имам надежда, че ще дойдем най-сетне на себе си, че ще се тури ред в нашия дом. В целия дом, национален, а следователно и в намиращата се в килера на тоя дом левица. Надявам се много, че тя ще отиде в гостната в един прекрасен ден, но това е свързано с усилията на цяла Европа да напусне килера, в който бавно сама се натиква.

- Бил сте народен представител в последното Велико Народно събрание. Трябва ли да бъде свикано пак?

- Мисля, че да. Онова беше много важно, защото България тогава извършваше исторически преход. Но трябва веднага да кажа, че това беше сборище на илюзии. Ние бяхме много различни хора и като се говореше за исторически преход, се питахме - преход към какво, сбогуване с какво, република или не, а каква република. Мога да кажа, че това беше важно. То предопредели до голяма степен и успехите на България и в по-голяма степен дертовете на България днес.

Аз мисля, че е време още един път хората да седнат и да си поговорят. След като имаме опита, според мен не много щастлив от тези години, има неща, които трябва да се премислят отново. Кога ще стане това, не знам.

- Кое нещо Ви дразни?

- Дайте ми 24 часа и ще ви изредя всичките неща. Най-голямото нещо, което ме дразни, е опитът това, което се случва в България, да бъде продадено на хората колкото се може по-убедително, че това е демокрация.

- А какво е?

- Според мен не е демокрация, а е един вид налагане на чужди монополи, на чужди финансови интереси, които буквално съсипаха тази хубава страна. Ще продължим да говорим за декомрация, но ние говорим за Господ Бог много повече години, и все пак всеки го разбира различно.

Мисля, че ако се прави нова Конституция, тя трябва да бъде нещо като защитна бариера срещу досъсипването на България.

- Вие сте минал през различни изпитания, живели сте във времена по-страшни от днешните. Можете ли да дадете надежда на хората, които искат промяна на този свят на пошлост и безидейност, свят на парите, в който меркантилните, а не почтените, успяват?

- Съжалявам, че не съм Джани Родари, съжалявам.  Джани Родари беше продавачът на надежда. Не мога да ви продам надежда, но нещо друго мога да кажа. Говорите за това в какво страшно време живеем, че времето,  в което аз съм бил на вашата възраст, е било много по-страшно. Ако човек вярва в една цел, вярва в нещо, което трябва да се случи, което може да е отвъд хоризонта, но е нещо добро, вероятно той добива нечовешки сили.

Аз съм най-обикновено момче от кватрал Ортамезар в Пловдив, баща ми и всички мои близки бяха бедни тенекеджии. Аз бях в килията на осъдените на смърт  и 127 нощи чаках да ме обесят.

Как се оцелява?

Оцелява се като силно вярваш и се бориш тази вяра да се реализира. Всичко друго е само да си купиш надежда от Джани Родари.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели