/Поглед.инфо/ Според психологията петте фази на загубата са отричане, гняв, преговаряне, депресия и приемане.

В събота загубихме поредните няколко културни паметника - четири тютюневи склада, част от ансамбловия паметник на културата, наричан още Тютюнев град. Тютюневите складове бяха и един от символите на Пловдив - градът, който през 2019 година ще бъде столица на културата.

Пловдивчани скърбят и правят флашмоб срещу това посегателство. Палят свещи, поднасят цветя. Кротко и тихо. Поредният абсурд, който ще остане без последствия. Поредният случай, в който инвеститорът е над администрацията, над закона, над държавата. И няма как да е другояче, и няма как да го съдим, защото всеки прави толкова колкото му се позволява. Защото изгорял паметник на културата, вече не е паметник на културата.

А ние като общество изпитваме само срам, гняв и яд. Срам, че не можем да опазим историята си, да съхраним оставеното от дедите си. Гняв, че сме безсилни срещу силата на парите. Парите и властта, попаднали в грешните хора. Хора, които обичат да демонстрират благосъстоянието си с яхти, скъпи коли и височайши контакти. И яд, че същите тези хора никога няма да достигнат до положението на Димитър Кудоглу, Васил Априлов, братята Евлоги и Христо Георгиеви или други благодетели на 19 и 20 век, които са показвали статута си, дарявайки и изграждайки за обществото. Така сме се сдобили с университет, с училища, с библиотеки и др. И в знак на благодарност впоследствие са кръстени на тях улици, булеварди, училища... Чудно ми е на кого от днешните „герои” ще кръстят улица нашите деца и внуци?

В психологията не казват какво става след фазата на приемането. Но аз се питам стигнахме ли до етапа, в който да приемаме всичко безнаказано? Да живеем в държава, в която никой няма респект от нищо – нито от правосъдие, нито от закони. Държава, която губи така лесно историята си, рано или късно ще изгуби и идентичността си.

-----------------------------------

Цветана Арангелова, ръководител на отдел „Вътрешни новини” в Агенция БГНЕС.