/Поглед.инфо/ За събитията от преди 100 години, белязали историята, за онези дни, произвели една истинска държава, за залпа на крайцера Аврора, за опиянението на един народ. За успехите в създаването на една държава, обърнала света, успехите на хора, които не пожалиха никого, дори и себе си... Тази годишнина срещна с жителите на Карлово анализатора доц. Валентин Вацев, народния представител от БСП за България Александър Симов и главния редактор на Поглед.инфо Румен Петков.
Че историята може да бъде емоция, че днес можем отново да погледнем и да усетим, че идеите, за които сме живяли, са верни говори доц. Вацев. Пред аудиторията той сподели своята дълбока и „тиха радост” от това, че в този свят, в който е забранено да се споменава тази дата, този свят, в който се празнува какво ли не, като Денят на тиквата – Хелоуин, днес отново говорим за Революцията.
„Днес това е ден на вътрешно спокойствие, ден на усмихната спокойна надежда, която мога да споделя с някого, стига той да заслужава. Има нещо не точно религиозно, но нещо дълбоко в съзнанието, че въпреки всички ти си бил прав. Това е дълбок вътрешен празник на спокойствието и увереността, че историята не е протекла напразно. Политолози ни увещаваха, че Октомври бил груба грешка, че бил заговор на германския шипионин Ленин и неговата банда, а наскоро решиха, че бил английски... В лагера на нашите идейни противници се появиха творци.”, сподели геополитикът. „Аз нямам нужда да викам, защото имам спокойното тихо съзнание, че сме били прави. Че всички ние не сме грешили. Зачертаваха ни, отричаха ни, и ни обясняваха, че напразно сме живели, че единственото, което ни остава, е да се махнем, заедно със зачертаните ни празници. А днес аз се чувствам вътрешен победител, не заради лични заслуги, а просто защото идеите ми се оказаха верни. Това е ренесанс на историческа увереност, на разбирането, че времето не е текло напразно.”
В ясен и коректен анализ за случилото се през далечната 1917 година, за победите, за вътрешните и външни пречки пред Русия доц. Вацев сподели, че според него болшевиките не разбиват никаква държава, никаква царска Русия. Царска Русия е разбита, тя едвам е докретала до сетните си дни, а монархията всъщност я свалят още през февруари. И най-важното - в Русия комунизмът идва като модернизационна сила. Ленин е бил визионер, виждал е напред в бъдещето, счита Вацев, правейки паралел и със случващото се днес, с развитието на социализма в Китай, с днешната визия за това накъде върви светът. „Днес руската държавност, при всичките й безспорни и очевидни успехи, все още не е място, където по исторически безспорен и необратим начин е решен основният политически въпрос – въпросът за Властта. За утвърждаване на своето решение на този въпрос се борят два и досега непримирими проекта – Белият и Червеният проект, Февруарският срещу Октомврийският. За 25 год. усилия беше направено твърде много, може би дори всичко възможно между тези два проекта да се намери обща точка, тръгвайки от която те да бъдат сглобени в една съвременна, жизнеспособна политическа цялост. Рискувайки да не съм прав, трябва да споделя, че според мен настъпва момента, в който въпросът за отношението между двата проекта предстои да се реши не чрез срастване между тях, а по класическия политически начин – чрез надмощие на единия проект над другия.” счита геополитикът.
Темата за Русия и отношението на българското правителство не бе подмината. Според Валентин Вацев не е имало период в новата ни история, дори в годините на Втората световна война, когато България и Германия са свързани с военни съюзнически отношения, в който Русия да е обявена за враг. Дори тогава посланикът на България в Москва е бил изявен русофил, а днес сме свидетели как българската политическа класа обяви Русия за враг на България с решение на българския парламент. Според него България е облагодетелствана след Втората световна война, давайки за пример, че ние се включваме на страната на Германия, а завършваме войната на страната на Съветския съюз. „Това е като преминаване в движение от един влак на друг, в обратната посока.” счита Вацев. За изкушените от истината той припомни и факта, че България не е записана в руската история като страна, воювала срещу Съветския съюз във Втората световна война.
И отново темата за революцията бе преместена в наши дни: „Във вестник „Ню йорк таймс” се отнасят към годишнината с огромно уважение, говорят и пишат за Революцията. Там има колонка със сърп и чук, а тук дори левият вестник „Дума” не спомена и ред за Великата октомврийска революция.”, заключи Вацев.
Александър Симов
„Октомврийската революция е епохално събитие. И дори опитите за исторически реванш постфактум, задавената злоба днес, доказват нейната виталност. Не мисля, че все още сме в състояние да си представим каква промяна донесе това на света. И как огромна част от социалните придобивки, на които се радваме днес, са всъщност пряко следствие от Октомврийската революция и нейния идеологически заряд. За 15 години Русия се превръща в икономически колос.
Трудно е да търсим истината сред политическите думи, защото са натрупани толкова много неистини и манипулации. И може би най-добре е доловил епохата, образа на революцията един руски поет, чиято лирика трудно свързваме с революцията. Той принципно е чужд на революциоността, а лиричната му поетика рядко се е вглеждала в пукнатините на битието. Става дума за Александър Блок. През 1918 година той пише поемата си "Дванадесетте", в която се опитва да събере целия разлюлян руски свят, където съжителстват лирични моменти с куплети като този:
„В белом венчике из роз –
Впереди - Исус Христос.”
Представете си Христос като водач на революцията... Блок осъзнава революцията като промяна на космическо ниво. Като нещо, което разтърсва стария свят, за да даде път на новия. И именно това е големият смисъл на всяка една революция, най-вече на Октомврийската.”