/Поглед.инфо/ Вместо една разумна и ефективна здравна реформа, сегашното правителство и министърът на здравеопазването с поредица неуместни и лобистки решения създадоха безпрецедентен хаос в българското здравеопазване.

Това са онези промени, които бяха внесени в Закона за здравното осигуряване, с които се раздели универсалният пакет на НЗОК на такъв с пълен достъп до медицински услуги и допълнителен. Така ние загубихме като държава една от най-ценните си придобивки в здравеопазването – разрушаване на универсалното покритие с медицинска помощ. Сега ще имаме стеснен достъп до болнична медицинска помощ, защото клиничните пътеки намаляват от 311 на 265, от които в основния пакет остават 195, три в допълнителния и останалите са плаващи, тоест ще бъдат премествани ту в единия, ту в другия и много хора ще бъдат потърпевши от това. Другото, много важно е, че така се нарушава 100% солидарният характер на българското здравно осигуряване. Това ще доведе до затруднен и дори ограничен достъп на пациентите до медицински услуги, включително – дискриминация по диагнози; ще се оформят листи на чакащите, а от там – ще се създадат предпоставки за корупционни практики, нерегламентирани плащания и финансов натиск върху пациентите на различни нива в системата. Затова с подписите на пет политически сили Законът за здравно осигуряване бе обжалван в Конституционния съд.

Вторият „Стълб“ в реформата на Москов беше Закона за лечебните заведения. Сключването на договори между Касата и лечебните заведения няма да е задължително. Предлага се наредба на здравното министерство за критериите, по които Касата да избира кои лечебни заведения да финансира. Директорите на регионалните здравни каси ще решават чрез точково оценяване с кои болници да сключат договор тази година. Потърпевши от това ще бъдат общинските болници. Представената национална здравна карта предвижда орязване на леглата за активно лечение от 38 334 на 35 316 или с 3 180 по-малко. Остава неясно какво ще се случи с останалите 16 189 легла, защото ако погледнете националната статистика ще види, че общия брой на леглата в България към 31.12.2014 г. е 51 505 – само на здравния министър това не е направило впечатление. Всички предложени параметри в здравната карта са формално-количествени, при това лошо подбрани, липсват качествени измерители на дейностите.

Изпълнението на така представената национална здравна карта ще доведе до хаос и объркване в предоставянето на здравни грижи. Самото намаляване или преструктуриране на легла означава по-малък прием на пациенти, а в комбинация с основния и допълнителен пакет означава, че пациентът ще има по-малък от сегашния избор и ще чака и евентуално доплаща повече. Министърът предлага преструктуриране на легла особено на хирургични такива, но не става ясно какво точно ще се случи с хирурзите, защото легла лесно се преименуват, но лекарите са живи хора, без които няма здравеопазване. Не е ясно например когато няколко хиляди хирургични легла се закрият, а други се нарекат за продължително лечение как точно хирурзите, които са ги обслужвали ще започнат да лекуват продължително.

И това се прави при положение, че България е една от държавите в света, в които плащането от джоба за медицински услуги и лекарства е най-голямо. Личните разходи за здраве у нас, съгласно последния доклад на Световна банка, са 48,6%, при препоръка на Световната здравна организация те да бъдат под 20%. Това високо ниво на допълнителни плащания за здраве значително ограничава финансовата сигурност на населението, в резултат всяка година над 4% от населението обеднява.

И този закон е атакуван в Конституционния съд.

Като контрапункт на горното смятаме, че в центъра на нормативната регулация следва да се постави пациентът. Пациентът с неговите здравни и здравноосигурителни интереси. Пациентът се интересува от това лечението му да е с максимално качество, бързо осъществимо и лесно достъпно. Това означава коренно различна и променена философия на здравна политика и регулация.

Амбицията на правителството и най-вече на здравния министър да приключи 2015 г. с нулев дефицит, заложиха проблеми в сектора. От една страна прехвърлените задължения на НЗОК за 2016г. натовариха сериозно сегашния бюджет. От друга - задълженията на държавните и общинските болници достигнаха близо 500 млн. лв. Само 11 от общо 65 държавни болници са в добро икономическо състояние и нямат просрочени задължения. 12 държавни болници са на загуба, а при 18 дружества - собственият капитал е спаднал под размера на вписания. При 22 държавни болници натрупаните дългове надхвърлят половината от капитала им и са в процес на декапитализация.

Тази ваша политика води до влошено финансово състояние на държавните и общинските болници, а от там и намаление на възнаграждението на медиците работещи в тях. Това води до масово напускане на добри специалисти и цели екипи от тези болници, привлечени и от по-доброто заплащане в някои големи частни болници, радващи се на благосклонно отношение на управляващите към тях.

