/Поглед.инфо/ Стана ясно, че главният резултат от цялата ундурма около Желязната църква в Истанбул ще е ударното ремонтиране на джамии и разни обекти, свързани с турското „присъствие” в България. На това навремето му викахме „танто за кукуригу”.
Да подскажем все пак на премиера-слънце, че в това балканско “pas de deux” – танц за двама” със сърдечния му приятел Ердоган, когото вече галено наричал „Тайпи”, би могъл смирено да му напомни казуса с една болница.
Става дума за българската болница, открита през 1902 г в Истанбул. Построена е от Българската екзархия с дарения, главно със средства на Евлоги Георгиев и носи неговото име В нея са работили 60 лекари и още толкова медицински сестрия. Десетилетия наред бедните българи, живеещи в града, са били обслужвани безплатно. Българската държава е командировала наши лекари, които са оказвали квалифицирана помощ на нуждаещите се.
Като репресия срещу държавата ни в отговор на „възродителния процес”,през 1988 г тогавашният турски президент Тургут Йозал просто я отчуждава и я подарява на националистическото вестниче „Тюркие”. Периодически от 2011 г се появяват информации, че аха-аха ще ни върнат болницата, но засега си оставаме само със „заканите”. Включително и на Ердоган от 2012 година, че ще бъдат върнати всички имоти на религиозните общности.
Ами като ще си разменя любезности и прочие мили жестове с наследника на Йозал, сърдечния му приятел Ердоган, Борисов да вземе да си поиска реквизираната българска болница. А не да се чака дявол знае колко години да се точи дело, водено от турски адвокати по някаква инициатива на местни ентусиасти. Сякаш Йозал е използвал законни средства да я реквизира, да бъде изхвърлен бюстът на Евлоги Георгиев, а намиращият се в двора на болницата параклис „Свети Панталеймон” да бъде превърнат в джамия.