/Поглед.инфо/ Болниците в страната продължават да окапват една след друга. След Ловеч и Враца, се задъхват и тези във Видин, Поморие, Ст. Загора. Защо стигнахме дотук, кои проблеми водят до тези резултати, има ли решение, защо досега никой не се осмелява да реформира здравната системата, попитахме д-р Таня Андреева, дмн. Тя беше министър на здравеопазването в кабинета на Пламен Орешарски.

- Д-р Андреева, болниците започнаха да затварят врати, защо?

- Това е много стар проблем, още от времето на д-р Илко Семерджиев. И ще ви кажа какво имам предвид. Когато се създава новият здравноосигурителен модел с една каса, за която правилата за финансиране се определят от министъра на финансите, тогава би трябвало да се направи сметка с колко болници тя може да работи. В България от тогава досега броят на болниците нарастна с една трета и вече е над 360. Това означава три неща. Първото е, че от 2006 г., въпреки увеличените цени на апаратурата, медицинските изделия и консумативи и труда на медиците, цените на клинични пътеки, които са много остарял начин за работа в болниците, не са актуализирани. Второ, тази реформа, която започна тогава, не предвиди баланса между извънболничната и болнична помощ, защото с годините нашето здравеопазване се превърна в здравеопазване на болниците, а трябва да е точно обратното. Трябва да се развива профилактиката, леките заболявания да се лекуват в извънболничната помощ, там да бъдат наблюдавни хрониците, за да не стигат до болница. Извънболничната система трябва да бъде пазач на болничните врати, но се получи обратното. По-големият поток отива в болниците, където всичко е много по-скъпо.

- Кой е виновен за това нарояване на лечебни заведения, може ли един министър просто да откаже да даде разрешение за появата на нова?

- Не, затова трябва да се създадат първо нужните правила и политики. Има много начини, по които да се определи колко лечебни заведения и за какви заболявания трябва да има. Чудя се как преди 20 години е имало 260 болници, бюджетът е бил много по-малък, а в тях са се лекували нормално хората. Сега бюджетът ще бъде близо 4 млрд. и пак няма да стигне, защото и контролът над болниците не е добър. Може да се види и в Аганецията за обществени поръчки на какви цени те купуват материалите и апаратурата си. И третото много важно е министерството да въведе правила за работа на болниците, независимо от това кой им е принципал, защото в държавните и общинските се приема всеки пациент и това е правилно. В някои частни болници има избираемост. Да се връщат спешни случаи, тежки случаи, които костват ресурс на лечебното заведение, най-малкото е неприемливо.

- Не трябват ли тогава промени във финансирането им?

- С тези вноски и ресурсът, който държавата дава в НЗОК, без да е ясно дали изобщо го плаща, може да се постъпи по няколко начина. Първият, който работи на много места в Европа, е касата да плаща нещо, а пациентът да доплаща. Вторият е да се пристъпи към нов модел на финансиране от фондовете, тогава пациентите ще си избират къде да влагат своите пари, а болниците ще могат да работят при определени условия с различните фондове. Ще има и споделен контрол, в момента това няма как да стане. В момента има едно съмнение, че тези, които работят, плащат за всички. Но това е въпрос на политическо решение.
Едно е ясно – с този ресурс тази система няма как да работи. И аз очаквам фалити на още много болници. През 2013 г. поех лечебните заведения с 390 млн. лв. задължения, днес те са над половин милиард. През 2014 г. нашето правителство актуализира бюджета на НЗОК с 230 млн. лв. Това даде глътка въздух на болниците, не казвам, че това е най-правилното, но така успяхме да удържим дълговете им, докато при управлението на д-р Петър Москов те се увеличиха със 100 млн. лв.

- Защо обаче нито едно правителство не иска да взме решение за промяна на здравноосигурителния модел?

- Напоследък правителствата в България много често се сменят, а една сериозна реформа изисква добра подготовка, много тежко обсъждане в парламента, справяне с лобитата, защото за много хора този вариант е изключително изгоден и добре работещ. Най-добре е ситуацията, в която няма особен контрол и всеки си взема от касата каквото иска.

- Кои са лобитата?

- Знам, че ще бъдат много недоволни от моите думи, но на първо място това е фармаиндустрията. В новия бюджет парите за лекарства ще достигнат 1.09 млрд. лв., което е много стряскащо и логичен е въпросът много ли сме болни. Защото, ако е така, министерството има много по-голям проблем от фалиращите болници и това е, че е пропуснало профилактиката и възможността хората да са здрави. Това означава, че до 30-40 години при такъв „сериозен" ръст на заболеваемостта, което за щастие не е така, ще изчезнем. Вярно има много скъпи нови медикаменти, иновации, които няма как да се заменят с друго, но има и генерични медикаменти, които при някои заболявания могат да се използват, въпросът е защо не се прави това. Спомням си, когато в моя мандат заговорих за повече генерика, каква сериозна медийна атака беше организрана от някои от представителите на фармаиндустрията. Така че тук трябва един пълен мандат и сериозен екип в МЗ, за да има промяна.

- А кои са другите лобита?

- В болниците това е по-малко изразено, въпреки че, ако се види справката с платените средства от касата, ще стане ясно, че 15-17% от болниците изразходват около 50% от ресурса на касата. И се пита кои са те, извън големите университетски и областни болници, където е логично да има толкова голям поток. Ще се види, че има някои частни болници, които работят с неоправдано висок ресурс. Ще дам само един пример с голямата болница в Панагюрище, където вече почти няма пациенти, напускат екипи от лекари, медицински сестри. Защо тогава тя продължава да работи с толкова голям ресурс.

- Кои са следващите застрашени от фалити болници?

