/Поглед.инфо/ Естествено е лидер, дошъл на власт чрез метеж, да вижда навсякъде около себе си... метеж

За хората, които не се интересуват от политиката или от партиите, е твърде неясно какво се случва в БСП. Именно случва ще кажат. Истината е, че в БСП набират сила тенденции, а не стават случки. Т.нар. ново ръководство е избрано преди две години. За това време обикновено всяко ръководство успява да се превърне от ново в силно, успешно или някакво друго. Това не. Защо? Поради задълбочаващото се разминаване в разбирането какво е БСП и какво означава да си начело на една лява партия в България днес.

Започнало кариерата си с мантри, то продължава да се опитва да ръководи социалистите с мантри. Основната мантра е – ей сега, аха-аха сме взели властта. Всъщност властта никога не е била самоцел в тази партия освен на отделни личности. Хората в ляво устойчиво очакват от лидерите си конкретни действия и най-вече – политики. За разлика от други партии, властта се разглежда като средство. И това е

най-големият кошмар на левите,

защото, озовавайки се във властта, те трябва да изпълнят очаквания за конкретни леви политики – незабавно и без никакви оправдания за ситуацията, парите и трудностите в управлението. Това е и сериозна причина за загубата на власт – самите социалисти веднага се разочароват, критикуват постоянно и са вечно недоволни от всичко, което се прави, когато са в управлението.

Така че да се опитваш да стимулираш социалистите с това, че властта е като зряла круша и ей сега ще падне в ръчичките им, е, меко казано, слабо ефективно. На тях им трябват политики. И след неуспешните заклинания, че новият лидер на БСП е дошъл, за да застане начело на победен марш към властта, че това, което е необходимо, е само да си я разпределим – кой в кое министерство ще е и кой ще е в близкото му обкръжение, най-накрая те решиха да представят алтернатива на управлението, което така и не си отива въпреки заклинанията.

Това писание се превърна в ябълката на раздора

Не заради съдържанието си, защото в ляво дебатът върху програмни документи е обичайна практика. И каквото и да е написано в тези документи, самият факт на партийно обсъждане може да легитимира всяко политическо предложение. Големият проблем с алтернативата е, че направи ясно за всеки партиен член нарушаването на основните принципи и ценности на тази партия. Основните от тях са, че подобни документи се създават от самата партия – нейните органи, експертите в комисиите, хората по места с техните предложения и идеи. Освен това управленска алтернатива за социалистите означава управленски политики, а не популистки излияния тип царските 800 дни. И не на последно място, ПР-ът не е за лидера, а за политиките и партията.

Към казаното дотук трябва да добавим вътрешнопартийните отношения, които също бяха променени радикално от продължаващото да остава „ново“ ръководство. Отношения, комуникация и взимане на решения, характерни за лидерска партия, се налагат в организация, която не само практикува, но и е създадена и функционира чрез силата на идеите и действието на всичките си членове. Ако някой не разбира за какво става дума, може да влезе в сайта на БСП и да види следната уникална „информация“ – че

партията е създадена през 1993 г.

и че има за лидер Корнелия Нинова. Толкова. Казано е всичко.

Организационно талибанство, идеен вакуум, властови глад – това характеризира днес БСП. Тъжно е почти колкото да наблюдаваме разпада на СДС, дължащ се на поставянето на властта в центъра – там, където при партиите трябва да са идеите, политиките и хората.

В тази ситуация е естествено един лидер, дошъл на власт чрез метеж (да използвам вече пуснатия в обращение революционен термин, защото тази реторика е особено близка до новото ръководство на БСП), да му се привижда навсякъде такъв. При това обективната истина е, че този лидер е отдал всичките си сили да лиши от власт и влияние, от достъп до решенията всеки друг в БСП, като приватизира собствената си партия. Така че изглежда логично лишените от власт да се бунтуват. Но тази мухлясала риторика от началото на миналия век е само поредното ПР заклинание. Позицията, която събира подписите на почти половината от ръководния орган на БСП, е само формата, за да се започне съзнателно блокираният от ръководството диалог в партията. Така че – бунтът предстои, ако това последно усилие за разговор и постигане на съгласие се провали.

Ясно е, че опитът да се нормализират процесите в БСП е

на прага на окончателния крах

От постовете на лидера във "Фейсбук" става ясно, че поведението тип „на война като на война – всички средства са добри“ ще продължи. Ясно е също така, че ако има хора в БСП, които споделят изразените в позицията ценности и принципи, те няма как да се откажат от битката. Видимо е, че електоралният бонус от спечелването на изборите за президент и енергията от първата година на това партийно ръководство са напълно изчерпани. Както е очевидна и липсата на аргументи под формата на политики, за да убедят избирателите, че са необходими предсрочни избори и те могат да бъдат спечелени от една лява алтернатива. Не на последно място, БСП не само се изолира, тя започна война срещу всички, включително срещу собствените си членове и симпатизанти.

Така че, ако трябва накратко да отговорим на въпроса „какво става в БСП“, отговорът е – вътрешнопартийна битка за една партия, за леви ценности и за възможността българските граждани да имат поне смислена лява партия, след като наблюдаваха самоунищожението на дясната.

Сега


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели