/Поглед.инфо/ Последните два концерта от фестивала „Изкуството на барока” ни подсетиха за доминиращия дух на театъра в ХVII и XVIIIстолетие. Операта, в която се вихрят преекспонирани страсти и неочаквани драматични ситуации, е любимо забавление на бароковата публика.

Увлечението по театралното се настанява и в инструменталната музика - солистът, подобно героя на сцената, е звездата в концертния спектакъл. Към този важен исторически ракурс ни притегли ансамбъл Les Ambassadeurs - „Посланиците”, ръководен от Алекси Косенко, с програмата си на 17 ноември, която можем да наречем „Viva Italia!”. Тя тръгна от Концерт за флейта, две цигулки и басо континуо на Леонардо Лео и се насочи към Хендел. Пребиваването в Италия на младия композитор е вдъхновяваща школа, подхранваща пламъка на нови идеи и по време на кариерата му в Лондон, където пише опери и кантати в италиански маниер - в илюстрация прозвучаха арии из операта „Тамерлан” и кантатата „MiPalpitailcor”. Между Хенделовите творби чухме пиеси от Жан Мари Льоклер и Мишел Блаве - проповедници на модния италиански стил във Франция, който кръстосват с типичната френска елегантност и танцувалност. Тази година Les Ambassadeurs бяха в камерния формат на квартет/квинтет от две цигулки (Зефира Вълова и Живка Калчева), виолончело (Попи Уолшоу), клавесин (Марианна Хенриксон) и флейта (Алекси Косенко). За разлика от съвременните, старинните инструменти или техни копия (на каквито свирят музикантите от състава) звучат с по-тих, но ясен звук, изключително богат на обертонове. Това предпоставя абсолютна пълноценност на този „мини” оркестър в целия резониращ спектър от високи до ниски тонове, а и предимство.

Известният Концерт за флейта в ла минор от Мишел Блаве Алекси Косенко изпълни с лекотата на голям артист – виртуозни фиоритури, дълги изтеглени тонове, спиращи дъха, изящни диалози между солиста и примите-цигулки. Всичко това напомня бравурните оперни арии и не случайно акцентирах върху театралния привкус на бароковата инструментални музика, той майсторски бе разкрит от Косенко. Сонатата за две цигулки и басо континуо в си минор от Льоклер също е образец на висок виртуозитет, но в нея героят сякаш разговаря със самия себе си. Музиката изявява различни емоционални състояния, които цигулковото дуо Зефира Вълова и Живка Калчева създадоха в омайно партньорство и класен инструментализъм. Попи Уолшоу и Марианна Хенриксон водеха партията басо континуо, в старинния ансамбъл тя е фундаментът - много опитни музиканти, с възхитително стилово въображение! Ще откроим специалното участие в концерта на младия италиански контратенор Карло Вистоли (възпитаник на Соня Прина, лауреат на престижни конкурси). Бароковата опера, знаем, е царството, в което властват контратенорите. Операта „Тамерлан” от Хендел събира в съвместен проект Вистоли и Les Ambassadeurs - дни преди идването им на фестивала, за първи път в Познан, те изпълняват концертно цялата творба. Вистоли пее партията на Тамерлан, в София изпълни не само две арии на своя герой, а и две на неговия съперник Андроник. В по-камерна светлина Вистоли засия в соловата кантата на Хендел, великолепна кода бе бисовата ария за солираща флейта и контратенор из операта „Орландо фуриозо” от Вивалди. Несъмнено е певец и артист с талант, ще го запомним като откритие на фестивала.

В „Изкуството на барока” за първи път присъствахме на уникалното „Надсвирване” между двама страхотни изпълнители: холандеца Ерик Босграаф (блокфлейта) и българина Недялко Недялков (кавал). Импровизацията е страст и за двамата свирачи, които всъщност са привлечени не от идеята за надмощие в съперничеството (подобни състезания-атракции са популярни в бароковата епоха), а от идеята за общуването в музиката. Малко предистория: между компактдиска с „Годишните времена” на Вивалди (собствената си версия Босграаф изпълни с ансамбъл „Кордевенто” през 2012 г. в „Изкуството на барока) и предстоящия албум с творби на Пиер Булез, холандският виртуоз се впуска в новото „българско” приключение. Още от създаването на бароковия фестивал, Ерик е незаменим участник, концертите му винаги са събития! Името на Недялко Недялков, солист в Народния оркестър на БНР, нашумя с участието му в проекти на бароковия гуру Йорди Савал.

Как протече „Надсвирването”? Първо Ерик изпълни три от любимите си пиеси на нидерландския майстор Якоб ван Ейк, монолозите на Недялко Недялков бяха върху няколко български народни песни и влашки хора. И се започна фиестата на „Crazy”-дуото, както се нарекоха: „Чичовата”, „Криво пазарджишко хоро”, „Криво садовско хоро”, „Хубава си, моя горо” („каращисана” с бароковата „Амарили”). Забавление от висок порядък! Подходът на Ерик към българския фолклор не е умилително туристически, той е подтик към фантазията му на импровизатор. Недялко, естествено, свободно витае в нашия си фолклор, но показа на какво е способен изкусният съперник. С точни попадения реагираше, провокираше и обиграваше щурите идеи на Ерик. За този концерт е трудно да се разказва, преживяването си остава личен полет на душата, въздигната от двамата магьосници.