- Ако не се вземат спешни мерки, за да се подкрепят лечебвите заведения, които си заслужава да съществуват, очаквам до лятото големи болници, като тези в Търговище, Благоевград, Разград, Бургас, да последват примера на врачанската, ловешката и старозагорската. Но тук трябва да отворя една голяма скоба - всички областни болници няма да успеят да оцелеят, ако нямат допълнителна подкрепа от държавата. Защото поставени на обща основа с болници, които избирателно приемат пациенти, а имат допълнителни приходи и финансирания, не могат да се преборят. Няма фалирала частна болница, защото за всеки, който влиза там, освен че се дава пътеката, винаги се плаща и още нещо. Или трябва да се спре тази практика, или трябва да се разреши на държавните и общинските да работят по същия начин. Еднакви правила и нека тогава да видим кой как ще оцелее.
Освен това какво означава – краде се в държавните болници? Да, краде се, правят се процедруи по ЗОП (Закон за обществените поръчки) и се купуват материали и техника на невероятни цени, но къде е мястото на държавата? Тя е собственик, защо не ги контролира, защо не сменя директорите им. Ще ви дам един пример с ИСУЛ. Аз оставих тази болница с 1 млн. лв. задължения, но в рамките на три години те са стигнали до минус 16 млн. Какво се случва – не се управлява добре, няма пациенти? В същото време за лекарите и медицинските екипи не са си променили заплатите, гонят се кадрите. Тоест, нужен е много сериозен анализ и контрол от страна на собствениците им – общини и държава.

- Казваме, че държавата трябва да вземе мерки, но могат ли тези болници да бъдат спасени на парче?

- Не, нужни са различни промени – от ниво болница, като започнете с разглеждането на щатовете им, защото там работи огромен персонал и много често само Фонд "Работна заплата" е колкото са приходите от касата. Това означава, че средствата за всички останали разходи трябва да дойдат от някъде другаде. Ако това не стане, болниците имат отрицателен финансов резултат. Това е един изключително погрешен подход. Онзи ден разбрах, че здравната каса ще даде повече пари на болниците в Ловеч, Враца, Видин, но това не е решение. Защото има проблем и се взема ситуативно решение, а е нужно кардинално, което да важи за всички болници, така че да не изпадат в това състояние. Освен това няколко стотин хиляди, дадени на клиники с десети милиона задължения няма как да помогнат трайно.

- Преструктуриране на болниците ли е решението?

- Първо трябва да започнем с това колко болници трябват на нашата страна с това население. Дори всички да сме болни, теоретично погледнато, пак са ни много. Слава Богу, че ВАС отмени националната здравна карта на министър Петър Москов, защото не беше удачна. Но трябва да се направи нова здравна карта, която да определи какви лечебни заведения трябват на страната и тогава да се мисли как ще се финансират.

- При 360 болници, от които 100 са частни, вече има ли полезен ход?

- Разбира се, има много държави. В Чехия и Словакия например дейността на много общински болници се дава за управление на някой друг. По време на моя мандат, като не твърдя, че това е най-доброто решение, обсъждахме под шапката на областните болници да бъдат включени общинските, защото има много места, където те са много. Вземете за пример област Ловеч, там има болници в Луковит, Тетевен, Троян, защо са толкова много, част от тях могат да бъдат преструктурирани в спешни центрове. И тук ще кажа един голям упрек – от 2014 г. не се работи по стратегията за реорганизация и модернизация на спешната помощ. Говори се само за едни линейки, но, когато представихме концепцията в Брюксел и беше осигурено финансиране, никой не е говорил за линейки, те одобриха създаването на мрежа от спешни центрове.

Такъв може да има и в Луковит, и в Тетевен, а и в Поморие, които да поемат спешните пациенти. Дори могат да имат стационарни легла и да окажат първа помощ, а след това пациентът да се транспортира до големите болници, ако има нужда от това. Под шапката на областните болници могат да се обединят общинските. Това може да доведе до преструктуриране на дейност, не е нужно на всеки 15 или 20 км. да има всички видове дейности. А това би могло да помогне и при решаване на кадровия ресурс в страната. Какво пречи на лекар от Луковит да даде дежурство в Тетевен или Ловеч! Това ще спести и финансов ресурс. Едно е да правиш голям търг и да постигнеш по-ниски цени на лекарствата или консумативите, друго е всяка болница да си прави малки поръчки и да купува на каквито цени иска. Така че с едно такова обединение, ще се намали броят на лечебните заведения, ще се преструктурират дейности, няма на всеки ъгъл да има кардиология, хирургия, очни отделения и какво ли не, ще се намали администрацията. Освен това ще се реши кадровият проблем. Тогава лекарите спокойно могат да вземат по-високи заплати и да не работят на сто места, да не обикалят едни дипломи и финансовият ресурс ще може да се разпредели по-ефективно.

- А нови болници да се появяват само, ако има нужда от тях?

- Ако питате мен, най-добре е да се въведе мораториум за разкриване на нови болници. Мисля, че в момента потребностите са презадоволени и министерството може да се съсредоточи върху това да оправи своите болници. Това, че в някои райони на страната няма частни структури, не е проблем.

- Мораториум за колко време?

- Първо трябва да се спре, докато не се направи здравна карта, за да се види къде и какво ни трябва, като лечебни заведения. Второ, това преструктуриране трябва да се направи, когато картата е готова, след това трябва да се види как ще се финансира тази система, ще остане ли само една здравна каса или ще се даде поле за допълнително здравно осигуряване, за демонополизация и появата на много каси. Това е въпрос на политическо решение и чак тогава може да се мисли имаме ли нужда от нови болници и трябва ли този мораториум да падне или не.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели