/Поглед.инфо/
Ах, каква глупава проза
вече във дните ми царства...
Гълтам в разчетена доза
към единайсет лекарства...
Две-три успявам да скрия...
Е, заслужавам шамари.
Пия на разсипия
чайове и отвари.
Гледа ме лекарят строго,
ала надежда ми дава...
Имаш късмет, слава богу!
Животът ти продължава.
Колко? Гаранция няма...
Ала от тебе зависи...
Глупава самоизмама...
И театрални кулиси...
Сякаш играя в пиеска...
И наближава финала...
Време е да ръкоплеска
в такт търпеливата зала...
Бива ме още по външност...
Явно – това й хареса.
Колко е хубаво всъщност!
Дълъг поклон... И завеса...
4 декември 2017г.
5.20 сутринта