Продължава да се влошава структурата на разходите в бюджета на НЗОК – извънболнична помощ - 20,5%, лекарствени продукти - 27% и болнична помощ - 47,8%. При положение, че това е вторият бюджет на министър Москов и при положение, че от сутрин до вечер ни се обяснява, че доболничната помощ ще бъде приоритет и ще има повече направления, как ще ги има като бюджетът на Касата е гласуван от всички вас – управляващото мнозинство. Противно на твърденията на Москов се вижда рязко увеличение на разходите за лекарствени продукти от 796 млн.лв. за 2015 година на 1 041млн. лева за 2016 или с 245 милиона повече.

Там, където се извършиха преструктурирания на лечебни заведения резултатът бе обратен. Обединението на столични болнични лечебни заведения без финансова и юридическа обосновка, доведе до – увеличаване на администрацията и нарастване на дълговете им.

Въпреки заявленията на здравния министър, че има прекалено много лечебни заведения, през миналата година бяха издадени 78 нови разрешения за нови дейности на 66 болници. Дадено е разрешение за нови 27 отделения, 9 от които в София.

Всичко, касаещо лекарствената политика през този период, беше свързано с некомпетентност и провали. Измененията в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти се представят като грижа за хората. Под предлог да се спестят стотинки на пациентите те всъщност ще бъдат принудени да плащат много повече, за да останат на лечението, което им помага. Въвеждането на т.нар. „ценови коридор” при реимбурсирането ще доведе до отпадането на над 500 от масово предписваните лекарства от реимбурсния списък. Пациентите ще бъдат лишени от съответните лекарства и ще бъдат принудени да ги плащат сами. Причината е, че фирмите производители не могат да се вместят в определения ценови коридор. Тук започват парадоксите. Защото здравната ни система, известна с най-ниското ниво на реимбурсиране на лекарства в ЕС, няма да спести нищо по този начин, а на пациентите административно им налагат смяна на терапията, ако искат да продължат да се лекуват по линия на касата. Очевидно изплашен от вота на недоверие и тежкия удар, който пациентите ще понесат, съответно негативният публичен отзвук, министърът реши да отложи въвеждането на тази мярка от следващата година.

Особено тежък и с широк, негативен обществен отзвук беше скандалът с неправомерния внос на две ваксини от Турция, „предназначени за Имунизационния календар на България”. Поставено под риск бе опазването на здравето на българските деца. Наруши се имунопрофилактиката, като се допусна забавяне или прекъсване на имунизационния календар за няколко поколения деца. Непоправимо бе разклатено доверието на българските родители към провежданата от МЗ политика за задължителна имунопрофилактика. Доверие, което е изграждано десетилетия наред.

Според Главна прокуратура има закононарушение с вноса на тези ваксини, а едната от тях се оказва с доказано опасно за здравето съдържание. Само този факт веднага налага подаване на оставка от страна на министъра на здравеопазването.

Освен нормативен хаос и непоследователни управленски решения и действия, станахме свидетели на куп празни и неосъществени идеи, гръмко обявявани от самия министър.

Едно от първите обещания на министър Москов беше, че от 1 януари 2016 г. ние ще разполагаме с електронна здравна карта, която ще съдържа числов здравен код. Очевидно това не се случи, но за сметка на това имаме друга концепция. През април миналата година той въведе отново тип идентификация чрез лична карта, в която има естествено и числови идентификатори. Тази система претърпя провал, въпреки милионите, които бяха изхарчени. Но вместо да накаже измамниците и фалшификаторите, той наказва нас.

Сега ние, които нямаме никаква вина за това като здравноосигурени и като пациенти, ще трябва да даваме пръстови отпечатъци. Освен риска за мащабни дигитални измами се очертават и много други проблеми. Всеки лекар, всяко лечебно заведение само ще си закупува не само скенера, но ще трябва да купува и биологичния контролер, трябва да купува потребителски софтуер, трябва да купува аксесоари. Тоест поредно увеличаване на разходите.

Високомерното и арогантно поведение на министъра на здравеопазването, а също – безпардонният му, популистки стил и некомпетентно управление, станаха възможни, благодарение на подкрепата на цялото управляващо мнозинство, на правителството и най-вече на министър- председателя.

Затова днес, всеки народен представител, които подкрепи искания от нас вот на недоверие с гласа си казва стоп на тази безумна и унищожителна спрямо българския народ политика в здравеопазването. Политика, ограничаваща достъпа до медицински услуги и рушаща солидарния характер на нашата здравно – осигурителна система. Политика водеща до тежка дестабилизация на всички звена в системата и силно напрежение между пациентите и медицинските специалисти.