/Поглед.инфо/ Стълкновение от хора по етажите на НДК. Не, не заради концерт на Преслава, или семинар на Кобилкина. Представете си – заради книги.
Заради повишения интерес на последното книжно изложение, тази година "Пролетният базар на книгата” за първи път е разположен на три етажа в НДК. Броят на участниците пък е рекорден. Традиционно организаторите са подготвили редица мероприятия, срещи с автори и изненади за посетителите. А още в първият ден от изложението щандовете и етажите се напълниха с посетители.
Събитието може да се сравни единствено с Европейската нощ на музеите. Тогава в повечето големи градове у нас културни институции отвориха врати за безплатни посещения със специално организирани за целта събития. Нощта на музеите се провежда у нас от 2005 г., но тази година провокира повишен интерес.
Дали защото организаторите бяха подготвили повече мероприятия от минали години, дали защото има глад за духовно-естестически преживявания? Ключовата дума „безплатно“ също изигра своята роля и провокира интереса на немалко посетители. Пред Археологическия музей дори се изви опашка. Много от посетителите бяха силно впечатлени от изложбата „Дух, душа, тяло“. Младежката публика бе привлечена от музикалните изпълнения на талантливи възпитаници на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и кратките етюди по музика на Гершуин, които представиха танцьорите от Националното училище за танцово изкуство. Бяха осигурени и атракции, като например полет с балон, който пренася гостите на Националния военно-исторически музей във времето на балонното отделение на Българската авиация.
На земята студентският камерен оркестър от Музикалната академия под диригентството на зрител от публиката вдига бойния дух с военни маршове. Ретро трамвай пък връщаше хората във времето на стара София, когато думата „спокойствие” не е била позната само по празници. За децата пък бяха осигурени различни творчески работилници – за рисуване и танци – последното е заслугата на Външно министерство.
За финал, в бившия царски дворец зазвуча „Многая Лета“ в чест на 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов. Точно в полунощ прозорците на двореца бяха отворени, за да се чуе навсякъде изпълнението на великия бас пред насъбралата се аудитория. Не е като да няма интерес към културата. Онази култура, която уж липсва.
Защо тогава непрестанно се говори и пише за чалгата и нейното деструктивно влияние? Откъде това възмущение, че няма култура и че подрастващото поколение се възпитава в чалга ценности, поради което затъпява прогресивно? Сигурно защото от телевизии и сайтове ни облъчват с халтура, зрелищни риалити формати и клюки за живота на кухи медийни герои – т.нар. информационна и интелектуална чалга. Да, тя е навсякъде, защото е по-комерсиална и защото, признайте, хората са любопитни и обичат жълтини.
Това не означава, че култура няма. Напротив – културата у нас през последните 6-7 години бележи своеобразен бум. Филми и сериали се правят на конвейер. Някои дори печелят международни награди. А ако ходите на театър, знаете, че залите се пълнят, за някои постановки билетите свършват месец по-рано. Много от сайтовете за онлайн пазаруване предлагат оферти за театрални постановки с до 50% намаление. Така средно за 6-8 лева, (колкото е едно „биг мак“ меню във верига за бързо хранене), можете да си купите билет за „Парижката света Богородица“ или за „Ревизор“ на Гогол с участието на Калин Врачански. Освен това, за целия юни месец театъра на Българската армия предлага всичките си постановки на цена от 7 лв. Специален талон на театъра, който може да бъде намерен на страниците на някои всекидневнции, пък носи 3 лева отстъпка на притежателя си при закупуване на всеки билет. Така любимият спектакъл, ще бъдат достъпен на фантастичната цена от 4 лева! Малко обидна е тази ниска сума за артистите на Мелпомена, но това е друга тема. Така, на цената на две кафета в Мола, може да гледате Шекспировият „Много шум за нищо”, и незалязващия хит „Секс наркотици и рокендрол”. Не пропускайте и брилянтна постановка на Оскар Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен” (Иван Ласкин там прави страхотна игра), също и отличеното с „Аскеер” за най-добро представление „Ромео и Жулиета”. На промоция се предлагат и билети за концерти и опери. Доскоро само срещу 9 лева можехте да се насладите на Моцартов концерт на Софийската филхармония. Повечето известни опери гостуваха в България и залите бяха пълни. И това не е всичко.
През последните 10 години книгоиздаването прави революция. Вярно, причината не е, че има събуждане на таланти, а че от комерсиалност издателствата са склонни да издават каквото им предложат. В същото време всеки иска да пише. Дали може и има ли какво смислено да каже, е друг въпрос. Писането на книги стана като рекламно участие в телевизионна игра. Затова и писателите са повече от читателите, но това е друга тема.
Думата ми е за културата, която уж отсъства. Т.е. културно предлагане има – и театри, и книги, и кино, и концерти, има ли търсене обаче? Ако човек се интересува и изпитва глад за тези неща, намира начини. Както направиха в Нощта на музеите всичките близо 15 хиляди души (само в София), излезли да обикалят столичните улици в търсене на духовни преживявания. Но ако лежиш и чакаш културата да потече от екрана, нормално е да останеш с впечатление, че чалгата е навсякъде.
Ролята на телевизията е да забавлява, а халтурата е най-близо до тази функция. Личното ти културно ограмотяване – твоето и на децата ти, е твой избор. Клишираните твърдения как чалгата ни задушава, са на хора, чиято единствена връзка със света са телевизията и интернет.
Във Фейсбук дори има група „Бунт срещу чалгата“. А поради що се бунтуваш, неразумний юроде? Някой да ни кара насила да гледаме и слушаме простотии? Чалгата е избор. Ако игнорираш нещо и не му придаваш значение, то ще умре като фактор. Тези, които превръщат чалгата във фактор, са не само слушащите я, но и тези, които й придават значение, като непрестанно я хиперболизират. Битката с чалгата е в нейното игнориране и в даването на приоритет на нейния антипод. Светът е толкова пъстър на възможности…
Какво сте се вторачили в тази чалга?
Извод - чалгата културата е по-скоро следствие, отколкото причина. Следствие, на потенциала на обществото...и ако я нямаше, със сигурност щяха да измислят неин аналог.