/Поглед.инфо/
И ето ме отново в уречения час...
Необходимост?.. Навик?.. И ето ме пред вас...
Защото всяка сутрин очаквате от мен
едно стихотворение... И пиша вдъхновен...
И всичко... просто всичко... до днеска споделих.
И думи неочаквани във себе си открих...
И ето, че е време наистина да спра.
Но не... не си внушавам, че скоро ще умра...
Напротив... Вярвам вече, че дълго ще съм жив.
Благодаря ви... Вие ме правите щастлив!
Нормално е да бъда и малко уморен...
Но знам, че ще се върна отново някой ден.
19 януари 2018 г.
5ч. 20 м. Сутринта