/Поглед.инфо/ Въпреки наситения с противоречия между институциите период и разминаващите се с правителството позиции по редица проблеми, президентът Румен Радев остава незасегнат от горещите текущи скандали. С 59% одобрение и 10% неодобрение той постига най-висок рейтинг от началото на своя мандат. Това показват резултатите от регулярното проучване на обществено-политическите нагласи на Агенция „Алфа Рисърч”.

Eдин от най-интересните резултати от проучването е как тази плеяда от различни и дори разнопосочни събития влияе на електоралната партийна подкрепа.

След скандалите около ЧЕЗ, кампанията срещу приемането на Истанбулската конвенция, атаките срещу посредническата роля на България на европейската сцена, БСП отбелязва свои символни победи и скъсява дистанцията с ГЕРБ до 2.5%.

ГЕРБ запазва мястото си на първа политическа сила с подкрепа от 23.1% от всички избиратели. Външно-политическата активност на лидера на партията Бойко Борисов води до ръст от 3 на сто в неговия личен рейтинг – до 36%.

С подкрепа от 20.5% левицата скъсява дистанцията с ГЕРБ, но не заради електорален ръст, а заради спада на основния политически опонент. Лидерът на партията, Корнелия Нинова (доверие 26.4%) също не успява да повиши личния си рейтинг.

Въпреки скандалите помежду им, Обединените патриоти успяват да се задържат на 5.2% електорална подкрепа. Красимир Каракачанов е с най-висок личен рейтинг (29.8%), следван от Валери Симеонов – 11.4% и Волен Сидеров – 6.4%.

При ДПС, както и при Воля, съществени промени не се наблюдават. Движението със сигурност би имало парламентарно представителство (5.1%), докато "Вола"-та няма да е достатъчна да вкара отново партията на Веселин Марешки в парламента (2.0%).



Антиевропейската като цяло реторика на БСП обаче я поставя в своеобразен капан по отношение на първите избори, на които ще бъде тествано нейното влияние – Европейските през 2019 г.

Най-голямото изпитание за Кабинета Борисов 3, сделката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк негативен ефект върху неговия имидж. 57% са на мнение, че правителството е замесено по някакъв начин в продажбата на най-голямото електроразпределително дружество в България на пазарджишката фирма Инерком, а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя личен рейтинг.

Същевременно, 42% са на мнение, че в политически план този скандал се използва от опонентите на правителството, за да го свалят от власт. Така, макар симпатизантите на ГЕРБ също да са критични към сделката, по отношение на правителството те заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът запазва доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се увеличават неговите критици (до 43%), като негативните настроения нарастват главно сред столичани и жителите на селата.

Европредседателството и външно-политическата активност на кабинета, от своя страна, са основният ресурс за една по-широка обществена подкрепа по ключови теми, надхвърляща електоралната база на коалиционните партньори. 37% определят българското председателство на Съвета на ЕС като успешно до този момент, срещу едва 13% - като неуспешно. 50% одобряват приоритета на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този контекст премиерът Борисов повишава рейтинга си с 3% спрямо декември.

Сред външно-политическите фактори, оказали неочаквано силно влияние върху общественото мнение, трябва да се отбележи преди всичко отзвукът от политическите изказвания на руския патриарх Кирил. 67% оценяват неговите думи, че българите не са проявили признателност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги приемат за приемливи и справедливи. Извън конкретните думи обаче, за първи път се наблюдава по-сериозно проблематизиране от широки обществени слоеве на поведението, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия настоява не за просто признателност, каквато мнозинството от хората наистина проявяват, но и страната ни да следва нейния път на развитие. Което, също според мнозинството от българите, не съответства на техния избор.

В резултат от тези промени, за първи път след Украинската криза и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в традиционно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението между Европа и САЩ от една страна, и Русия, от друга, заради отравянето на Скрипал, ще проличи в следващите месеци. Охладняването към Русия, обаче, успоредно с европейската активност на правителството, води до нов ръст на обичайно високата подкрепа за ЕС (от 50% до 58%), но също така и до известен ръст в одобрението на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели