/Поглед.инфо/ Меракът на Трифонов да влезе в политиката е голям, куражът и възможностите - не чак толкова

Слави Трифонов влиза в политиката. Не, това не е новина от вчера. Не е дори от миналата година. Откакто изникна на сцената в началото на 90-те, шоуменът не спира да се тика в политиката. Само дето никога не му е стигал куражът лично да се кандидатира за изборен пост. И по всичко изглежда, че не му стиска и сега.

Подобно на много други публични фигури, белязали прехода, Трифонов и хората около него винаги са били едновременно вътре в политиката и извън нея. Така е още от времето на емблематичното за 90-те години предаване "Ку-ку". Уж политическа сатира, уж опозиция на властта, пък използва утвърдената си марка, за да даде живот на партия - "Народно движение Ку-ку". Просъществува кратко, но събра целия екип на предаването зад "Нов избор" на Димитър Луджев, гръмовно провалил се на парламентарния вот през 1995 г. И това беше само началото.

Наследникът на "Ку-ку" - "Каналето", стана един от катализаторите на зимните протести срещу правителството на Жан Виденов през 1996-1997 г. ("Пътнико Виден, пътнико Off" и старите възрожденски песни, изпълнявани от актьорите, бяха неофициалните химни на гражданския бунт). Още не беше заглъхнал тътенът от събитията, а Любен Дилов-син - партньор на Трифонов в предаването,

вече се гласеше за парламента с нова партия

- "Гергьовден". Седесарският устрем към властта обаче беше прекалено мощен и гергьовците бяха принудени да се снишат. Врагоманията на кабинета "Костов" скоро им даде повод да надигнат глави и воденото от Трифонов ново предаване "Хъшове" се заплете в многофронтовите битки на синята власт. Шоуто беше спряно, Трифонов публично се острига в знак на протест, а самият Костов се принуди да му даде аудиенция, за да потуши обществения скандал. Добре е да помним как тогава Любен Дилов-син разправяше, че управляващите искали "зорлем да ги вкарат в политиката" - думи, които Трифонов очевидно не е забравил, след като ги повтаря и до ден днешен.

Не се оказа необходимо обаче някой да насилва обкръжението на Трифонов, за да ги засили към властта. От 1999 г. нататък "Гергьовден", водена от Дилов-син, започна да се явява редовно на избори и трайно се настани в местната власт. През 2014 г. политиката дори го събра с друг приближен на Трифонов - бившия му сценарист Росен Петров, след като и двамата се настаниха при Николай Бареков. Петър Курумбашев - един от идеолозите на "Ку-ку", дори стана депутат от БСП на два пъти и сега работи в Европарламента. Самият Трифонов обаче избра да продължи по отъпкания от "Ку-ку", "Каналето" и "Хъшове" път, като смесва политика и шоубизнес. И създаде "Шоуто на Слави".

Предаването открито се захвана с политика в началото на 2009 г. По това време всички усещаха прииждащата вълна на обществено недоволство, която щеше да помете тройната коалиция. Трифонов реши да тества

докъде реално се простира политическото му влияние

И през януари 2009 г. се обърна към президента, парламента и правителството с искане да инициират референдум за промяна на избирателната система от пропорционална в мажоритарна. Без да чака отговор, започна сам да събира подписка. А неглижирането на инициативата му от управляващите използва като претекст, за да се пробва на истински избори. Не се кандидатира той, разбира се - издигна за независим кандидат-депутат варненката Валерия Петрова, бивш служител на регионалното министерство, уволнена, по нейните думи, след като направила забележка на тогавашния министър Асен Гагаузов, че нарушава забраната за пушене във ведомството. Петрова взе 14% от гласовете във Варна, задмината от кандидати на ГЕРБ и БСП. Нелош резултат за независим, но недостатъчен, за да удовлетвори каквито и да било сериозни политически амбиции.

Неуспехът накара Трифонов да се обърне към "обичайните заподозрени". Като Меглена Кунева, чиято кандидатура за президент подкрепи през 2011 г. "Своеобразното влизане на шоуто в политиката бе обяснено от Слави и колегите с желанието

да бъде издигнат достоен кандидат за президент,

който не е представен от политическа партия, а мотивът са интересите на нас, българите", обясниха тогава от предаването завоя към политика от НДСВ. Последва обаче поредният провал. Изглеждаше сякаш шоуменът е останал без варианти.

Дойде обаче юни 2014 г. и протестите срещу кабинета "Орешарски", които дадоха тласък на исканията за повече гражданско участие във властта. Тогава Трифонов се присети за старата си инициатива за референдум и оформи предложение за допитване - мажоритарно, електронно и задължително гласуване, намаляване на броя на депутатите до 120, драстично орязване на държавната субсидия за партиите и пряк избор на съдии, прокурори и началници на РПУ. Също както през 2009 г., саботажът от страна на властимащите му даде повод да започне и завърши сам инициативата си. И този път удари джакпота.

Референдумът, проведен през 2016 г., беше огромен политически успех лично за Трифонов. Участваха 3.5 милиона българи, от които близо 2.5 милиона подкрепиха предложенията му. Самият Бойко Борисов беше принуден публично да се признае за победен и да обещае, че ще работи за практическата реализация на желанията на гражданите. Социолозите дори се захванаха да изчисляват електоралната подкрепа за хипотетична партия на шоумена. Изведнъж Трифонов се беше превърнал в политически фактор от национална величина.

Какъвто и да е бил потенциалът му обаче, остана нереализиран, тъй като

Трифонов отказа да се състезава

на предсрочните избори през март 2017 г. Вместо това поде предварително обречена битка за разглеждане на резултатите от референдума в парламента, който се интересува от всичко друго, но не и от мажоритарен вот и орязване на държавните пари за партиите. Всъщност дори внезапното политическо активизиране на Трифонов миналата седмица може да бъде обвързано с допитването, понеже в началото на септември окончателно изтече срокът, в който депутатите трябваше да се занимаят с желанията на гражданите. Това му даде необходимия повод, за да съсредоточи върху себе си медийното и общественото внимание.

На практика Трифонов прави завой обратно към злощастната Валерия Петрова от 2009 г., която малцина помнят. За да отиде на избори, на Трифонов му е необходима партия, а той все още не е изрекъл тази дума. Дори и да направи партия, почти сигурно е, че няма да я оглави, няма да влее в нея собствената си популярност.

Засега Трифонов просто обещава да намери "талантливи, квалифицирани и морални българи, които могат да управляват нашата страна" и да ги представи на хората, пък оттам нататък да си преценяват дали ги искат за управляващи или не. Самата идея - представена в няколко изречения във "Фейсбук" статус, изглежда съвсем повърхностна. Политиката може често да изглежда театрално представление на хората, но тя си има някои елементарни изисквания - личности, които могат да защитят идеи, хора с послания, представи и концепции за сложни обществени проблеми.

Слави засега не предлага нищо

освен неясното "има такъв народ" (звучи като "есть такая партия"!). Той иска нови хора да сменят старите политици, защото старите не му харесват. Леко мъгляво и доста несериозно.

Но фактът си е факт - на Трифонов много му се ще да влезе в политиката. Очевидно обаче не му достига смелост да застане лично зад политически проект. Като търси други да свършат работата, изглежда сякаш пробва да запази някаква дистанция от партийната политика, от която до момента успяваше да страни, въпреки непосредствения си досег с политици от всеки калибър. А това вече намирисва на опит да се избяга предварително от отговорност, ако политическите му амбиции и този път не се осъществят.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели