/Поглед.инфо/ България има формален суверенитет. Тя е самостоятелна република. Ние се явяваме на избори с идеята да изберем собствен държавен глава с представителна функция и изпълнителна власт. Това обаче на практика е силно ограничено.
При новите обстоятелства ще бъдем захвърлени обратно към себе си и към собствения си ресурс за справяне. Настъпил е сякаш часът да приберем своето глобалистко въображение и верноподанически инстинкт от посоката навън към посоката навътре. Защото политиците трябва да носят отговорност за националната общност, да я чуват. Трябва да съумеят да разговарят с тази общност и да не я хвърлят в изкушението да решава политически въпроси чрез референдум, за които не е квалифицирана. В отчаянието на едно драматично недоверие към политическата класа, разбираемо е това, което правят хората и техните масови трибуни. Те казват оставете ни, ще решаваме ние.
Не искам да драматизирам ситуацията, защото няма нито драматичен обрат, а има тенденция. България не може да преживее фундаментална политическа криза. И кризата не може да получи размер на катастрофа. Всичко ще отмине, нищо особено няма да се случи. Има една криза обаче, която е кризата на кризите. Това е кризата на статуквото, на все същото, на това, което не може да постигне промяна. Това е голям проблем.
Това е началото, но то може да се абортира по правилата на българската участ. Напълно възможно е, дори по-вероятно. Но може да се възстанови и ново отношение към българския факт. Нов опит не за помирение, а за разговор. Да направим нов опит за разговор, много отговорно за съдбата на националната ни общност.
-------
Доктор Николай Михайлов, психиатър. Текстът е част от негово интервю пред БНТ.