/Поглед.инфо/ „Злобата на враговете е мерило за силата на личността” - велика мисъл на Чърчил. Интерпретация на тази мисъл често звучи по повод и без повод по медии, интернет и къде ли не. Преди няколко дни прочетох едно невероятно умозаключение на честия гост във всички медии г-н Георги Харизанов, а именно "СИГУРНО Е АДСКИ ТЪПО ДА СИ СОЦИАЛИСТ".

Сигурно има и моменти, когато тази мисъл е вярна и признавам, че ми се е случвало да се чувствам адски тъпо като например, когато той и неговите другари от ГЕРБ взеха изключително тъпото икономически и административно необосновано решение за ликвидиране на едно печелившо предприятие като „Напоителни системи” Монтана. Предприятие, което работеше добре, печелеше и поддържаше в отлично техническо и експлоатационно състояние всички хидротехнически обекти на територията на област Монтана. Новоназначените ръководители от ГЕРБ нарязаха голяма част от активите на предприятието и ги предадоха на скрап. Уволниха работниците и служителите на предприятието. С лоша, непрофесионална и некомпетентна организация доведоха един от най-големите хидротехнически обекти в страната язовир „Огоста” до лошо техническо и експлоатационно състояние. Тогава ОбС на БСП сезира правителството на г-н Орешарски, но не му стигна време да вземе правилното решение. Тогава се почувствах адски тъпо, че съм член на БСП и нищо не можахме да направим.

Сега се наложи правителството да вземе специално решение и да отпусне финансови средства, за да извърши ремонт на този уникален обект.

Адски тъпо се почувствах, когато се строеше обходният път на гр.Монтана – 4 км на стойност 44 млн.лв.. Насипваха скална маса за основа от така наречения обект „Веренишко бърдо”. За добиването на скална маса използваха метода гърмене, като това правеха нощем, събота, неделя, тъй като гърмене по проект не беше разрешено, обектът се намира в „Натура-2000”, нямаше направен ОВОС.
Насипваха и десортиран материал от чашката на язовир „Огоста”, заедно с наносите, калта и утайките от арсен в материала. Използваха за насип и материал от терени-земеделски земи, без да са определени и разрешени като кариери и превърнаха плодородните земеделски земи в блата, и нерегламентирани сметища. А за рекултивация да не говорим.

Областният управител на гр.Монтана, назначен от ГЕРБ, посети обекта и онемя, като видя тези безобразия. Кореспондентът на в-к „Труд” остана безкрайно учуден от видяното, но не посмя да напише един ред. Сезиран беше и вицепремиерът Томислав Дончев, но и той замълча. Всичко това може да се види на място с просто око, без да се търсят комисии и лаборатории от Европа.

След всичко видяно, вероятно областният управител на Монтана се е почувствал адски тъпо, че е член на ГЕРБ.

Адски тъпо се почувствах и когато в гр.Монтана се строеше обект „ВОДЕН ЦИКЪЛ”. Гражданите на Монтана мислеха, че ще се подмени водопроводната мрежа, ще се намалят загубите на вода, а от там и цената, и хората ще заживеят по-добре. Каква беше голямата изненада, когато хората разбраха, че не се подменя основно водопроводната мрежа, която осигуряваше 75 % загуба на питейна вода, а се подменя канализационната, която беше бетонова и армирана. Една година хидравлични чукове чупят бетоновите тръби и се слагаха пластмасови. Всички бяхме безкрайно учудени, когато вместо строителен пясък, съгласно изискванията за строителство, се поставяше под тръбопроводите на Монтана хвост от разгробеното хвостохранилище на мини Чипровци, съдържащ изключително вредните за човешкото здраве и природата химични елементи – арсен, олово, живак. Нормите на вредните химични елементи, съдържащи се в хвоста, надвишаваха между 10 и 16 пъти допустимите , съгласно действащите закони в България. И въпреки че всичко се знаеше, насипаха под тръбите на Монтана 15 000 тона. Областният управител на Монтана знаеше всичко и нищо не можеше да направи, но навярно и този път се е почувствал адски тъпо, че е член на ГЕРБ, си измисли някакви причини и си подаде оставката. Вицепремиерът Томислав Дончев знаеше всичко, но и на него явно не му разрешиха да говори. За тези неща знаеха и много мои другари от БСП и мълчаха. Тогава също се почувствах адски тъпо.

Г-н Харизанов, за Вашето по-добро настроение ще кажа, че най-ужасно се почувствах, когато завърши ремонтът на затвореното преди близо 30 г. училище в малкото село Дългоделци в област Монтана. Строителството струваше около един милион и шестотин хиляди лв.. Ремонтът се състоеше в това, че бяха направени една зала за компютри, една зала за фитнес и две зали за балет. Влизаш в залите, огледала по 3 м, само където няма балерини, защото едва ли някъде в света, строят зали за около 70-годишни балерини. И за тази инвестиция знаеха много другари от БСП и мълчаха. И тогава се почувствах адски тъпо, че съм социалист и нищо не може да се направи.

Още много подобни примери мога да ви дам като, например, проблемите на поликлиниката в гр.Монтана, за няколко стадиони, построени по селата за много милиони, и практически почти неизползваеми, както и за ВЕЦ-овете в областта, но едва ли е необходимо. Убеден съм, че за всички тези неща Вие знаете, но също мълчите. Може би така се преценява в Института за дясна политика.

Не случайно северозападът е един от най-бедните райони в България и Европа. Навярно много членове на ГЕРБ и от други политически партии, живеещи в област Монтана, се чувстват адски тъпо.

Разбира се, има и социалисти, които се чувстват адски тъпо, но те са тези, които получават обществените поръчки от ГЕРБ, участват в задкулистните политически игри, пишат си есемеси, договарят се тайно с опонентите, но те не са Ваш проблем, а проблем на моята партия.

А иначе, г-н Харизанов, изобщо не е адски тъпо да си социалист, защото да си истински социалист е достойнство, начин на мислене, начин на живот и борба за справедливост на хората в България и така вече над 127 г..

Уважаеми г-н Харизанов, добре е да прочетете публикацията „Черните кучета са кафяви” и вероятно Вашето мнение ще се промени.