/Поглед.инфо/ Партиите играят имиджово и залагат на антисистемни играчи за предстоящите извънредни парламентарни избори, и това си личи от листите, които подредиха.

Преди всичко е важно да видим защо всички говорят за промяна в листите. Българските граждани на президентските избори дадоха много ясно послание – че искат промяна. Първо гласуваха за човек, който е абсолютно непознат. Второ над 3.5 млн. гласуваха на референдума, който практически беше с антисистемен характер. Това беше послание на обществото за промяна. Мисля, че двете големи партии, а и другите, разбраха това послание. Затова сме свидетели на това непрекъснато говорене за обновяване на листите – едните 40%, пък другите 50%. Партиите се опитват да покажат, че отговарят на исканата промяна от обществото.

Това, което се забелязва при двете големи партии, е, че БСП успя да консолидира около себе си цялото ляво пространство след президентските избори, маргинализирайки АБВ и „Движение – 21“. В момента иска да консолидира и този интелектуален ляв кръг, в който има журналисти, социолози артисти. Елена Йончева, Иво Христов и др. са хора с леви убеждения, но винаги са били критични към левицата. Нинова се опитва да консолидира интелектуалното ляво пространство и лявото като цяло.

При ГЕРБ наблюдаваме същия феномен. ГЕРБ след тежките конфликти в дясното пространство, при което реформаторското наследство се раздели на три части, вероятно ще остане автентична десница. Това, което прави ГЕРБ в момента е да слага в листите си хора с дясно и дясно консервативен профил – като Тома Биков например.

Двете големи партии – ГЕРБ и БСП се опитват да консолидират лявото и дясното около себе си, оставяйки битката само помежду им – основната сюжетна линия сега е битката между ГЕРБ и БСП. Бойко Борисов и Корнелия Нинова имат интерес от това, защото така взаимно се усилват. Така показват на останалите по-малките субекти от ляво и от дясно, че вотът за тях е неефективен и няма смисъл от тях.

И двете големи партии включват в листите си и актьори – примерно Калин Вельов при ГЕРБ, Нона Йотова при БСП. Това, което се опитват партиите да направят фактически с тези листи с актьори, с нови лица, с фигури от шоубизнеса, е, че те търсят разпознаваеми, популярни лица. Лица, които са познати на хората, за да могат да демонстрират по този начин промяната, която е настъпила в партията. Но тази промяна е външна, практически такава няма. Но по този начин, когато привлекат нови лица, които дадат няколко интервюта пред медии, които се покажат няколко пъти пред екран, партиите опитват да демонстрират някакво обновление или промяна. Затова се търсят разпознаваеми, популярни лица в листите. Но всъщност всеки се плъзга по „имидж мейкинга“, а не по съдържанието. Като перспектива мога да гарантирам, че много от тези хора едва ли ще имат някаква силна законодателна инициатива или дейност.

Реформаторският блок след напускането на Радан Кънев изпадна в криза и с обществената подкрепа, с която се ползва в момента, по последното проучване на „Тренд“, ще им бъде много трудно да успеят да влязат в парламента. При тях има негативна тенденция, има само инерция от последните няколко години. Реформаторите го разбраха това добре. Затова в последните седмици направиха няколко хода, за да подсилят позициите си – сключиха коалиционно споразумение с БДС, влязоха в коалиция с „Глас народен“ със Светльо Витков, а Меглена Кунева каза, че няма да се кандидатира за народен представител. Всичко това показва, че РБ се опитва да се рестартира по някакъв начин и най-малкото да даде известен тласък на обществената подкрепа. Въпросът е какъв ефект ще предизвика самият Витков. Той действително на последните няколко избора имаше между 50-60 хил. гласа, голяма част от които концентрирани в столицата. Но това беше наказателен вот, това беше вот за шоу, не беше някакъв конструктивен вот. Витков правеше кампанията си с шоу, той не говореше за политика както е общоприето. Съмнявам се че тези 50-60 хил. гласа, които той взимаше на предни избори, биха се прелели автоматично към РБ, защото сега вече това не е наказателен, антисистемен вот. Това си е вот за една партия, която се бори да влезе в парламента.

В листите на ДПС отпаднаха много от знаковите имена. Но няма анализатор, който да може да прави анализ във вътрешнополитическите процеси в движението в последните 20 години. Но едно е ясно – ДПС влиза в много тежка битка на тези избори. Влиза в битка, в която да не позволи ДОСТ да има силен резултат, камо ли да влезе в парламента. Някои от тези хора, които са отпаднали от листите, вероятно не са добре приети в местните общности. А по всяка вероятност ДПС се опитва максимално да се доближи до местните общности, т.е да излъчи представители, които общността припознава като легитимни, за да няма възможност ДОСТ да играе на тази струна – „ето, вижте, издигат хора, които вие не искате да приемете, но все пак трябва да гласувате за тях“.

Името на Евгени Михайлов като водач на ДОСТ е трудно за коментиране. В случая ДОСТ се опитва да излезе извън рамките на етническото поле. Разбира се този опит ще бъде неуспешен. ДОСТ ще разчита единствено и само на българските турци. Има и електорален резервоар в Република Турция сред изселническите организации.

Последното проучване на изследователски център „Тренд“ показа две основни неща. Първо – много малка разлика между ГЕРБ и БСП, като ГЕРБ е с 1% преди БСП, т.е. политически паритет. Второ – пет партии влизат в този парламент – ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, ДПС и „Воля“ на Веселин Марешки. Всички други за сега остават под чертата.

За Марешки се видя, че той натрупа много добър политически капитал със своята бизнес инициатива с ниските цени на горивата в бензиностанциите. Най-високите резултати, които има Марешки – това са градовете, където има бензиностанции. Този политически капитал на Марешки, му донесе огромен успех на президентските избори. Въпросът е дали той ще успее да повтори, увеличи и ли ще падне резултатът и на предсрочните парламентарни избори. Марешки има едно основно предимство – че е единственият нов играч на терена. Той говори антисистемно, срещу статуквото като цяло. Такъв тип играчи винаги имат бонус. По нашето изследване той се ползва с 5-6% подкрепа от всички, заявили, че ще гласуват. Във „Воля“ определящ е единствено и само лидерът, не и листите.

----------

Димитър Ганев, политолог, изследователски център „Тренд”.