/Поглед.инфо/ Да се пише за състрадание през декември е неблагодарна работа. Възприе се шаблонът, че преди Коледа всички са длъжни да заделят за непознати, ако не капчица внимание, то поне повече пари. Все ни уверяват, че добрината и неволята си имат цена. Наистина, по този начин предпразничното настроение става по-лигаво и панаирджийско, ала кой го е еня за чувството за мярка, което загубихме? Бивайки иначе, мисля, ние - обществото и държавата, нямаше да позволим да има хора, зависими от нечие благодеяние. Затова този текст ще бъде кратък – като зимен ден.
Преди няколко месеца край затворената квартална пекарна се заселиха бездомници. Местенцето е тихо – сбутано в рехавата зеленина между блоковете, уж предочите на всички, то си остава закътано. Чернокосата се устрои пред вратата, на която отдавна виси табелка с надпис „Ремонт”. Домъкна дюшек и стар син губер за завивка, там прекарваше повечето време – свита като врабче с отвеян поглед в парцаленото си гнездо. Русата направи бивака си под храстите. Кръглолика и разговорчива, тя бързо се запозна с хората от района.
Двете възрастни жени се държаха скромно. Не вдигаха глъчка, чистеха край себе си. Така преживяха лятото. За техен късмет есента също излезе слънчева и суха. После настъпи ноември с дълги и студени нощи, след които човек дори и на припек не можеше да сгрее кокалите си. Навярно именно мразът прогони нечаканите гостенки на квартала. Подире им останаха партакешите, струпани край алеята. Скоро и те изчезнаха.
Какво се случва с хората, които на стари години са принудени да живеят на улицата? Мнозина от тях на времето са имали домове и семейства, ала сполетени от нещастието, губят и едното, и другото. Причините за крушението са тривиални и често възникват от добри подбуди. Понякога родителите приписват имота на своите деца, а след това онези ги натирват навън. Друг път скътаните спестявания се дават на младите, за да започнат свое дело. Пропадне ли начинанието, страдат първо пак бащите и майките - те биват изоставяни на произвола на съдбата. В подобни случаи предадените от своите роднини възрастни трябва да бъдат защитавани. И тази тема касае пряко държавата.
Чуждата неволя има много проявления, но тя не бива да се приема като касичка, в която, като подхвърлят монетка, околните да пречистват своето его, а неконтролирани сдружения и фондове даже да припечелват процент. И въобще на повечето хора не им е нужна милостиня или изцедена крокодилска сълза. По-добре е да действа система, закриляща ги да не пропаднат. Затова сме длъжни да започнем с простичкия въпрос: защо допускаме да има бедни и бездомни старци? Ние – обществото и държавата.
* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/