/Поглед.инфо/ Могат ли стари лица да създадат успешен нов проект, без да са си извадили поуки от миналото и без да имат особено ясна концепция за бъдещето

Трудно може да се намери проблем, който да занимава толкова трайно вниманието на анализатори, политици и журналисти, колкото въпроса за разединението и обединението на т.нар. стара десница. Темата се върти толкова (абсурдно) дълго в публичното пространство, че забравихме същностния въпрос - защо е толкова важно да бъдат събрани разпилените останки и производни на СДС от 90-те години. Има ли изобщо смисъл от това?

Добрата новина е, че партийните лидери лека-полека започват да осъзнават колко са втръснали на всички приказките за лелеяното дясно обединение. И наместо да прогласяват като блага вест принудителното си сбутване (с оглед наближаващите европейски и местни избори) в поредната насилена коалиция, започват да се оглеждат за нови, по-актуални каузи, с които да привлекат вниманието на отегчените си и полуотчаяни избиратели.

Новият политически блок "Демократична България", официално скрепен с подписите на водачите на ДСБ, "Да, България" и "Зелените", показа нагледно посоката, в която ще се развива занапред тяхното политическо говорене. В общата програмна декларация на трите партии

бяха наредени модни напоследък, но кухи фрази

като предприемачески дух, благосъстояние, равенство пред закона, интелигентен растеж, социална сигурност и устойчиво управление на природните ресурси. Партийните лидери наблегнаха на заплахите срещу демокрацията и "нашия европейски избор" и скочиха на коалицията на Бойко Борисов с "така наречените "патриоти" и политическия представител на турското малцинство". А ГЕРБ и БСП обявиха за двете страни на една и съща монета. За десните ценности, десните хора, дясното обединение - нищо.

Тук трябва да се търси влиянието на "Да, България". Нейният лидер Христо Иванов още в началото на 2017 г. говореше, че представлява "хора, които не са се припознали в драмата на дясното". И определяше политическите обозначения дясно и ляво като "абсолютно изчерпани от съдържание".

Но той не е единствен. "Движение България на гражданите" напусна потъващия кораб на Реформаторския блок и също заговори за изграждане на "обединена демократична общност", с която да бъде преборен "корупционният модел на ГЕРБ и БСП, който се е окопал в управлението". "Като демократична партия не можем да останем безучастни пред опитите за промяна на евроатлантическата насоченост на страната", обявиха хората на Меглена Кунева на последната си партийна сбирка. За десницата, нейното минало и бъдеще не споменаха и дума.

Дори и СДС - партията, за която всеки българин най-напред се сеща, стане ли дума за десницата,

вече работи върху различни послания

Председателят й Божидар Лукарски заговори за необходимостта сините да уточнят ценностната си ориентация - либерална или консервативна. И даже намекна, че това решение ще определи накъде ще гледа партията за потенциални съюзници - дали към бившите си партньори, или към "консервативно-патриотичния фронт", както нарича НФСБ на Валери Симеонов, с когото отскоро са комшии на "Раковски" 134.

Така дясното изведнъж излезе от мода. Не защото десните хора в България са изчезнали, а защото лидерите на т.нар. десница не могат да формулират послания и да напишат програма, с която да ги привлекат. Затова те се преориентираха към по-широка маса - хората, които по принцип са недоволни от нещата в България, макар да имат различно виждане как проблемите могат да бъдат решени.

А

България наистина има проблеми,

които заслужават далеч повече внимание. Качеството на демократичния процес у нас продължава да се влошава, показа наскоро международното сравнително изследване на "Фрийдъм Хаус". За борбата с корупцията и защитата на околната среда въобще да не говорим - думите не стигат, за да бъдат описани безобразията, които се случват. Някой трябва да се фокусира върху тези проблеми и да направи нещо.

И тук опираме до съществения въпрос - защо да очакваме, че извънпарламентарните партии могат (и желаят) да прегърнат нови каузи не само на думи, но и на дела? Всички споменати са участвали в най-високите ешелони на властта, при това в съюз с хората, които в момента описват като най-голяма заплаха за България - днешните управляващи ГЕРБ и "Обединени патриоти". Нещо повече, и преди са били заедно в десни формати, от които в момента са останали само празни черупки и лоши спомени (като Реформаторския блок и "Нова република").

"В българската политика няма нищо по-старо от нов десен проект... Е, на мен ми е само пети на национално ниво. За местните не мога да броя до толкова", написа наскоро Радан Кънев от ДСБ в опит шеговито да се измъкне от тежкия въпрос докога едни и същи хора ще се преподреждат в различни коалиции, блокове и съюзи.

Христо Иванов - неговият настоящ партньор в "Демократична България", обаче само допреди година говореше, че той и избирателите му не искат да бъдат част от "тази жълтопаветна, самонарекла се демократична общност, която сама драматично обявява, че не става за чеп за зеле". Тогава той отхвърли съюза с ДСБ за предсрочните парламентарни избори и се събра със "Зелените", само и само да ползва нечия регистрация за участие във вота, тъй като собствената му партия не успя навреме да получи такава.

При тези обстоятелства принципността на новата коалиция

започва да изглежда, меко казано, съмнителна

Хайде, за тъмносините знаем - още навремето бяха готови на всичко, за да застанат рамо до рамо с още свежата формация "Да, България" (от остатъчния Реформаторски блок Кънев настояваше за уверение, че стои срещу ГЕРБ, а на Христо Иванов - бивш правосъден министър в кабинета "Борисов 2", не постави и едно условие). Но кога и как успя Иванов да промени мнението си за "жълтопаветната група" и да я припознае за свой естествен партньор? И да не би само угрозата, че може да преповтори фиаското от 2017 г., да е поводът да приеме подобен съюз? Можеш ли да градиш бъдеще, без да прочетеш и анализираш миналото си?

Ласкавото отношение на Божидар Лукарски към Валери Симеонов пък очевидно не е само израз на добросъседски отношения към водача на НФСБ (той е и настоящ вицепремиер. За каква опозиционност на СДС можем да говорим!). По-скоро намирисва на опит да спаси лидерското си място в синята партия на фона на растящата вътрешна опозиция и крамоли, като намери мощен външен съюзник. А, както показаха баталните сцени на вчерашния Национален изпълнителен съвет на СДС, бившият икономически министър на Борисов е готов да брани поста си със зъби, нокти и юмруци. Обграден от мутри. Къде отива ДБГ, не е ясно - оттам си повтарят, че ще работят за "по-широко обединение на демократично мислещите хора, не на партийни елити".

От тази гледна точка можем да се запитаме и дали утихването на дългогодишната шумотевица около дясното не е просто рекламен трик, който да продаде на избирателите куп захабени политически фигури като нови. Събития като гражданската мобилизация за спасяването на Пирин, както и непрестанно растящият ропот срещу политическата корупция показаха, че хората очевидно имат каузи, които ги сблъскват с днешните управляващи. Изглежда, числящите се към старата десница виждат в това енергийния заряд, който може да презареди падналите батерии на отдавна застопорените на едно място партийни машини.

СНИМКА: СЕГА АРХИВ

"Историческият компромис" на десните започна не със съдебната реформа, а още когато стиснаха ръката на Бойко Борисов и влязоха в съвместно управление с ГЕРБ. Оправданията им днес звучат кухо, а претенциите им за морално превъзходство - смешно.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели